Грубо в мозъка

някакво прозорче с ръждясала метална решетка, по средата с четири дупки. Подземие ли бе това?

Бетонния под беше студен. Зад Голо затворена желязна врата очертаваше червеникав правоъгълник на фона на сива стена. Светлината от крушката променяше силата си с продължителни премигвания, придружавани от лек обезпокоителен шум: сякаш всеки миг можеше да изгори.

Лявата ръка го болеше. Свивката на лакътя му беше подута и посиняла. Очевидно му бяха ударили цяла серия инжекции. Не помнеше как е пренесен тук.

— Кой ден сме? — попита той.

Странно, в глъбините на тревогата някаква частица от него оставаше зорко хладнокръвна.

— Гладен ли си? — запита Голо.

Измъкна от джоба си найлонова кесийка и я сложи на коленете на Даниел; взе кутия бира и я остави на пейката. Даниел извади сандвича от кесийката. Забеляза, че Голо не носеше същия панталон и че якето му е сменено с непромокаем жълт шлифер. Много набързо, само на три хапки, той излапа сандвича. Грабна кутията бира и отпи глътка. Потрепера.

— Та кой си ти всъщност? — запита Голо.

Даниел го загледа с ококорени очи.

— Казвам се Даниел Монкле…

— Даниел Монклеман, работи в „Том-Фил“ като продавач — изрече Голо.

Даниел бързо-бързо закима с глава.

На което Голо отвърна също с кимване, ала от ляво на дясно — отрицателно.

— Не.

Даниел за малко щеше да повърне трите хапки, изгълтани само преди миг.

— Не? — прошепна той.

— Не — каза Голо. — Осведомихме се. Не бе много лесно. Осведомихме се чрез „Том-Фил“, като се представихме за евентуални клиенти и поискахме продавач, когото са ни препоръчали някои телезрители. Нали разбираш? Искахме да бъде Даниел Монклеман.

— И… какво?

— Какво ли? Даниел Монклеман е бил продавач наистина, обаче вече не се числял към персонала на „Том-Фил“. Бил в очакване, защото бил болен психически, и веднага поясниха, че нямало нищо общо с техническото смущение в неговия приемник ОПС. От четири месеца бил на лечение в една клиника.

Сводът на избата се сгромоляса над него. Но крушката продължаваше да виси горе и да пращи.

Посред шума Даниел се чу да пита:

— От колко време ме държите като затворник?

— Бъди сигурен, че не е повече от четири месеца.

Шумовете заглъхнаха. Подземието прие нормалните си размери. А сега да помисли, трябва да разбере… Какво са му инжектирали? Преживяваше… някакъв кошмар. Посегна към ухото си: нямаше апарат. Това обаче нищо не значеше. Ако бе попаднал на някакво разстроено предаване, можеше и да… НЕ! НЕВЪЗМОЖНО!

Вълна от гняв го заля.

Изкрещя:

— Лъжете! Те не са могли да ви кажат… живея на площад „Сен Жак“, номер 6! Говорете с жена ми, тя се казва…

— Матилд. Браво. Свързахме се с нея. Тя потвърди, че мъжът й се разделил с нея след заболяването си, преди четири месеца. Не знае къде се намира клиниката. Пък и не иска да знае, както изглежда. А в „Том-Фил“ са едни потайни, строго поверително било, гарантирана анонимност на болните… а и за какво са му на клиента услугите на продавач, който вече не съществува?

— Това не е вярно! — изкрещя Даниел. — Аз не… не съм болен! Те… не знам какво искате от мене… Пуснете ме да си ида и…

— Кой си ти? Какво търсеше в нашия квартал и за какъв дявол вдигна гюрултия онази вечер? Провокация ли беше, или наистина си се провалил?

— Провалил?

— Защо са те нарочили точно тебе?

— Бога ми, точно това бих искал да знам и аз.

Голо присви очи.

