… и казваше още:
Но музиката секна изведнъж. Диф натисна бутона и превъртя лентата. Каза:
— Стар запис. Лентата е лоша, калпава работа. Вероятно от 70–80-те години, не може да се разбере. Тя се казваше Фабиен Тибо. Ким би дала цяло състояние, за да издири всичките й касети, дори плочите й. А това беше любимата й песен.
— Диф…
— Знаеш ли какво, аз ще ги използвам.
— Слушай, Диф…
Роли Данк се стрелна по стълбището.
— Максимално слушане! — изкрещя той. — 97% са сигурни. Значи от сто до сто и двадесет милиона телезрители ОПС знаят за Диф Билби. Току-що се свързах по видеофона със Жборг: съветва ни, т.е. съветва ви да идете в управлението на ДДОК, за да се спасите от нашествието. Тук ще стане ад. Към магазина са изпратени полицейски части.
Диф се изправи.
— А вие?
— Норман и аз оставаме тук да се грижим за Ким. Дават ни зелена улица за първото персонално излъчване. Не се притеснявай за нищо.
— Добре — каза Диф Билби.
Той последва Гот. На улицата за пешеходци ги чакаше кола. Качиха се. Шофьорът поблагодари на Диф с поглед, пълен с възхищение и уважение. Моторът се давеше, но накрая потеглиха.
17
Остъклените врати на Административното управление на ДДОК, които се разтвориха пред Диф Билби тази вечер, не бяха просто остъклените врати на управлението: те бяха невидимият досега вход към един невероятно щур свят, гъмжащ, шумен, кръжащ, с водопади от думи, викове, лица, възклицания и блъсканица. Тук времето течеше с ускорен ход. Диф се озова изневиделица насред тази планета.
За щастие Жан Гот беше неотлъчно с него. Беше му водач сред този шеметен танц. На помощ на своя художествен ръководител се притече и Барнаб Льорис.
В първия момент Диф бе сигурен, че няма да издържи повече от час. Обаче се лъжеше. Издържа. Не беше кой знае колко сложно: трябваше само да си раздвои вниманието…
Стаите, канцелариите, залите, през които мина или се спря къде повече, къде по-малко, бяха обширни, ала тъй претъпкани с хора, че за кратко време някак се смаляваха пред очите. Всички тези хора искаха да видят Диф, да стиснат влажните му ръце, сякаш тези няколко думи, които с всички сили се стремяха да му кажат, бяха жизненоважни за тях. Кесаревото — кесарю, ето защо Диф първо бе представен на Кевин Жборг, дълъг кльощав тип с посивели слепоочия, с втренчен поглед на влечуго, който не успя да се стопли дори от широката усмивка. Диф получи първия залп от поздравления в своя чест.
Стомб бе навсякъде. Въпреки великанския си ръст той се оказа най-дискретният от всички. Понякога Диф го зърваше да стърчи с три глави над множеството. Погледите им се кръстосваха и Стомб със съучастническа гримаса му махваше с ръка, продължавайки разговора с някой от присъстващите.
Диф тутакси забрави имената на мъжете или жените, които му се представиха сами (или от Гот) с изключение на четири-пет. Бъртън Лавоайер, Херст Малпас… и някои много известни критици като Малкълм Енди, Джъст Бекет…
Бъртън Лавоайер:
— Драги приятелю, признавам: отначало мислех, че е някаква забавна игра с името Диф Билби, което събужда определени спомени. Само да не ми кажете и вие като другите, че сте направили това за четири часа?
Диф:
— Пет години обмисляне, или двадесет и пет, ако щете… и четири часа осъществяване, това е. А не си ли спомняте за мен?
Не, Бъртън Лавоайер не си спомняше за кандидата за творческа работа, който бе отхвърлен от ориентирането и същевременно се беше отказал да работи за
Малкълм Енди:
— Удивително, драги, удивително, повярвайте. Разтърсващо взривяване на повествователните структури. Блестяща творба. Такова майсторство, че човек би помислил…
Глъч. Поздравления. Движение. Представяне: на тоя, на оня: творецът Диф Билби, господин Еди-кой си, госпожа Еди-коя си. „Великолепно, драги господине! Невиждано!“ Въртене насам-натам. В ръка с чаша, пълна с нещо. Не сте ли жаден? Какви са вашите планове?
Интервюта. Камери. Декламира урока си сред глъчката, под зорките погледи на Гот и Льорис. А някъде наблизо е Стомб. Браво, Диф. Отлично се върза с официалното съобщение в печата. Очевидно вашият интимен живот ще бъде максимално опазен. Не става дума да съобщаваме адреса ви. Благодаря, господин Билби. Защо сте избрали това име? Очевидната връзка с някогашната серия анимационни филми може ли да се изтълкува като… Колко нови творби ще ни предложите? Може ли да ни кажете няколко думи за… Какво мислите за ислямските движения, които се стремят да… Наистина ли вярвате в излекуването на Ким Сио… Каква беше реакцията ви, когато ДДОК се свързва с вас, след засичането на вашите… Възнамерявате ли да работите за друга… Творбата ви е израз на чистия бунт, обаче никъде не виждаме структурите, които…
Диф почувства, че му прилошава, и трябваше да седне. Краката му се подкосиха от многото неусетно изгълтан алкохол на празен стомах. Стомб се появи като по чудо и се надвеси над него.
… мяркаше се една подвижна сянка. Все не можеше да я оприличи на кого е. А той се казваше Диф Билби, смешно… как можеше да бъде вярно… Разбира се, не. Той се казваше Даниел Монклеман, продавач в „Том-Фил“. Диф Билби бе само името на едно лошо хлапе от анимационен филм. Той обичаше Ким Сиова, тя го зовеше, беше на смъртен одър, отново бе преживял драмата и той… сянката го подхващаше, повдигаше го. Увличаше го. Ето че се търкаляше в спираловидна бездна, потъваше…
Беше нощ, когато Диф, придружен от Жан Гот, се завърна у дома си. Пак със служебната кола на ДДОК, но шофьорът не бе същият като на отиване.
Пред магазина стояха на пост трима полицаи. Много дискретни. Наоколо се навъртаха двайсет-трийсет човека, по всяка вероятност клиенти, които познаваха мястото и бяха дошли да се уверят, че не сънуват, след като са гледали предаването и чули името на автора. Полицаите бяха обявили, че въпросният автор отсъства и е много зает. На всяко допълнително запитване отговаряха с пълно мълчание или заявяваха, че нищо не знаят.
Спуснаха желязната рулетка на вратата.
Настъпи часът за второто излъчване.
Диф мълчаливо прекоси магазина и се качи на горния етаж, сподирен от Гот. Завариха Роли и Жули Норман, бяха се разположили на второто легло.
— Нищо положително — каза Норман. — Спряхме за известно време персоналното излъчване. Лекуващият невротехник от „Том-Фил“ се занимава с нея. Сега спи. Искате ли да видите анализа на графиките?
Диф поклати глава отрицателно.
Роли и Жули Норман си отидоха. Щяха пак да дойдат утре и следващите дни…
Диф се отпусна на леглото, където малко преди това лежаха двамата мъже. Беше капнал. Главата му
