Грубо в мозъка

(Другите двама се приближиха, не останаха прави. На Диф му се стори, че неговият „съдружник“ успокоително му намигваше. Дали се лъжеше? Във всеки случай Жан Гот се усмихваше.) — Моля да ни извините, че постъпихме малко безцеремонно с вас, за…

— Моля! — прекъсна го сухо Билби. — Обяснете ми за какво съм тук. Почти ме обвиниха за смъртта на един мъж и бих искал…

— По-точно за смъртта на една жена — рече Стомб. — Добре, Билби, ще ви обясним.

Пропуснал бе „господин“, но звучеше по-скоро приятелски, отколкото властно.

И заобясняваха. Ту Стомб, ту Донастър, понякога и Гот. Разказаха за интерферираните образи, забелязани от няколко месеца по обичайните канали на ДДОК, за това, как отначало са били удивени, после разтревожени, за различните хипотези, отхвърляни една подир друга, за настъпилия смут.

Разказаха за вчерашния случай, за смъртта на някоя си Мюриъл Тодоба и за обстоятелствата, при които е станала, за съучастничеството между някакъв представител-продавач и един невротехник. Разказаха му и сценария на паразитните халюцинации, които са имали потърпевшите, изградени въз основа на техните неясни спомени.

И Диф Билби се вледени. От главата до петите.

— Невъзможно е! — изпъшка той.

— Реагирахме точно като вас, Билби, когато преди малко Донастър ни предаде вашето досие и случая с госпожа Сиова. Но трябва да приемем очевидните факти.

Керъл Донастър продължи:

— А ето какво е очевидно, господин Билби: всеки ден от пет години насам вие лекувате вашата приятелка, страдаща от нещо, което би могло да е едновременно синдром „locket-in“ и пълно обездвижване със загуба на говора, по липса на по-добро обяснение. Госпожа Сиова е от малцината оцелели сред жертвите на тези нещастни случаи от няколко години насам. Няма да хваля вашата огромна преданост, с която сте прилагали избраната от вас терапия и която благодарение на вашата особена компетентност сте разработили и непрестанно подобрявали с течение на времето. Всеки ден вие се мъчите да установите контакт с Ким Сиова, опитвате се да възвърнете индивидуалното й съзнание сред вихъра, който я владее психически, мъчите се да активизирате предимно онази част от паметта й, която ще й върне нейната самоличност, силата и средствата за нейното съхраняване и опазване. Вие сте опитали дори да почувствате това, което…

— За бога, всичко това го знам! — каза Диф.

— Извинете ме… Разбира се. Ето какво исках да кажа, господин Билби. С помощта на вашите контролни уреди, които са също и проводници на мозъчни импулси, вие сте станали жив предавател, който изпраща телепатични послания (точно това е думата, или поне най-подходящата, дори и да се посреща с усмивка и от доста време да принадлежи към речника на художествените измислици… дори и да виждат в нея как Бог приятелски намига на своите създания; забравят се предишните изследвания и хипотези на една сериозна наука, съвсем различна от днешната политико-религиозна бъркотия).

Ниският човек, който допреди миг се горещеше, поспря за малко и присви клепачи зад кръглите си очила. Думите, които бе току-що изрекъл и които влиятелният академизъм охотно би таксувал за „назадничава псевдонаучна ерес“, изглежда, не смущаваха особено Стомб или Гот. Още по-малко смущаваха Диф, който обузда нетърпението си, а човечецът му се стори по-симпатичен, отколкото мислеше…

— Вярващ ли сте, господин Билби? — попита Донастър. — Имате ли някаква вяра?

— Предполагам, че всички сведения, които притежавате за мене, доказват, че не съм.

— Разбира се. Но изпитанието, на което сте подложени от толкова време, би могло…

— … да ме доведе до пълно и окончателно отхвърляне на всяко сляпо доверие, което би трябвало да изпитваме към някакъв справедлив бог, проповядващ търпение, примирение, преклонение в добродетелите на нещастието, но ако го хванат в прегрешение… о, тогава, колкото и да е великодушен, си отмъщава за най-малката дързост!… Ако имах макар и зрънце религиозност, ако вярвах в някакъв всеразпореждащ бог, Ким би умряла! — Диф бе повишил глас.

— Съгласен съм с вас, господин Билби. Както и всички тук, мисля.

