И трепна, облян от нова вълна ответен резонанс.
„Нортън, ти ли си?… Какъв сюрприз? Не съм очаквал… Но както казват начинаещите поети, радвам се на срещата ни с теб в ефира.“
„Аз също. Ти си нагоре с краката, разбира се. Някаква безсмислица…“
„Защо да е безсмислица? Нали с теб сме антиподи? Лоре например винаги ми е встрани… легнал на една страна…“
„Аз не говоря за това. Всичко изобщо е безсмислица… Болезнени гърчове на мозъчните гънки.“
„Браво! Много умно ми обясни всичко… Сигурно за пръв път ти се случва? Не можеш да повярваш на срещата ни в ефира ли?“
„Не зная, Тим, но това не ми е за пръв път. Два пъти беше Йонге. Жълтевината… няколко пъти. Теди — два пъти.“
„Добре ли ги видя? Ясно ли?“
„Може ли да се нарече всичко това с думата «виждам»?… Ако е така, не. Както теб…“
„Чудак! Откъде да знам как ме виждаш!… Теб например аз те виждам лошо. Познах те по-скоро интуитивно, отколкото визуално… А как беше с Едуард?“
„Горе-долу… Струва ми се, че Теди беше страшно ядосан. Ругаеше. Поне аз така почувствувах.“
„Ругаеше ли? Йонге? Невероятно… А ти?“
„Аз мълчах. Тоест… е… сам разбираш.“
„Диалогът значи не стана… Знаеш ли, мили мой… ти и Йонге сте двама чудаци! Та това е превъзходна далечна връзка.“
„На мен и на Йонге не ни е нужна никаква връзка.“
„Така ли? Извинявай тогава… Бях забравил, че вие много не се погаждахте. Още тогава навремето не можех да разбера защо. Наистина чуваше се, че с внезапната си женитба си оставил Йонге с пръст в устата…“
„Ние бяхме в добри отношения, Тим. Само че никаква взаимна връзка не ни е нужна. В сферата на моето въображение той просто няма какво да прави. Също както и аз… в неговата…“
„Добре, Дейв, всичко ми е ясно. Ти и мен сигурно ме считаш за продукт на собственото си въображение…“
„Не бих искал, Тим, това действително да е истинска «далечна връзка»…“
„Между другото Лоре също не вярваше и наскоро идва при мен в Памир да изяснява лично отношенията ни.“
„Повярва ли?“
„Мисля, че да. Да беше го видял само как ме погледна, когато аз сякаш между другото изтърсих някои фрагменти от нашите «разговори в ефира!»… Впрочем има и други начини за проверка. Да кажем, по пощата. О, измислих! Ще ти изпратя картичка-квитанция, която ще удостовери факта на свръхдалечната ни церебролюбителска връзка. И знаеш ли какво ще нарисувам на нея? На едната страна ще бъде ръкостискането на континентите, на другата — системата на Уран. Но в образа на Оберончето ще видиш един плешив череп с дупка в плешивината и с две кръстосани кости…“
„Затваряй си устата!“
„На мен или на своето въображение казваш това?“
„Млъкни, чуваш ли?“
„Между другото, Дейв, как ще е по-точно в нашия случай: говоря или чувствувам?“
„По-точно ще е: мисля, разсъждавам.“
„Умна глава си! Хайде, мислителю, да се посъветваме един друг как ще живеем по-нататък…“
„Не можа ли да измислиш нещо по-весело?“
„Ах ти, опашко! По-весело!… Няма ли да те развесели новината, че Управлението за космическа безопасност се интересува много от старите обероновци?“
„Така ли? И аз мислех за същото… Цяла сутрин все за туй мисля.“
„Ясно…“
„Кое е ясно?“
„Ами първо това, че нашите мозъчни гънки са настроени твърде добре в унисон. Затова се получава и връзката… Но въпросът е в друго. Същността на въпроса, виждаш ли, е в това, че ние на Земята сме само четирима, но всеки от нас предпочита да мисли, скрил главата си в пясъка…“
„Чакай! Чакай!… Струва ми се, ти си абсолютно убеден, че и четиримата… еднакво…“
