Грубо в мозъка

„Том-Фил“ или на нашата мрежа: не бива да забравят, че им отпускаме антената за известно време, а това им е необходимо. Лошото ще дойде не от „Вярата на човека“, а от цялата общественост, защото ще я обхване страх, ако нещата вървят така. И то страх не от апаратите на „Том-Фил“, тъй като приемниците, които предават нашите програми, се конструират от други фирми… страх от самите програми, които стават проводници на опасни пиратства. ДДОК е най-застрашена в тази история — освен това е доказано, че незаконно включеният приемник на жената е бил в пълна изправност.

Той удари тежкия си юмрук в дясната си длан.

— По дяволите, господа! Веднъж да открием произхода на тези пиратски емисии…

— Трябва да се действа бързо… — забеляза Льорис. — Месеци наред отделът за програмиране е залят от повиквания и рекламации. Хората си въобразяват, че нашите предаватели ги дрънкат всякакви, или стигат дотам, че обвиняват нашите автори на художествени програми, че си вършат калпаво работата. Кевин се е побъркал.

— Кевин ли? — каза разсеяно Стомб.

— Кевин Жборг, от дирекцията за художествени предавания и отговорник за авторите.

Стомб поклати неопределено глава, което значеше: „Пет пари не давам за Кевин Жборг!“

— Да се откриело час по-скоро, а? Как си го представяш, Барнаб? Цялата служба за техническа изправност на мрежата е на крак. Това не идва от чужди спътници, нечленуващи в съюза. Това не идва, както и предполагахме, от саботажни и опозиционни групички, известни или неизвестни. Изключено. Първо, защото не биха могли да притежават необходимите предавателни структури, и, после, защото всички съседни честоти се контролират. Всякакви източници, ако има такива, щяха да бъдат забелязани. Но, дявол да го вземе, няма източник! Сякаш си плува ей тъй, както дойде. Някакъв мръсен паразитен образ, който от време на време се подвизава на нашата дължина на вълните… Да полудееш.

Жан Гот рече:

— А хипотезата за автопрограмирането?

— Как пък не! — усмихна се Стомб. — Визуално автопрограмиране, което да подреди мечтите и вътрешните образи на индивида, неговите видения, желания, надежди, витаещи в глъбините на колективното подсъзнание? Организиране на представите в съзнанието на всеки благодарение на придобитите познания в ОПС и посредством някои невробиохимични вериги? И всеки си прави свое кинце за сметка на нашите предавания… Не ми се вярва. Няма доказателства и после… не, не ми се вярва. По дяволите, май трябва да допуснем, че вчерашната жертва си е устроила такова страхотно собствено кино, та чак е умряла!… Пък и копиране по емисия ОПС на нашата мрежа не става: той не е пригоден за това.

— Така е. Тогава късо съединение. Стомб поклати глава отрицателно.

— Обаче интерференцията, която от този момент става просто едно предаване, вече не зависи от честотното предаване — настоя Гот. — Тя се осъществява дори ако приемникът е изключен. Или само предварително програмирани хора, които не са могли да свикнат с…

— Знам — изсумтя Стомб.

Барнаб Льорис се намеси:

— Освен това показателите на пострадалите се съгласуват.

В този миг вратата на кабинета се отвори. Керъл Донастър се появи отново. Все тъй блед, с няколко листчета в ръка. Не каза нито дума. Другите го изгледаха тихомълком. Льорис продължи:

— Като сравнихме откъслечните спомени на „свидетелите“, можахме да съставим сценарий-образец. Навсякъде се срещат едни и същи общи моменти — ние отстранихме от тях подробностите и неяснотите.

— Какъв е този сценарий? — попита Донастър с безизразен глас.

— Тази сутрин го изучавахме — изръмжа Стомб.

— Какъв е този сценарий? — повтори Керъл Донастър.

