дъно. — Пийте витаминизирания брезов сок и можете да не се страхувате от никаква блестяща гадост!“ Капитанът, изглежда, забеляза промяната в настроението му и го предупреди: — Недей много да се успокояваш. Най-интересното сигурно тепърва те чака.
— Кога ще е това „тепърва“?
— След известно време.
— Мда… И ти си един предсказател, колкото аз — зоотехник.
— Въпреки това рискувах да предскажа бъдещето ти — възрази равнодушно Аган. — По линията на гърба ти…
Погледът му беше разсеян, очите му блуждаеха. Ясно беше, че губи безвъзвратно интерес към разговора. Или че вече го бе загубил.
— А аз проумях твоето настояще в хладилника. По отпечатъците на дланите и босите ти крака.
Хвърляйки в изгасващия огън на разговора това смолисто и сухо дърво, Андрей се бе приготвил за изостряне на отношенията. Капитанът стана, но не гледаше към експерта, а към вратата на координаторската кабина и явно се ослушваше за нещо. Андрей неволно също се ослуша, ала не долови нищо освен шумоленето на вентилацията.
Капитанът мина мълчешком зад креслото и се втурна в координаторската кабина. Объркан, Андрей почти с инстинктивно движение на ръчката обърна двойката кресла на четвърт окръжност вляво и го съпроводи с поглед. Без да се задържа в координаторската кабина, Аган влезе през току-що направения отвор в кабината за връзка и изчезна от погледа му. След секунда Андрей чу оттам неясни гласове на фона на вече познатото му цвърчене на радиосмущенията. Последва гръмкият глас на Аган:
— Танкерът „Анарда“ за радиоабонатите от системата на Сатурн, приемам!
„Извънреден сеанс ли е? — помисли Андрей с досада. Погледна часовника си. — Съвсем не навреме!“
— „Анарда“ слуша! Приемам!
Пак неясни гласове и цвърчене… По дееспособност автоматите на радиофилтрите с нищо не се отличаваха от останалата автоматика на танкера. Логическият блок на автосистемата РФ толкова дълго изработва програмата за отстраняване на смущенията, че Андрей успя десет пъти да съжали бъдещите орбитални свързочници на тази развалина. Най-после цвърченето изчезна. Но все едно, на такова разстояние не можеше да се долови за какво си бърбореха радиогласовете.
— Ало, шкип! — извика Аган. — Включи си тонфоните¤.
Андрей изви поглед след отлетялото към пилотските кресла надувно кресло на Аган, върна двойката кресла в изходното им положение и натисна копчето за многостранна връзка.
„… Минус две хилядни“ — каза ясно нечий женски глас.
„Диона, пак съм аз — Енцелад — нежно изблея някакъв лиричен тенор. — Повторете резултата си.“
„Енцелад, не ми пречете! Не говоря с вас, а с орбиталния Титан. Максим Петрович, защо ми пречи той?“
„Затуй защото! — възмути се лиричният тенор. — При нас резултатите не съвпадат! Вашето албедо на Петното е искряща белота, почти метанов сняг, а нашето е с четирийсет на сто по-ниско!“
„Почакайте де, не всичките наведнъж — каза страдалчески някакъв млад баритон (очевидно Титан- орбитален). — Ние вече десет минути се мотаем с елементарните характеристики на Петното и правим проблем от това. Кира, коя таблица използувате!“
„Втората на Шепел — отговори Кира-Диона. — Защо?“
„Така — Титан-орбитален въздъхна тежко. — Ако изключим само едно нерадостно обстоятелство, че Шепел въобще не е чувал за нашата сингул-хромотронна оптика. Вземете таблицата на Шчеглов. Смятам, че практиката на аспирантите трябва да преминава на съвременно професионално равнище.“
— Фъгив ми фор интъраптинг ю!…6 — вклини се нов глас.