— Тогава да приключим с това. Вие споменахте за телепатия.

Донастър кимна решително. Повдигна очилата си на носа.

— Точно за това говорех. Вие сте станали жив предавател, който изпраща телепатични послания. Тоест образи, създадени от мисълта ви. Всички ние мислим с тези отражения на действителността в нас: мислим с образи. С думи-образи. А тези образи са резултат от деполяризираните и свръхполяризираните синаптични мозайки, индуцирани в различните възли на „мисловната мрежа“ при постъпването на сетивни сигнали — електрически вълни от нервните импулси с различна честота. Ето как нашият мозък е способен да извършва синтез на всички локални изменения, да ги свързва и подрежда логично и смислено и дори да ги създава чрез въображението — което е само едно преизграждане на образа, извършвано по синтетичен път благодарение на асоциативните зони на паметта. Образите, които вие създавате в мозъка си, като повтаряте неуморно миналото на Ким Сиова, са израз на вид дейност на вашата мисъл — във вашия случай контролираните честоти алфа и тета. Вие съставяте точни образи, като активизирате определена зона от мозъка си, същата, която се мъчите да събудите у вашата приятелка при сенситометричен контрол, ЕЕГ и допълнителната помощ на релето за обратна биокомуникация. Така ли е?

— Така е, струва ми се.

— Най-голямото доказателство за това е, че когато и двамата се намирате приблизително на същата честота, се извършва повече или по-малко телепатичен обмен: вие възприемате бурята в мозъка на Ким Сиова. Но, както ви казах, вие сте и жив предавател. Вие предавате не само за вашата пациентка. Вие предавате въобще. Предавате на продуктивни вълни, с дължина, близка до използваната от някой телезрител в ОПС за визуализиране на излъчвано предаване. Вашата способност за телепатичен автоматизъм е насочвана и максимално засилена благодарение на принципа на обратната биокомуникация. Изпращаните образи използват за своето отразяване преплетената мрежа от вълни ОПС и церебралните механизми на някой мозъчен приемник. Тези мозъчни дейности произвеждат електрически вълни с по-голяма или по-малка амплитуда (особено силна във вашия случай) и могат да бъдат предавани посредством електромагнитните полета, предизвикани от мрежите ОПС. Така че вашата телепатична способност изгражда доста свързани послания със съвършено „самоопределена“ композиция от алфа/тета и те се наслагват на специфичната за предавателите ДДОК дължина на вълната. Ето защо и как историята на Ким Сиова, която вие повтаряте всеки ден, отчасти е била приета от телезрителите в ОПС, независимо дали приемникът им е работел или не: били сте много мощен предавател и отличното автопрограмиране на някои лица… Донастър замълча. Последва тягостна тишина. Диф не знаеше какво да каже, какво да направи.

— Това са фактите — каза Стомб. — Без да си давате сметка, сте играли ролята на самоволен създател. Не сте имали нужда от предварителен запис, който после да се усилва и да се пуска по нашите канали. Самият вие сте били и усилвател, а вашите предавания попадат от само себе си на нашите канали. Така мислим ние.

— А… мъртвата жена?

— Много просто — каза Стомб. — Вие самият, когато се мъчите да се свържете пряко с вашата приятелка, винаги го правите предпазливо. Предвиждате опасност от тежък шок, вашата защитна система е готова да ви предпази, в състояние е да издържи при някои схеми. Вчера, когато се е случило това, вие сте били приемател, следователно преобразувател, но и реле. Засегнали сте нормално включени, значи защитени лица, за които приемането е било само паразитно. Тук не става дума за тази жена, която е използвала непригоден приемник и той е хванал изневиделица емисията без предварителна подготовка. Така е. Вас това не ви засяга. Не ви засяга морално. Обаче вие поставяте пред нас тежка задача… Що за смахната история? Слисан до немай къде, Диф чувстваше, че го напушва смях, несъмнено като реакция на всичко това.

— Вие се смеете? — попита Стомб. Диф изгълта остатъка от студения чай.

— Извинете ме… От нерви е, предполагам. Боже господи, съобщавате ми, че… Това е безумие. Може би не знаете, но когато бях петнадесетгодишен, исках да стана автор и да работя за ОПС. От професионалното ориентиране ме отхвърлиха, понеже моите сюжети не отговаряли на желаните норми. Искаха да ме накарат