Грубо в мозъка

— О’кей.

Звучеше лаконично, но струваше колкото цяла реч.

Гот и Диф му изложиха замисления от тях проект: да се излъчи нощната творба на Диф, като я въртят постоянно и последователно през всичките двадесет и четири часа на денонощието с минимални прекъсвания за почивка. Роли одобри тази идея. Трябваше да се обърнат към ДДОК и към дирекцията на „Том-Фил“. Гот се спусна към видеофона и се завъртя в шеметния танц на съобщенията. Роли пое щафетата от него. След един час проектът бе одобрен от службата по техническата изправност на предаванията на ДДОК, дирекцията по програмирането и дирекцията на „Том-Фил“. Необходимо бе малко време, за да се уредят нещата. Роли провери на часа кортикалната възприемчивост на Ким, за да подготви евентуално предварително програмиране. Принуден бе да се откаже: бурята в мозъка на „бегълката“ (както я наричаше) правеше невъзможно засичането на точните данни. И той взе единственото разумно решение: да се базират на една отдавнашна мозъчна картография и да използват хипно-определящите параметри, установени от предишните години, когато Ким си бе поставила първия ушен приемник ОПС от 3-о поколение. Беше по- малко рисковано, тъй като злополуката бе причинена от техническа неизправност в приемника.

Късно сутринта се появи друг невротехник по ОПС от „Том-Фил“ и донесе един съвсем сигурен приемник, проверен четирикратно и предназначен за Ким. Трябваше да пробие наново дупчицата за закачане: след пет години тя се бе запушила.

После дойде служител от техническата изправност на предаванията на ДДОК, спешно изпратен лично от Адам Стомб. Казваше се Жули Норман. Той монтира предпазната заглушителна система, благодарение на което емисиите, предназначени за Ким, нямаше да се разсейват по всички посоки и да смущават нормалното приемане на другите, както бе станало, когато Диф се опитваше да установи контакт — рискът бе още по- голям, защото персоналната емисия щеше да използва с удесеторена мощност каналите на ДДОК. Работата на Жули Норман се сведе до няколко превключвания на един електромагнитен предавател-рефлектор и проверка на действието му. След това той поиска позволение от Диф да вземе няколко книги и да остане в стаята. Диф се съгласи.

Обед: пристигане на болногледач от застрахователната компания на „Том-Фил“, „за да разтовари Диф от някои задължения“. На Диф му мина през ума, че предишната вечер бе отхвърлил това предложение, но ги остави да вършат своето. Той реши да излезе от стаята, когато онзи тип мушна тръбата в хранопровода на Ким. Отиде при Гот в магазина.

— Помъчи се да не мислиш за това — каза му Гот, като го потупа по ръката.

— Мъча се. Боже господи, що за суетня.

— Не пожела да напуснеш дома си… и аз те разбирам. Но тази „суетня“ е необходима…

Диф се чувстваше мръсен и вонящ. Потеше се като никога. И като никога му беше неловко от това. Техникът по ОПС, който бе донесъл и закачил приемника, си бе отишъл. Останаха Роли и Жули Норман. И Гот. Все още имаше премного хора и Диф не смееше да вземе душ и да се преоблече.

За щастие беше неделя и магазинът, както беше редно, бе затворен. Така отпадаше опасността от наплив на клиенти… ала надойдоха пък други хора.

По поръчка на „Том-Фил“ сервитьори от един близък ресторант поднесоха пантагрюеловско ядене, опитаха се да поразпитат за това-онова, надушвайки изключителното събитие. Гот съумя любезно и твърдо да ги отпрати и те си отидоха, без да настояват повече.

Видеофонът постоянно звънеше. Отговаряше ту Гот, ту Диф или Роли — който се случеше до апарата. Търсеха ги или от „Том-Фил“ (най-често Керъл Донастър), или от 5-а мрежа ДДОК (Стомб, Льорис или разни оператори…). Гот има дълъг разговор лично с Кевин Жборг. Когато свърши, той намигна и рече:

— Гледали са го. На Жборг му треперят гащите, но му харесало. Между нас казано, мисля си, че без подкрепата на службата по техническата изправност на предаванията (и, разбира се, на отдела за телевизия към министерството, да, господине!) той нямаше да се реши… но вече е пуснато. Рекламните съобщения се редували цяла нощ. Не мога да ти кажа точната цифра, някъде около десетина милиона телезрители ОПС чакат емисията, а това е много! Страшно много! Нашите кантори са залени от обаждания от конкурентните мрежи. Информационните служби към тези мрежи работят с пълна пара, всички най-ловки репортери са готови за скок. Твоите прочути конкуренти, нашите скъпи автори звезди, крещят, че са предадени. Името ти не е разкрито и затова още няма наплив. Щом го научат следобед, ще се хвърлят насам. Готов ли си за атака?

