Грубо в мозъка

пейзажът бяга като в някой всяващ ужас филм на ОПС, ала умът му бе другаде. До такава степен, че поблагодари на шофьора на таксито, когато слезе на площад „Сен Жак.“

За щастие семейната кола беше на мястото си в паркинга: Матилд не беше излязла. (Или бе излязла пеш…) Даниел отвори вратичката със своя ключ и запали. Излезе от паркинга.

Известно време кара безцелно, поемайки наслуки по една улица, сетне по друга. Главата му бе празна. Както когато привършваше с предвидените за деня продажби и посещения на клиенти преди края на работното време. Ала не… Нищо подобно. В такива случаи той си позволяваше да се пошляе и всеки път с удоволствие си избираше остров Сен Луи, кварталите в Медон, Панаира на игрите.

Този път бе друго. Нямаше ги вече предвидените продажби, клиентите и клиентките, нямаше го отчитането на резултатите, приятелското състезание между колегите, нямаше вече нищо. Нямаше го и завръщането у дома: този път окончателно. Нямаше я Матилд, виковете, скърцането със зъби, риданията, упреците, обясненията. „Разбираш ли, Матилд, дадоха ми двегодишен период на очакване, със задължително основно психопреориентиране и окончателно изключване от «Том-Фил», защото спах с една клиентка, която по този начин ми плати за незаконното включване на приемника й, а после умря.“ Въпросите са неуместни. Тя, разбира се, щеше да научи. Или може би вече знаеше. Той обаче няма да й се противопоставя. Навярно тя ще се опита да се свърже с него посредством банката. Ще поиска да се разведе. Това той ще остави на адвокатите. Тя ще спечели. Възможно е, след като изтече периодът на очакване и редовното изплащане на полагаемите й се две трети от пенсията, тя да добие обезщетение за следващите години, което той ще трябва да изплаща отчасти от джоба си, ако започне отново работа и има необходимите средства, или пък държавата щеше да поеме всичко, осигурявайки изцяло материалните й потребности, след като го признае за неспособен да ги посрещне. Тя би могла да уреди да я признаят психологически „непълноценна“ вследствие на изживяната травма поради грешката на бившия й съпруг. Или… хайде, стига! Да върви по дяволите! Край с Матилд! А по-нататък… ще видим! Нали така, Даниел? Ще видим…

Засега да си кара колата. Умът му бе все така объркан, безсилен да вземе сериозни решения дори на първо време.

Бъдещето… Какво всъщност му оставаше от него?

А от миналото?

А от настоящето?

Минало: Даниел Монклеман, роден в 2003 година (по официалния календар на Всесветското християнство), в един небивало размирен период, за който всъщност не помнеше нищо, но донякъде разбра какво е било от уроците по история и в ОПС. Роден в 2003 година.

Шестнадесет години преди сключването на съюзническия пакт между страните на Европейската конфедерация. Професионално ориентиране — нормално, индивидуални способности — признати и развивани до постъпването на длъжност представител-продавач към „Том-Фил“. Узаконена връзка с Мат…

Настояще: Даниел Монклеман, дезориентиран, странно облекчен (да!) и едновременно с това съвсем объркан. Дори вече не е сигурен, че още е Даниел Монклеман. Отстранен, изключен не само от „семейството“ „Том-Фил“, но и прогонен от Европейската конфедерация, в чието лоно „Том-Фил“ бе само един клан, късче от пъзъл. Прогонен от света, който му вдъхваше представата за цялостната световна действителност, на който дължеше социалното си приобщаване, самоличността си, който припомняше името му всред мнозинството. Настояще: известно време да живее сам, гол, изтерзан и ограбен, да живее зад кулисите на театъра. Сред празните скелета и декори, засъхналия грим в бурканчетата, костюмите, затворени в куфарите, неразучените роли.

Бъдеще…

Имаше за какво да трепери, телом и духом.