„Кой е пък сега? Айм сори, бат ай хев ноу тайм.“7
„Титан! Титан! Пак съм аз — Енцелад. Макс, ние вече успяхме всичко да изчислим. Знаеш ли, излиза, че е мъгла!“
„Когато се вдигне, ще поговорим.“
„Чуй ме! Петното на Япет не е нито ледена кора, нито снежно поле. Откъде ще се вземат само за девет часа, и то в равнината Атлант! И диаметърът му веднага да стане двайсет и пет километра!… Идеално кръгла форма!…“
„По-спокойно, Володя, не се горещи, аз съм напълно съгласен с теб.“
„Но ако не е сняг, нито лед, значи е мъгла. Лещовидно натрупване на гъста мъгла. Оттам е и тази невероятна форма. Първото предположение е, че е газов гейзер или, ако използуваме термина на Доброволски, газер. Но аз имам друга хипотеза…“
„Фог ин Джапет?! Чарминг новлти!“8
„Аз пък имам киселини в стомаха, Володя, от вашите хипотези. Знаеш ли, вече досещам се каква хипотеза за фог-обекта обременява мозъчните ти гънки. Засега си мълчи. Нека да е газер.“
„Нещо не мога да те разбера…“
„А ти задействувай мисленето си поне с половин капацитет“.
„За да не тревожа нашата общественост ли?… Разбрах.“
В радиоефира избухнаха негодуващите възгласи на разноезични абонати.
„Ти-хо! — извика на срички Титан-орбитален. — Ай бег йо паадн, разбира се, ферцайхен зи битте9, но ви моля да освободите ефира. Ех, Володенка, злато мое… Аз съм Титан, аз съм Титан-орбитален! Япет — «Анарда», търся връзка!… Продължават да мълчат. Не ви чувам, «Анарда», не ви чувам. Да не са заспали? Диона, вие също ли не чувате тези «летящи холандци»?… Ето ти теб — и Диона изчезна…“
„Сюзерен“ — произнесе някой тихо, със сарказъм.
„Не разбрах. Какъв сюзерен?“
„Такъв — обикновен. Със сърмени ширити.“
„Всички се разприказвали. Имай съвест — дай на Кира да си поплаче спокойно. Да не й се надяваш, заради някаква си воняща питка дим на някакъв си крастав Япет!…“
Настъпи всеобщо петминутно объркване. После се чу репликата на Енцелад:
„До радиоанонима от Диона: не се пъхайте в неща, от които разбирате колкото осмоного от парфюмерия. И си го имайте за обеца: ние не позволяваме да обиждат ръководителите ни.“
Отговор не последва. В настъпилата тишина се чувствуваше обща неловкост. И не се чуваше нищо друго освен акустичните пакети на електроизпразвания в пръстените на Сатурн.
Неловката тишина бе нарушена много навреме от женски, възсух дикторски глас от административния СЦ (съобщителен център):
„Напомням: администрацията на системата на Сатурн много моли радиоабонатите, които нямат отношение към дейността на селенолозите, да не заемат диапазона, предназначен за връзка с Япет — «Анарда». Диапазонът е изключително на разположение на селенолозите от отряда на Максим Лазарев. Благодаря за вниманието.“
„Благодаря за такава връзка — пророни скръбно Максим. — Не се преструвайте, че без фотонен предавател ние сега не сме като без ръце.“
„Дори и на неспециалистите е ясно, че в момента в района на Япет има зона на пълно радиомълчание — подхвана Енцелад. — Не се ли срамувате, специалисти?“ „Съчувствувам ви, селенолози, но не мога да ви помогна — реагира бързо на справедливия упрек на Енцелад познат силен и много красив, плътен глас (той често звучеше по време на сеансите за връзка при приближаването на Андрей до Сатурн). — По график имам Ф-връзка¤ с пръстенолозите от «Фермоар». И с танкера «Аелита» — първи сеанс. Няма нужда да обяснявам на някого какво значи първи сеанс, нали? Съветвам ви да се свържете с «Анарда» чрез «Байкал» — Рея скоро излиза на пряка връзка с Япет. А засега обяснете на «Байкал» с радиосредствата си какво става. Желая ви успех!“
Разговорите в радиодиапазона на „Анарда“ приключиха.
Аган се върна. Вдигна креслото и го закрепи до ротопулта на плашера на пилотските кресла. Сядайки, той каза:
— Нашият Ф-сигнал за „Байкал“ се дава от автоматиката.
