да дообработвам второстепенни творби от прочути автори. Аз… това е невероятно тъпо.
— Та ти си истински творец — каза Жан Гот. — Самоук и самобитен творец, но фактът си е факт.
Диф прие това „ти“ за съвсем нормално и не се изненада, тъй като идваше от „съдружник“.
— И от колко време вие сте… откога са тези „пиратски“ предавания?
— От няколко месеца.
— Защо само от няколко месеца? — Жан Гот каза:
— Защото ти е трябвало около пет години ежедневни усилия, за да натрупаш необходимия потенциал. А може би и затова, че нашите телезрители ОПС са подобрили възприемателните си способности, а и предавателите ни са ставали все по-чувствителни.
— Велики боже — изпъшка Диф. — И какво да правим сега?
Стомб отвърна:
— Има разрешение. Ще ви го предложим. Преди това ще ви помолим да се подложите на електроенцефалографски преглед, за да се определи точно вашата предавателна зона. Всичко, което чухте преди малко, си остава хипотеза. Трябва да имаме доказателства.
— А ако има доказателства?
— Мисля, че няма да пострадаш от това — каза Гот. — Ще ти предложат нещо.
— Ще се съгласите ли на този преглед? — попита Донастър.
Можеше ли да откаже? Забеляза, че бе смачкал картонената чашка във влажните си ръце. Стомб се усмихна и побутна към него металния пепелник.
— Този кратък сеанс ще стане тук — каза Стомб. — Засега не е нужно да вдигаме на крак цялата сграда.
Диф беше премного объркан, за да схване двусмислицата в последното изречение. Зачака послушно в креслото си.
Стомб се надигна, натисна бутона на едно интервидео. Миг след това непознат техник отвори вратата и бутна пред себе си подвижен комбиниран ЕЕГ със сенситометричен апарат.
Прегледът извърши Донастър. Диф така беше свикнал, че нямаше нужда от никаква каска за обратна биокомуникация: рефлексът подейства и той се оказа в желаната фаза за секунда. Поискаха от него да направи предаването, предназначено обикновено за Ким, и за четири-пет минути приключиха. Донастър свали от него каската с електродите-вендузи.
Притежаваха нужните доказателства. Очакваните. Предполагаемите. Бяха изписани сбито на лентата, която подвижният комбиниран апарат избълва.
Стомб предложи отново да пият и никой да не обели ни дума, докато сервитьорът не си излезе.
Тогава те направиха своето предложение.
Диф Билби ги изслуша, сякаш бе на седмото небе.
Неговата вечна мечта, забравена от пет години. Невероятно.
Най-официално ръководителят на службата за техническа изправност на предаванията на ДДОК, говорещ от името на директора на програмите на антената и в частност от името на директора на художествените предавания, му предложи да приеме поста на извънреден автор за мрежата. Професионалното психологическо потвърждение бе уредено автоматически. Хонорарът щеше да се определя по най-високата тарифа в таблицата.
От своето небе Диф запита:
— Аз… не разбирам… А ако откажа?
— Да откажете? За бога? — учуди се Стомб. — И по какви причини ще се откажете?
— Не искам да изоставя Ким — рече Диф. — Не ме бива за света на именитите автори… Не искам да изоставя Ким.
(И както говореше, се изплаши. Почувства опасни признаци в себе си и бързо ги потисна.)
— След три дни ще бъдеш прочут — каза Гот. — Прочут колкото Тини О’Кейл, Бъртън Лавоайер, Калаен, Хорст Малпас.
— Можем да поискаме подвижните медицински служби към нашето застрахователно дружество да се заемат с госпожата…
— Няма да изоставя Ким! — извика Диф. Изпита неприятното усещане, че потъва в креслото си като в нещо дебело и меко.
— Добре, няма да я изоставяте — каза Стомб.
Диф насочи разтреперания си пръст към Донастър:
— Преди малко вие признахте, че тя живее още само защото всеки ден съм се грижил за нея, нали?
— Така да бъде — каза Керъл Донастър. — Но ако работите вкъщи, ние можем да ви осигурим невротехническа помощ. Някой лекар ще ви помага при чисто физическите грижи около болната. Стига да желаете.
Диф кимна.
— Боя се, че ще трябва да търпиш и мене — рече Жан Гот. — Произведоха ме на бърза ръка художествен ръководител на твоята продукция. Ще бъда при теб, за да ти помагам, да ти давам съвети, при нужда… Не да ти казвам какво да правиш, а как да влезе в употреба твоето произведение.
Диф отново кимна. Вече не знаеше какво става с него.
— Какво очаквате от мене, каква история? — попита той.
— Историята на Ким — каза Стомб. — Колкото се може по-скоро. Историята на нейния живот, от раждането й до вашата среща и… нещастието, което я сполетява. И това, че вие сте решили да продължите да я обичате и да я лекувате.
Зад всичко това имаше нещо много шокиращо за Диф (почувства го), ала и нещо съвсем предизвикателно: изправяше го срещу целия свят.
Той каза:
— Тая история няма нищо общо с онова, което вашите автори са свикнали да пускат по ОПС. Точно обратното.
Стомб сложи широките си длани на страничните облегалки на креслото и се подпря, като че ще става. Но не стана. Отпусна мускулите си и се облегна назад, сплитайки пръсти на корема.
— Вижте какво, Билби. Съгласете се, че сте своего рода интегриран тип, живеещ встрани от обществото. Вие сте необичайното. Както и Ким Сиова. Както и вашата връзка. Този антикварен свят с културни ценности, всичко това… Вие сте страшно подходящ да донесете нещо изненадващо на телезрителите ОПС от нашата мрежа. При това вашият случай е образец за подражание от гледна точка на Всесветското християнство. Вие се оправяйте както искате, но краят е във висша степен морален. — Той се вторачи в Диф. — Дори да е голяма гадост това, което казах, Билби, точно така ще погледнат на случая по-горе и затова ще преглътнат хапчето. Няма да говорим пак за вярвания и религия. По този въпрос сме наясно. Тук пет пари не даваме за това. Важен е процентът на слушане на нашите програми. А той расте. Защо? Защото потърпевшите са се заинтересували от вашите интерфериращи образи. Защото изпитват нужда от нещо ново, а това наистина не прилича на серийното производство на О’Кейл или Лавоайер, или на който ще да е. А това ги интересува. Тревожи ги, но ги интересува. Ние ще ги успокоим и ще продължим да ги интригуваме.
Стомб снижи гласа си до шепот:
— Изстрелваме ви към славата, Билби. И с един замах се справяме с това опасно положение. Печелим заедно, и вие, и ние. По всички линии. О’кей?
Диф преглътна мъчително.
— Процентът на слушане се е покачил, откакто…
— Стремително — потвърди Стомб. — Сигурен съм, че повечето си мислят вече, че е с рекламна цел. Всички останали мрежи ни дебнат.
— Искам да работя съвсем сам — бавно каза Диф. — Директно върху устен кодер от типа „Матферсън“ със звуково заличаване и кортикометричен „роб“. Искам гаранция, че нищо и никой няма да злоупотреби или цензурира моята работа, че няма да има никакви декоративни притурки, музика, коментарии, оформление,