Даниел реши, че трябва да действа, защото дейността бе единственият начин да докаже на себе си, че съществува. Първото, което направи, бе да спре в една банка и да се свърже с управата, за да се осведоми за положението. Както и очакваше, новите параметри, отнасящи се до него, бяха вече приети от компютрите. И понеже положението му на отстранен бе напълно оформено, по-нататък не срещна никакви затруднения. Поръча да не вземат под внимание евентуалните обаждания на съпругата му, което бе записано съобразно желанието му, след като изслуша обичайната морализаторска реч. Банката го посъветва да поддържа по-чести контакти със службата за съобщения, защото посредством нея Даниел щеше да бъде осведомяван за хода на случая с интерференцията в приемника ОПС и за датата, когато ще може да се яви на контролен преглед на неговата хипнотична настройка. Помолиха го също, ако може, да не се отдалечава от Стар Париж. Обяснимо. Дали има вече ясна представа за своето пред стоящо психопреориентиране след периода на професионално очакване (което в неговия случай ще бъде и юридическо)? Разбира се, не. Пита ли се някой току-що измъкнат от водата полуудавник 3-а или 5-а мрежа ОПС предпочита да гледа, за да запълни вечерта си? „Ще ви известя незабавно“ — каза Даниел. Банката, която се занимаваше с неговите граждански интереси, щеше да задвижи процеса на взаимовръзка между различните организми, засегнати при неговото преориентиране от момента на известието. Добре.

Значи не бе съвсем захвърлен на безрадостната си съдба. Християнската либерална държава полагаше максимални усилия да се спазят религиозните и хуманитарни традиции: изгубените овце не бяха оставени на вълците. Ако още съществуваха вълци, то те върлуваха някъде зад граница…

След това Даниел зареди резервоара с газ на една станция. Познаваше собственика й: станцията извършваше и зареждане на акумулиращи батерии за един друг тип коли — предишната сервизна кола на Даниел бе снабдена с такива батерии. Човечецът остана изненадан, като видя Даниел по това време с личната си кола, само един поглед му стигаше да забележи голите уши на своя клиент. Даниел се принуди да му обясни, че е в период на очакване и че освен това си има неприятности с приемника. Измънка нещо за очакването, като гледаше да скрие истинската причина за положението.

— Ама „Том-Фил“ си го бива! — опита да се пошегува човечецът, сочейки своя ушен приемник. — Ами що не си купите един хубав стар академичен телевизор да не губите връзката.

— Така е — усмихна се разсеяно Даниел.

Остана с впечатлението, че тоя приятел не повярва нито дума от обърканите му обяснения. Шегата прозвуча малко неестествено. Даниел се подписа под номера на личната си банкова сметка, в разписката, поднесена му от собственика на станцията, и припряно потегли.

„Да не губите връзката…“ — беше казал човечецът. Истината се чува не само от устата на децата, както твърдеше едно старомодно адажио, но и от устата със златни пломби на кучешките зъби на един собственик на станция за зареждане на акумулиращи батерии. От устата на който щете предан телезрител ОПС, на който щете гражданин — привърженик на Конфедерацията…

Да не се губи връзката.

Връзката с какво? Разбира се, връзката със световните събития, със съвременността, с действителността… Връзката с вътрешните дела на Конфедерацията, увереността, че избраният политико- духовен път винаги е най-добрият, най-сигурният път към идеала за върховно съвършенство. Връзката с примерите за придобитата автономна сила благодарение на добрата воля на целия народ и на подкрепата на бога, който е пожелал да възстанови съединението, сериозно подкопавано от самолюбивото безразсъдство на човека-отстъпник от миналите епохи.

Направляваната сила. Силата на ДОБРОТО, сравнявана с проявите на ЗЛОТО: безредиците, заблудите, мизерията, нещастията, отредени за всички страни, които не са поели пътя на истината.

Да не се губи връзката…

…Няма да знае вече какво е рекъл Еварист I по повод на едно или друго събитие, нито отношението на религиите на малцинствата. Няма да участвува вече в живота на президентката на Френската република Олга Дерие. Няма да знае каква насока са поели „Преродените в бога“, „Съюзниците на бъдещето“, „Приятелите на Маноск“, „Вярата на човека“, „Гласът за немите“… Няма да знае какво ще стане с надеждите за споразумение между Всесветското християнство и „Поклонниците на свети Петър“…

И за да узнае, сега трябва да гледа програмата на някаква си стара електроннолъчева тръба? Да пита щастливците, които могат да научават всичко по ОПС? Да изпадне дотам, че да чете напечатани листовки, обикновено спорни по съдържание, които може да си набави по всяко време — но то е все едно да затъне съзнателно в света на лъжата. Ни едно от тези неща