„Не, Дейв, ти не си просто мислител, ти си забележителен майстор в тази работа!… Впрочем, изглежда, всеки от нас си е въобразявал, че именно той е най-феноменалният урод на планетата. И всеки поотделно е страдал от това. Мислители…“
„Предлагаш да страдаме колективно ли?“
„Предлагам да решим нещо. Нали така не може да продължава повече. Поне по простата причина, че нашето уродство вече не е тайна за космическата безопасност.“
„Какво всъщност знаят те?“
„На тях най-малкото им е известно това, което доскоро не ми беше известно на мен самия.“
„Можеш ли да се изразиш по-ясно?“
„Виждаш ли, всеки от нас знае всичко за себе си и нищо за останалите. Функционерите от космическата безопасност знаят, макар и не всичко, но по малко за всеки от нас. За теб наистина още не става дума. Но може ли да се разчита на това, че там работят глупаци?“
„Не, не може…“
„И аз така мисля. Ако не днес, утре и теб ще те пипнат. Не, няма да можеш да си се излежаваш спокойно в твоята кравешка крепост. Вместо да обмислим заедно положението си, ние разиграваме един пред друг комедии. При мен, нали ти казах, идва Лоре… За какво, мислиш, говорихме? За времето. За еволюцията на климата в Средна Азия и Средиземноморието. И ако не броим отговора ми на неговия въпрос защо още не съм се оженил, той не получи никаква нова информация за мен. Разбирах какво го води в Памир, но той самият не ми каза нито дума за това. Затова пък научих много подробно как се е изменял климатът на Адриатика в периода между палеогена и антропогена… А че този адриатически климат е способен да демонстрира на хората великолепни образци «черни следи», научавам в Управлението за космическа безопасност. Впрочем, Дейв, как е при теб с «черните следи»?“
„Може би ти първо ще ми обясниш какво е това нещо?“
„А, точно това имах предвид, когато споменах, че много обичаме да си разиграваме комедии един на друг. Но ти не се смущавай, продължавай. Положението ти те задължава.“
„Знаеш ли, скъпи мой, каква е разликата между нас? Между двойките «аз и Лоре» и «ти и Йонге»?“
„Ти за пръв път заговори с мен с поучителен тон…“
„Разликата е там, че Йонге и ти още не сте женени, а аз и Лоре, като че ли напук, все още сме семейни.“
„Доколкото разбирам, искаш да кажеш, че на вас ви е по-трудно да търсите изход?…“
„Много добре разбираш. За неженен ти си просто невероятно съобразителен и проницателен… Е, желая ти успех в търсенето на изход.“
„Благодаря, но от момента, когато се оказахме притиснати пред входа в СК, аз загубих вяра в успеха. Ние стоим пред самата врата и я гледаме с такива очи, сякаш нямаме нищо общо с нея. «Случайно да знаете за кого е подготвена тази нова зона на специална карантина?» Слушай, Дейвид, ти или се преструваш, или наистина не разбираш, че новата зона е приготвена за теб?“
„Казват, че оратор можеш да станеш, но поет трябва да се родиш. Ти си щастлив човек, Тим. Хем си се родил поет, хем и оратор си станал…“
„Скоро ще стана шизофреник. И немалка заслуга за това ще имате ти и Лоре. Ех, ако знаех всичко това предварително!… Дълго още бих флиртувал с мадам Неземя.“
„Както прави това вашият упорит и всеотдаен Золтан Симич ли?“
„Золтан ли?… Золтан вече нищо не прави…“
„Шегуваш ли се?…“
„Вчера ми съобщи един приятел… от УОКС. И ситуацията, общо взето, като че ли не била сложна… Една триместна кутийка кацнала принудително в Горещите скали… отишли да я спасят и се натъкнали на