Диф изтри лице в кърпата си, станала за изцеждане. В погледа му се отрази панически страх.

— Жан, мисля, че ще имам нужда от тебе… няма да удържа положението.

— Няма страшно, повярвай ми — каза Гот. — Със съгласието на Стомб взехме някои мерки. Ти само ще казваш това, което е. Само с един лек нюанс — и тогава, ще видим, Роли или аз, ще се намесваме.

— Един нюанс?

— Диф, трябва да запазим безукорното техническо реноме на отдела за предаватели и емисии към ДДОК. Просто е като фасул: лекувал си Ким, без да се интересуваш от нищо друго. Не си причинявал пиратски интерференции. Обратно: нашите служби за чистота на предаванията са засекли твоите емисии, уловили са ги, за да ги пре-предадат после умишлено по нашия канал с честота А. Т. — Д. Т. 623/ х. 12. Разбираш ли хитрината? Всичко е било уж официално предвидено, замислено и пресметнато на ниво ДДОК. Извън общоприетите норми в тази история е предварителната рекламна кампания за сензационното предаване. Може да ни обвинят в недотам почтени психоманипулации за това, че сме причинили безпокойство у телезрителите, които са пострадали от „пиратството“, но това не е страшно — пък и така е по-добре, отколкото да мислят, че нашата мрежа не може да засече веднага явлението. Тревога у пострадалите — да, но и интерес, изострено внимание: целта на всяка рекламна операция. Онези, които са убедени, че приемникът им е повреден, естествено, ще бъдат обезщетени плюс някаква допълнителна сума за компенсация. Това е. Ние те открихме, възползвахме се от твоите предавания, но, разбира се, веднага те осведомихме за всичко. И ти се съгласи.

— А причините?

— Диф, няма какво повече да криеш, когато отговаряш, на този въпрос. Защото си творец, защото твоят живот и животът на Ким заслужават да се разкажат. Защото в това се оглежда светът.

— Чувствам се наистина отвратително, сериозно ти говоря — каза Диф.

— Не си ял нищо.

— Не съм гладен…

— Тогава глътни това — каза Гот. Той му показа розова пластмасова тубичка, пълна с хапчета със същия цвят.

— Леко успокояващи. Диф глътна три.

— Ела — каза Гот. — Ще се качим горе.

Оставиха Роли на пост до видеофона. Горе помолиха Жули Норман да слезе при колегата си от „Том- Фил“ и той се съгласи веднага.

Най-напред Диф дръпна пердетата. Стаята се изпълни с полумрак. Сетне нагласи леглото така, че Ким да застане в седнало положение. Клепачите на тази жена без възраст потрепваха през двайсет секунди.

— Всеки път правя това — обясни Диф, като приближи и седна на стола до Жан Гот. — През деня е седнала. Нощем — легнала. За нея е все едно. Заради себе си го…

Не довърши изречението, само тръсна глава. Капчици пот се поръсиха от кичурите коса.

— Ще послушаш ли? — запита Гот.

Ново поклащане с глава. Лека усмивка.

— Сигурно не… Пък и навярно не е за препоръчване. Знаеш ли от колко време не съм включвал ОПС?

— Знам, че от пет години си мъртъв — отвърна Гот. — Мъртъв или просто си другаде. В книги от миналото, в касети. В едно друго време… Забавно, за тебе настоящето е кола, която те откарва до миналото. Ето какво съм разбрал.

— И как си го разбрал?

— Понеже не съм глупав. — Гот се усмихна величествено. — Дори се изкушавам да мисля, че съм един от най-интелигентните и надарени хора на земята.

Диф откликна на шегата. Почувства, че нервите му взеха да се отпускат. Транквилантите. Или този