— Ти много бълнуваше… Какво значи тая операция „Ким Сиова“? Защо казваш, че се наричаш Диф Билби?

— Диф Билби… но това е анимационен филм!

— Това е името на оня самозван автор на серията, с която ни заливат. Само за това приказват. Някаква тъпотия, двусмислена като всичко друго…

Даниел зяпна от удивление. Потупа се по ръката:

— Да не би да съм оглупял от вашите инжекции, а?

— Една от нашите, Мюриъл Тодоба е убита. Смъртта не е естествена. Ние от своя страна проведохме анкета и проверихме всичко. Слушай сега: тя поискала приемник ОПС от „Том-Фил“. Платила известна сума. В „Том-Фил“ го потвърдиха. В деня на смъртта й дошъл някакъв тип да й постави приемника. У дома й и в нейната банка са намерили разписката за продажбата на името на Даниел Монклеман. Обаче в „Том-Фил“ отричат. Поставянето на апарата било определено за след месец. Представиха доказателство. Какво ще кажеш?

Голо не дочака отговор и продължи:

— Този ден някакъв тип довтасал при Тодоба. Свършил долната си работа, то се знае, поставил й е някаква контрабандна стока. Или кой знае какво е правил с нея. Умряла е от ужас. Може би се е случило нещо лошо… да си чул? Онзи тип хукнал презглава, та чак се блъснал в будката на кварталния пазач, това са все доказателства. И някаква застрахователна бележка на името на Даниел Монклеман. Потърсихме пазача… обаче наскоро друг човек е поел неговата работа. Нещо да кажеш?

— Казвам се Даниел Монклеман — издекламира Даниел. — Аз доставих на Мюриъл Тодоба апарата според уговорката и на уречената дата. След това се почувствах зле, някакви интерференции ли, що ли, и загубих контрол над колата си. Бях в шок.

— Чуваш ли се какво говориш?

— Не съм я убил! — изкрещя Даниел. — Не ме мислете за луд от четири месеца! Всичко това го скалъпиха те, за да се предпазят!

— Да се предпазят ли? От какво, дявол да го вземе?

— От проклетите ви обвинения! Аз… аз извърших включването на апарата, без да съм упълномощен. Това се прави по споразумение с невротехника… Тя искаше да може да гледа веднага… спах с нея и… и после тази интерференция, какво ли… Катастрофирах, само че те не искаха да се разчуе…

Закрещя все по-силно и по-силно с писклив глас и колкото повече крещеше, толкова по-силно чувстваше, че затъва, толкова по-ясно се убеждаваше в мръсната манипулация на „Том-Фил“. Разбира се, прикриваха се с всички средства. Матилд е получила огромно възнаграждение, за да се включи в играта им — и навярно не се е поколебала. Докато това убеждение засядаше в него, с другата част на измъчения си мозък той се питаше в какво доказателство да се вкопчи, за да не приеме версията за своята лудост…

— Прехвърлих всичко на моя сметка в банката… теглих няколко пъти… същия ден, когато ми съобщиха, че съм в очакване, ходих в няколко заведения…

— Що за доказателства са това, а? — … каза Голо. — А и банковите сметки са тайни. Как искаш да проверим?

— Имам деца! Попитайте тях… пуснете ме да си изляза оттук! Искам да ги видя!

— Тц-тц… Приятел, ти май си нямаш представа… Ама ти наистина ли си мислиш, че ще ни залъжеш с твоите измишльотини? Че в „Том-Фил“ са скалъпили този фарс ей тъй, заради репутацията си? Те можеха преспокойно да твърдят, че е станала злополука, и да те премахнат, какво значение има?

— Заради тези необясними интерференции, които…

— Рекламни филмчета за някакво ново произведение и толкова. Историята на Ким Сиова, разказана от Диф Билби… И покрай целия този шум, дето се вдига, какво значи смъртта на една деятелка от „Бирата на