— Трябва да ви упрекна: вие не сте прегледали достатъчно внимателно картона ми за служебната спец-карантина. Заключението на медицинската експертиза гласи: „Здрав. Отчислен от спецкарантинния сектор. Получил безсрочен пропуск за планетата Земя.“
— Добре, не е болест. Да го наречем някак си по иначе.
— Да, вие сте прав. Работата, разбира се, не е в термините… Това са неизвестно къде и неизвестно как придобити свойства, необикновени за „нормалния“ човек. Изпреварвам възможния ви въпрос: аз наистина не зная къде и как.
— А не бихте ли искали да се избавите от тази „придобивка“?
— Виждате ли… За мен това вече няма значение.
— Как да разбирам отговора ви?
— Както намерите за добре.
— А за другите?
— Какво за другите?
— Има ли значение?
— Извинете, за какво ме питате?
— Не сте ли имали случай да говорите на тази тема с други притежатели на подобни свойства… да кажем, с Лоре?
— С Лоре ли? Не, не съм имал такъв случай.
— Учуди ли ви моят въпрос?
— Да. Какво общо има с това Лоре?… А, разбирам?…
— Вие с Лоре нищо ли не знаехте за способностите си да оставяте „черни следи“?
— Вероятно говорите за… Не, у Лоре май не съм забелязал подобна способност. Предполагах, че освен мен и Йонге…
— …няма други феномени от този род ли?
— Да. Е… толкова по-зле за Лоре.
— Какво имате предвид?
— Преди всичко вашата натрапчивост. Винаги съм се страхувал да не би да ви дам повод за нея. По отношение на „черните следи“, както вие ги наричате, аз бях особено предпазлив. Това са минали работи, инспекторе, но все пак кажете ми къде сте могли да забележите оставена от мен „черна следа“?
— Вие сте постигнали съвършенство в умението си да скривате „черните следи“, Кизимов. Нито веднъж не сме ги забелязвали. Разполагаме с косвени данни. Но откровеност за откровеност. Кажете ми как се отнася Йонге към положението си на феномен?
— Мисля, че не е във възторг от него.
— Защо говорите така, сякаш не сте сигурен?
— Сигурен съм, инспекторе. По аналогия с усещанията на собствената ми персона.
— И това достатъчно ли е?
— О, разбира се!… Дори повече, отколкото може да бъде.
— Йонге знае ли, че вие сте негов аналог по усещания от този род?
— Мисля, че не.
— Откъде знаете, че Йонге е ваш събрат по тези феноменални свойства?
— Веднъж случайно видях оставена от него „черна следа“.
— Как ви обясни той това явление?
— Престори се, че нищо особено не е станало.
— А вашата реакция?
— Аз също се престорих, че не съм забелязал нищо особено.
— В разговорите си с него никога ли не сте засягали тази тема?
— Не. Това не е темата, която би могла да ни достави удоволствие.
— Неприязънта към тази тема свързана ли е с вашата работа в Космоса?
— Едно малко уточнение, инспекторе: аз вече не работя в Космоса. Преди година и половина излязох в оставка. Сега работя в училищата от първи цикъл като инструктор по спортни игри на ученици от средна възрастова група и моля да ме възприемате именно като такъв.
— Искате да кажете, че не сте разбрали въпроса ми ли?
— Искам да кажа, че няма да отговарям на въпросите ви, свързани с работата ми в Космоса.
— Но това е главното, което ни интересува, Кизимов!
— Ще смятаме, че не съм задоволил вашето любопитство.
— Странен каприз…
— По-скоро принудителна самоотбрана.
— А как според вас биха се държали Лоре и Йонге в подобна ситуация?
— Това си е тяхна лична работа.
— Още един въпрос, Кизимов. На път за кабинета ми вие минахте през един коридор със стени във вид на пластмасови щори…
— Помня, инспекторе.
— Зад щорите беше скрит цял комплекс апаратура, аналогичен на този, с който е снабдена метеостанцията „Орлов връх“.
— Минал съм покрай него и не е отбелязано никакво нарушение в работата на уредите, нали?
— Точно така. Как ще ни обясните, защо експериментът се оказа без резултат?
— Не е без резултат, инспекторе. Най-малкото сте могли да установите, че моето присъствие не действува върху електронните нерви на уредите.
— Как можахте да подействувате два пъти върху „електронните нерви“ на апаратурния комплекс в метеостанцията „Орлов връх“?
— Уверявам ви, че не е било умишлено. Очевидно зависи от характера на емоциите ми.
— Тоест?
— На „Орлов връх“ бях в приповдигнато настроение, да не кажа — възторжено. Изключително чист въздух, освежаващ студ, синкави ледници… и все от този род.
— Тоест вие сте в състояние да въздействувате върху електронната апаратура, само когато изпитвате силни положителни емоции?
— Изглежда. Но не съм убеден, че винаги става така. Иначе в метеорологичната станция бих бил по- внимателен.
— А какво ще кажете за силните отрицателни емоции?
— Днес вече бях в експерименталния коридор. Направете си сами изводите.
— Значи способността ви да действувате върху уредите се поддава на контрол?
— Да, ако не забравям да следя за настроението си.
— „Черната следа“ също ли се поддава на контрол?
— За съжаление, не. Най-малкото невнимание и… Но аз се старая да внимавам.
— Това явление опасно ли е за вас в някои отношения?
— Само в това, че поражда общо любопитство. В други отношения то не е по-опасно от сянката на опашатата врана, която си почива на стобора.
— Не бихте ли могли да покажете самата „черна следа“ и нейното възникване?
— Бих могъл. Но не и преди да получа от вас твърда гаранция, че това ще изчерпи всичките ни недоразумения.
— Уви, Кизимов, ние не можем да ви дадем такава гаранция.
— Тогава и аз от своя страна, инспекторе, не мога да ви покажа „черни следи“.
— За пръв път се срещнахте с това явление в Космоса, нали?
— Изморих се, разрешете ми да си вървя. Не ми давайте повод да се съмнявам в действието на световния закон за личната свобода на жителите на планетата.
— Довиждане, Кизимов. Благодаря ви за изключително интересния разговор. Надявам се, че ще имаме повод да се видим отново.
— Едва ли, инспекторе. Но вие сте ми симпатичен с нещо. Искате ли един добър съвет?
— Слушам внимателно.
