Ела да глътнем по едно, преди да се хвана с таратайката. Ония и без друго не заслужаваха пръста да си мръднеш за тях.
Рони погледна към чуканчетата на мястото на два от пръстите на лявата си ръка и въздъхна отново преди да го последва към тайния му запас.
— Родени за тук! — Повтори.
— Ами да. До края на седмицата ще е легнала с всички по-известни, другата — с по-неизвестните, а на третата седмица ще оправя и певиците. Повярвай ми, достатъчно време съм похабил с такива като нея в кревата! На, пийни си!
Рони охотно опъна от бутилката. Избърса се с опакото на дланта си и промърмори:
— И все пак можех да ги измъкна!
— Виж кво, — Дом му взе водката и я довърши на един дъх — не си ли се замислял защо някои хора идват тук? — вместо сърцебиене и налягане в очите, сега имаше адско главоболие. Дано спиртът спиртосаше проклетото „животинче“!
Приятелчето на Сали бръкна дълбоко в джобовете на омърляния си бензинджийски гащеризон с емблема на „Газ-енд-рол“:
— И ако съм?
— Ами, не си ли забелязал, че тук им е мястото? И не си ли се питал колко души годишно се губят из просторите на Орегон? И колко от тях попадат тук?
— Що не идеш да се гръмнеш? — Рони се намръщи мъчително.
— Вече съм се гръмнал, за това и съм в Рокендрол Ад. — Дом му смигна. — Не ми казвай, че и вие тримцата не сте си го търсили. Три безполезни хлапета, надули „Бийч бойс“ до дупка, карат си по пътя и си мечтаят да го напъхат я на Шаная Туейн, я на…
— На кого?
— Карай. Нека е Мадона. Ама градчето направо ви е сграбчило в сърцата и ви е издърпало право до тук. Където ви е мястото.
— Да бе, сигурно. — Рони поклати глава. — А ти, пиянде такова, да си се питал някога защо го ликвидираха Дики?
— А?
— Приятеля ми. Искахме да се махнем. Но той искаше по-силно. Аз се отказах когато ме пребиха яката. Не и той.
Доминик сви рамене:
— Никой не е казал, че като го напъхаш на Шаная, ще ти хареса. По-вероятно обратното…
Точно в този миг отвън изсвириха спирачки и Отис Рединг с огледални черни очила закова мощния си „Харли“ пред бензиностанцията.
Дом тъкмо вадеше другата си бутилка за спешни случаи, когато шерифът влезе, подрънквайки с ефектните си шпори.
— Драсти, Бърч — рече със заваления си акцент. — Къде са двете пилета от кадилака?
— При Джанис вече, предполагам — Доминик сви рамене. — Колата е за боклука. Но и без друго няма да им трябва повече.
— Сигурен ли си?
— Да бе, ще я разчешитя за части. Кърт Сладкиша има нужда от…
— Не за колата! — Изръмжа Отис. — За двамцата. Щото ако сте ги пуснали да драснат през хълмовете…
— Никога не съм те обичал как пееш — Доминик го посочи с кокалестия си показалец — обаче като шериф направо си те мразя. Като толкова нямате доверие на Рон, очистете го направо, не му кълцайте пръстите един по един. Още два и вече няма да става за бензиностанцията. Не си ли се сетил, че може да си обича ръчиците?
— Пиян си! — Изсумтя нафуканият му събеседник.
— Да, като талпа. Ама бог говори с устите на пияните. Та значи, или направо стреляш по Рон, или си дигаш задника и се смъкваш в бара, а ако ония не са там или не са ги сгащили наоколо, тогава идваш тук и ми показваш тия цайси и зъбите си под тях. Ясно?
— Ама…
— Освен това — този път Дом се изправи заплашително (земята леко му се клатеше под краката) — аз не съм някоя забърсана от Орегон отрепка. И следващия път като решиш да ми приказваш глупости, може да не съм чак толкова пиян. Или пък да съм още по-святкан, да взема един раздвижен ключ и да проверя какво се случва на преродените певци като теб и мен като им размажат главата и ще ли им хареса. Сега се махай.
Отис мрачно посега към пистолета си, явно размисли, обърна се и излезе.
Дом извади бутилката от шкафчето, отви капачката и отпи.
— Как само го изгони! — Възкликна Рони.
— Какво искаш, да стоя и да му мигам? Позволяват си какво ли не, само защото са били известни навремето.
— Ти също.
— Да, ама аз не си виря носа, а ти щадя пръстите. Не ми беше лесно, щото щях да пукна до оня кадилак, докато ти им разправяше да вземат твоята кола, но всички сме в кюпа. И понеже предусещам, че ще питаш, веднага ще ти отговоря — колата е за автоморгата. Ама нямаме такава. Значи ще се помъчим да я оправим.
Рон се засмя и му взе бутилката.
Следобеда двамата прибраха кадилака в празния гараж зад бензиностанцията. Вечерта бяха на купон.
Сънуваше — и знаеше, че сънува. Онзи концерт, онзи рожден ден… Кармен.
Отново беше в гримьорната. Седеше пред огледалото и съзерцаваше умореното си, мокро от пот лице. Беше изтощен до смърт — и същевременно екзалтиран от мисълта, че най-сетне ще види една Кармен. Да, знаеше, че тя няма да бъде жената, за която мечтаеше, но все пак… Кармен. А тя се бавеше! Дом раздразнено изръмжа:
— И, Редж, намери ми бира, за бога!
В този миг на вратата се почука.
— Да? — Провикна се той нетърпеливо.
Кармен влезе в стаята.
Той се надигна да я посрещне и застина насред крачката. Не беше очаквал своята Кармен, но това… това… това безцветно, не просто грозно, а някак никакво момиче…
— Аз… — заекна тя.
— Ти трябва да си дамата, на която пратих пропуските! — Той бързо се овладя, засмя се сякаш точно за нея бе копнял и й подаде ръка — Приятно ми е!
Усещаше силната миризма на пот, която го обгръщаше — кисела и сладникава едновременно и видя, как коленете на малката буквално омекват. Дом Бърч, покорителят на всички женски сърца… Тя все пак успя да се вземе в ръце, за негово огромно облегчение.
— Радвам се да се запознаем! — Той широко й се усмихна — Това твоят приятел ли е?
— Казва се Томас… Ние… Ами, свирим заедно в Академията… — смутолеви Кармен.
— Сядайте! — Махна към столовете — Полека, защото малко се разпадат, но… Добре дошли! Бира, предполагам, няма да искате… Хм, мога да ви черпя с портокалов сок например!
Томас кимна. Редж Ролинг стана да налее две чаши. Добрият Редж.
— Както разбирам, ти си ми запалена почитателка? — Дом се взря в лицето на Кармен.
Почувствала неудобство, тя сведе поглед. Замисли се за нещо свое. Той предположи, че тя си представя какво разочарование изпитва певецът, който е очаквал КАРМЕН, а получава някаква безцветна идиотка, която…
— Всъщност, не чак толкова отдавна! — сети се да отговори на въпроса Кармен и набързо разказа за
