Събуди се със страхотно главоболие. Слънцето му блестеше в очите и явно се канеше да му опържи мозъка.
В аптечката в банята, естествено, нямаше аспирин. Нито пък бръснач или крем за бръснене. Дом се хвана за главата и се помъкна към кухнята, но не откри нищо за ядене, нито бира в хладилника, нито пък грам кафе. ТОВА беше пропуснал да снабди предишния ден — и нищо чудно.
Според часовника му беше десет и той сметна, че сигурно е около толкова. Пусна душа, постоя известно време под ледената струя и когато реши, че що-годе е във форма, навлече джинсите си и излезе от къщата.
Наоколо не се виждаше жива душа. Дом реши, че и всичките му съседи (които и да бяха, подозираше, че Кърт и Фреди са сред тях), си отспиват след гуляя. Претърси джобовете си — имаше близо седемстотин долара, които изобщо не помнеше да е слагал там. Три хрущящи нови стотачки, три оръфани и куп дребни банкноти. Дали вчера стотачките не са били седем — или осем? Помъкна се безцелно и не след дълго стигна до главната улица.
„Рок и Буги“ беше още затворен. За това пък вратата на дрогерията „Сий ю лейтър“ зееше и той се набута вътре.
Някакво унило чернокосо момиче вехнеше зад щанда. Доминик се напъна да си спомни коя може да е тя и не успя.
— Хм? — каза учтиво.
— Да, моля? — момичето вдигна глава и се втренчи в него с помътнели очи. Беше жестоко дрогирана, реши той.
— Ами, — изръси Доминик, — да имаш аспирин? Или каквото и да е за главоболие?
— Бира в хладилника? — предложи тя. — Май е по-добро!
— Не е ли малко рано за разпивка?
— В Рая на Рокендрола никога не е рано! — тя тръсна глава. — Аз съм Сали Кучъм! А ти? Не съм те виждала наоколо?
— Доминик Бърч. Само ЕДНА бира ли предлагаш?
— Може и цигара! — тя сви рамене. — Не си хванат, нали? Не си спомням скоро да са хващали някого, ама то и спомените ми… — пак сви рамене. — Не знам!
— Бях вокал на „Лавина“!
— Не съм я чувала групата… е, добре дошъл в Рая! — тя се засмя дрезгаво. — Ела, хладилникът е отзад! Нямам нищо по-тежко, но Ричи обеща да мине следобед…
— Ричи?
— Ричи Валенс! — поясни тя. — Той ги разнася тези работи — кокаин, хероин, тем подобни…
— Ричи Валенс? — Дом се опули.
— Тъй де, тъй де. Ако си падаш по тези динозаври, тука са и Бъди Холи, и Литъл Ричард, и който там още се сетиш от ония времена! — тя сви рамене. — Аз чакам да ми падне Пол Макартни. Или в краен случай оня от „Стоунс“… с устните…
— Мик Джагър?
— Точно така! — тя кимна. — Направо ми се иска да ги скепцам и да ги питам за какъв дявол са правили музика!
Доминик безмълвно вдигна вежди.
Задната стая на аптеката беше уютна, с хладилник, диван и барче. Сали измъкна опаковка бира от хладилника.
— Сядай! — каза. — И добре дошъл в Ада на Рока!
— И на мен не ми прилича на Рай! — съгласи се Дом.
— О, ти още нищо не си видял! — тя се изкиска. — По-лошо е от ад!
— Откога си тук?
— Не знам! — ново свиване на рамене. — Ако ще ти отговори на въпроса, хванаха ме през осемдесет и девета. Пътувахме с две приятелчета… Рони още работи в бензиностанцията. Дик го претрепаха. Ама сам си беше виновен, щото нещя да се откаже да бяга, нали разбираш… пък Елвис е голямо копеле. И оня, шерифа, Отис! Гръмнаха го като патица на третия път.
Доминик кимна, макар че нищо не му беше ясно. Отпи от бирата си — студена и режеща. Към средата на кутийката главоболието му утихна като по магия.
Сали запали цигара и сладкият мирис на марихуана изпълни стаята. Той посегна, взе й фаса и яко си дръпна. Определено имаше нужда от прочистване на мозъка и, макар че бирата веднага го хвана — не му се случваше често — тя не му беше достатъчна.
— Хванали са те? — попита накрая. Плуваше блажено на вълните на винаги добрата комбинация от бира и трева.
— Ами да, пътувахме, нали ти казах! — тя тръсна глава. — Дики реши да слезем от магистралата, забутахме се по някакви черни пътища и хоп, ето ни на, в Рокендрол Рай…
— Искаш да кажеш, че не си някоя рокаджийка?
— Господи, не! — тя пак тръсна глава. — Нищо ли не са ти обяснили? И как въобще дойде тук?
— Теглих си куршума? — той не звучеше особено убедено. — Или имам празнини в паметта?
— Гръмнал си се, това е. И понеже си рок-звезда, сигурно си бил, ето те тук. Всичките, дето имат да плащат грехове, са наоколо!
— А онези, които нямат грехове?
— Ня-ама рокаджия без грехове! — тя се засмя покровителствено. — Всичките до един сте гнусни копелета и това си е!
— А ти?
— От време на време тук идват и нормални бунаци. По нормалните пътища. От нормалния Орегон! Като мен или като Сю Брандън и онези, как им беше името, о, Боже… — тя разтри слепоочията си. — Както и да е. Караш си и кацваш в градчето. И след това не те пускат да си идеш… Тези гадини тук искат да имат публика, нали? Изнасят си концерти и искат някой да ги слуша!
Доминик потрепера леко.
— И ти си от същите! — тя запали нова цигара. — Не искам да те обидя, драги, но няма начин да си различен!
И тъй Доминик Бърч още през втория си ден в Рокендрол Рай се запозна тъкмо с когото не трябваше… и се влюби. Май.
На обед Дом отскочи до „Рок и буги“. Сандвичите им бяха хубави. Джанис също. Там, надвесен над четвъртата за деня бира го откри Елвис Пресли. Беше зализан, с бяло кожено яке с пайети и огромни черни очила.
— ‘Дно двойно, сладурче — нареди Елвис и се намести до Доминик. — Как си? Харесва ли ти наоколо?
— Имам ли избор? — Дом вдигна глава. — Да си бях останал в автосервиза, сигурно щях да ида в Авто Рай, Омаха.
— Не знам дали е в Омаха — Елвис се засмя и вдигна очилата на челото си. Намазаният му с брилянтин перчем потръпна като жив крайник. — Значи си бил монтьор?
— Преди да пробия.
— Нещо против да се хванеш на бензиностанцията в такъв случай?
Доминик пресуши бирата си преди да попита:
— Имам ли избор?
— Не голям. Има едно свободно място за касиер в банката, още едно в зеленчуковата…
— Предпочитам сервиза — Дом се засмя. — Още едно, сладкишче!
— Ще ти откъсна топките! — Изръмжа Джанис. — Стига ми Кърт с неговите сладкишчета.
— Добре де, добре. Сладурана да е тогава.
— Става.
— Кога започваш? — Върна се на темата Елвис.