Барнаб Льорис погледна въпросително Стомб. Тъй като ръководителят на техническата изправност на предаванията не реагира, Льорис заразказва:

— Има една девойка, наричана ту Даниела, ту Ким. Родена в заможно семейство. Обградена с грижи. С потенциално труден характер, постепенно развива психопатия поради неразбиране с родителите си. Развежда се с тях към дванадесетата си година. Печели развода и няколко години по-късно отваря антикварен магазин за културни ценности. Въобще всякакви клишета за идеализирано бягство. Отразена в съня, извисена проява на бунта срещу външната власт… Това не е всичко. Голяма любов с един мъж, който ще загине. После още една голяма любов, този път ИСТИНСКАТА, с друг мъж. — Той си пое дъх. — Това е сценарият. Повтарям, изграден е чрез съпоставяне, има непълноти, но всички психоаналитични елементи могат да се обяснят, колективното въображение е очевидно. Впрочем любопитно ще ми е да разбера психологическия облик на всички, които са станали жертва на тези пиратски образи. Сценарият се възприема и преживява ту от гледна точка на тази жена, независимо дали потърпевшият е мъж или жена (според преобладаването на мъжкия или женския принцип…), ту от гледна точка на родителите (рядко), от първия любовник и после законен съпруг (не тъй рядко, но не и често), или се преживява в ролята на последния избраник. В този случай девойката става самата Идеална жена в целия си блясък, възвишената съвършена любов… недостъпна впрочем, тъй като проклетият сценарий не отива по-нататък.

— Напротив — каза Керъл Донастър. Той повдигна малките си очила, които се хлъзгаха по носа му. Те отново се хлъзнаха.

— Това не е сценарий — каза той. — Нито автовизуализация на подсъзнателните затормозяващи процеси.

Той приближи книжата до очите си. Пръстите му трепереха. Прочете написаното, сетне отпусна ръка.

— За бога, Керъл — глухо помоли Адам Стомб.

— Вие току-що говорихте за синдрома „locket-in“ — каза твърдо Керъл Донастър. — Точно това ми помогна да разбера.

— Да разбереш ли? — Керъл Донастър кимна.

— Няма сценарий. Девойчето Даниела Морнер съществува. Тя наистина се е разделила с родителите си и е взела името Ким Сиова. Нейният антикварен магазин за културни ценности съществува, намира се по- точно на улица „Касет“. Ким Сиова се омъжила законно за някой си Антоан Жерес, който загинал. После срещнала друг мъж, човек с бурно минало, който се казвал Серж Монтра, но взел името Диф Билби. Живели заедно няколко месеца и смятали да се свържат законно — по всичко личало, че наистина са създадени един за друг. И тогава Ким Сиова става жертва на вътрешно взривяване на приемника. Изпада в тежкото състояние „locket-in“, усложнено от обездвижване и загуба на говора — и бог знае още от какво. От пет години тя е жив труп. Нашата застрахователна служба, разбира се, й оказва помощ, а нейният приятел се грижи за нея. Всеки ден, с помощта на най-усъвършенствана апаратура, чиито подробности ще ви спестя. Мъчи се да я събуди. Тя е овладяна от абсолютна памет. Посредством реле за обратна биокомуникация при визуален сенситометричен, електроенцефалографски и не знам още какъв контрол той се мъчи да й възвърне специфичната памет за нейната изгубена самоличност. Всеки ден й повтаря и преповтаря коя е тя, каква е нейната история, тяхната история.

Керъл Донастър замълча за малко. Никой не се обади. Ала всички бяха побледнели като него. Листчетата хартия в ръцете му силно трепереха. Той ги размаха:

— Сетих се… Тук има всички подробности, всички доклади на нашите застрахователни агенти, дори последния, подписан от тях… — Той прочете: — Матийо Вилмо и Франк Фюзи. Последният доклад е от вчера следобед, малко преди петнадесет часа.

Той подаде документите на Стомб, който се поколеба, издържа погледа му, изтри широките си длани о панталона и чак тогава се реши да поеме документите за застраховка от „Том-Фил“.

— За бога — глухо каза той, а по устните му бавно се изписваше усмивка, — за бога, Керъл, въпреки че все още не мога да проумея нищо, си мисля, че сте намерили зрънцето… и наново ще трябва да си блъскаме главите.