Грубо в мозъка

жегата град. Маранята стопяваше в едно небе и земя. Очертаваха се само небостъргачите на Новата периферия.

Петнадесет етажа по-ниско авеню „Версай“ чертаеше правоъгълната ивица на една металическа река. Уличното движение беше невъобразимо.

Климатичната инсталация и вентилаторите работеха с пълна пара и въпреки това атмосферата бе някак тежка от застоялата миризма на пот и тютюн.

Стомб спусна щорите на остъклената врата. В помещението отново се възцари мек златист полумрак.

В креслата седяха двама души, а двамина други стояха прави. Още преди обед бяха дошли в кабинета на ръководителя на службите за техническа изправност на предаванията, на 15-ия етаж в сградата за телеразпръскване на ДДОК. Не бяха излизали от стаята, само към обед поръчаха да им донесат един поднос със сандвичи. В момента пиеха студен чай в зелени картонени чашки.

Цареше тишина. За звуковата изолация се грижеше лично Стомб, който, както сам казваше, обичал да работи в пашкул от нищо. Голи стени, без никаква украса, освен едно бяло табло, напръскано със сини точки, и вградени скрити библио-видеотеки; таван от пресована слама и релефен мотив от корк, изобразяващ гигантска планисфера; на пода — кремав мокет. Дълбоки кресла. Три обширни бюра от светло дърво; едното с идеално гладка повърхност, без нищо отгоре, другите — отрупани с книжа, досиета, графики и обичайните аудио– и видеоапарати за взаимовръзка.

Освен господаря на това място, Адам Стомб, присъстваха още: Керъл Донастър, който редом със Стомб изглеждаше смешно мършав, та чак прозрачен — метър седемдесет и три сантиметра и шестдесет килограма, слабо лице, оплешивял череп и трескави очи — Керъл Донастър, инженер-изследовател в службата за техническа изправност към конструкторската фирма „Том-Фил“; Барнаб Льорис, среден на ръст, с безлична физиономия, малки кръгли очила, стегнал шията си в старомодна връзка — Льорис, програмист на художествените предавания ОПС в ДДОК; Жан Гот, възпълен, сангвиничен, риж — изглеждаше, че се забавлява при всякакви обстоятелства — Жан Гот, ръководител на художествените предавания на ДДОК.

Бяха говорили много и сега си отдъхваха, отпивайки от студения чай, в очакване на новата информация, за да подновят разговора — дотогава оставяха на Стомб грижата да прекъсне мълчанието. Всички носеха ушни приемници ОПС. Освен Стомб — обаче лявото му ухо беше продупчено и по бледите белези можеше да се предположи, че е използвал често такъв приемник.

Всички подскочиха, когато червената сигнална лампа светна за телезапис. Уредът запращя и избълва на хартията дългото си съобщение.

Гот и Льорис се надигнаха. Стомб откъсна съобщението, прочете го бързо, сетне го подаде на Керъл Донастър, човека от „Том-Фил“.

— Заключение от аутопсията на госпожа Мюриъл Тодоба — високо и ясно каза Стомб. — Смъртта е настъпила вероятно преди двадесет и четири часа, т.е. вчера около шестнадесет-шестнадесет и тридесет часа. Приблизителна точност до един час. Малко след като вашият представител-продавач си е тръгнал, Керъл.

Керъл Донастър прегледа бегло написаното и го подаде на съседа си Льоргс, сетне вдигна глава и каза:

— Може и да има връзка. Знаем по кое време Даниел Монклеман се е блъснал в будката на пазача на „американския квартал“.

Жан Гот поясни:

— По същото време бяха отбелязани и повече от двадесет и четири случая на произволни интерференции при телезрители ОПС, независимо дали апаратът им е бил включен за визуално приемане или не. Всички са от един район. Има и по-слабо изразени случаи в обхват от двадесет километра в диаметър. Най-голям брой за месеците, през които се случваха тези неприятни интерференции.

Барнаб Льорис му подаде листа, добавяйки:

— Както изглежда, въздействието на интерферираните образи е било почувствувано повече или по- малко мъчително, с различна сила и яснота, според това, дали засегнатите телезрители са били с включен или изключен ОПС. Както винаги спомените им са неясни и непълни.

— Ммммм — обади се Стомб, — вашият човек, този, Монклеман, не си ли спомня по-добре?

— Изглежда, колкото и останалите. Той обаче е станал жертва на нова интерференция през нощта. Признал го е пред нашия търговски директор.

— Силен или слаб шок, включен или невключен приемник… този човек си навлече голяма беда.

— Имало е и друг подобен случай — поясни Льорис.

— Един човек който…

— Знаем това — спокойно го пресече Адам Стомб, като вдигна ръка. (Помисли за миг. Прочитайки бележката докрай, Жан Гот я сгъна и остави на близкото бюро.)

— Това момиче — измърмори Стомб — било включено временно. Хубаво. Значи е могло да приеме отразения сигнал с особено голяма си… подайте ми пак тая бележка!

Той препречете сведението. Остави хартията. Настъпи мълчание.

— Керъл, приятелю — каза Адам Стомб, — от колко случая на синдрома „locket-in“ се оплаква вашата фирма?

Керъл Донастър поклати отрицателно глава:

— Все по-малко и по-малко след последните процентни изчисления. Практически това вече не съществува след промените, които моят отдел внесе в нашите апарати. Не се шегувам. Ние сме с шестдесет процента под нормалното.

— Това момиче не е пострадало от „locket-in“ — добави Барнаб Льорис. — Разполагаме по този въпрос с доклада на техниците. Приемникът й е бил в ред.

— Знам, момчета — глухо каза Стомб. (Той приседна върху бюрото си; наистина да те хване страх за мебела, но той издържа.) — Исках само да го чуя от вас, за бога. Момичето е мъртво. Мъртво. Отговорничка по „обществените връзки“ на кварталните организации на „Вярата на човека“ Стар Париж. Мъртва… Умряла от страх. Погледът му на старо уморено псе пробяга по лицата на тримата мъже отсреща.

— Вие го прочетохте като мен. Термините са усложнени, съгласен съм, но по същество е така: умряла е от страх. И то от някакъв проклет страх, защото нещо, което е било прието от нейния приемник, й е пръснало мозъка. Поради лошата настройка на проклетия приемник може би, знам ли. Но фактът си е факт: голямо периферно медиаторно изпразване при стрес, предизвикано от невроендокринните структури на системата за задържане на рефлексите. Така е написано дословно. А СЗР е реагирала тъй, защото само по този начин е било възможно да се „предпази“ от агресията: последно бягство, пълна задръжка на рефлекса, на всички рефлекси. Невероятна кортикостероидна секреция. Медуларно-надбъбречните жлези са почти изсъхнали, образно казано… а резултатът е, че отделеният десеторно повече, хилядократно повече адреналин като реакция на страховия стрес е убил тази жена. Само повтарям това, което е написано на хартията, господа. Адреналинът действа свиващо на периферното кръвообращение, като смалява кръвоносния съд чрез свиване на мускулните му влакна. И ето какво се е получило: пълно прекъсване на мозъчното оросяване. Пълна и внезапна исхемия.

Отново мълчание. Керъл Донастър бе мъртвоблед.

— Ще ме извините ли за малко, господа… Без да дочака съгласието на Стомб, той прекоси стаята с широки крачки. Вратата тихо хлопна зад гърба му. Стомб, Льорис и Гот се спогледаха.

— Тежък удар за „Том-Фил“ — каза Гот. — Донастър сега си казва, че рискува в близко време да бъде в очакване.

— Ударът е тежък за всички — уточни Льорис. — И за ДДОК, и за всички нас. Та нали на нашата дължина на вълната се предават всичките пиратски гадости. А ето че се вдигна и шум около това. И ще се шуми още повече след смъртта на отговорничката от „Вярата на човека“…

— Освен ако не сломим удара. Поне отчасти — каза Адам Стомб. — Ама пък накъдето се обърнеш, все грешки, да му се не види. Продавачът не е трябвало да извършва незаконно включване, вярно, ама и онази хубавица не е трябвало да му предлага задника си, за да го принуди. Тя също е виновна. Бих се учудил, ако онези клоуни от двойната религия бъдат настойчиви, нямат никакъв интерес да искат разоряването на