бучеше. Беше пребит. Но знаеше, че сънят няма да дойде.
— Това се казва успех — каза след малко Гот. — Стомб ми съобщи резултатите: 75% от обадилите се телезрители са го приветствали горещо. Ще имаш същия процент официални положителни критики. Слушането ще се увеличи от двадесет до четиридесет точки. Това е сигурно.
Диф дълго и мълчаливо кимаше с глава. После каза:
— Детството на Диф Билби. Ще го направя.
— Веднага ли?…
— Сега. Приготви „Матферсън“-а. Гот бавно поклати глава от ляво на дясно в знак на недоверие и несъгласие.
— Луд ли си, Диф. Цяла нощ не си спал и… едва се държиш на крака.
— Ще го правя седнал.
— Не се шегувай. Замаян си от станалото и… за бога, не може да си вечно в такова благодатно състояние като вчерашното. Ще се изложиш на риска да…
— Няма никакъв риск. Ще видиш. Винаги можем да го оправим, нали така?
Гот отчаяно махна с ръка, промърмори нещо неразбрано, сетне, каза:
— Виж какво, Диф… Разбирам, че това ти е завъртяло главата. Успехът е голям, о’кей, но мой дълг е да те предпазя от някои щуротии. Още утре ще ти съобщят реакциите на публиката. И няма да е като тазвечершното дрън-дрън. Ще те разнищят. Признатите автори, които допреди малко ти сервираха ей такова голямо „скъпи приятелю“, имат здраво укрепени позиции и ще ги бранят. Впрочем ще си останеш техният „скъп приятел“, обаче това няма да им попречи да сторят всичко, за да…
— 75% възхитени телезрители — прекъсна го Диф. — Нали ти го каза преди малко. Пет пари не давам за твоите „колеги“, за техните интриги, в тази игра не влизам.
— Обаче тази игра съществува. И тя може да измени мнението на възхитените телезрители. Ще имаш много официални критики на своя страна, разбира се, но ще имаш и също толкова противници. А при равно съотношение „против“ тежи двойно повече от „за“. Това също е статистика. Позволи им да си поемат дъх. Една нова атака веднага след първата заплашва да подрони току-що завоюваното. Пак според играта. Прекалено дългите и остри зъби ги чупят.
— За бога, Жан! Не става въпрос за дълги зъби! Ти ли ми говориш това!
— Но точно така
— Жан, трябва веднага да го направя. Пък вие го пуснете, когато си искате.
— Освен ако не го отхвърлят, ако решат, че си го претупал.
— Или ще бъде това, което умея, или нищо.
Гот безпомощно разпери ръце и после ги отпусна.
В пет часа сутринта Диф Билби спря да записва на „Матферсън“-а и на спомагателното устройство към него.
После вдигна очи към Гот.
— Господи — прошепна Гот. — Да не повярваш. Изглеждаше толкова изтощен, колкото и Диф, ако не и повече. Мъртвоблед, със зачервени от умора очи.
— А сега ще спя — обяви Диф…
Събуди се подир обед. Гот беше на крак. Данк, Норман и неколцина техници също бяха тук. Диф бе гладен. Нахрани се (пак с доставено от „Том-Фил“ ядене), след това присъства на персонално предаване на Ким. Уредите за сенситометричен и ЕЕГ контрол не отбелязваха никаква промяна.
Гот го запозна с официалните изявления на Конфедерацията. Беше точно каквото бе предвидил. Онези, които бяха „против“, обръщаха внимание на формата на творбата, не и на нейния замисъл и чисто човешкото й съдържание. А тези които бяха „за“, съзираха в нея гения, но както предвиждаше Гот, заобикаляха целта и разрушителния заряд в историята на Ким, за да я превърнат в пропагандаторска притча в полза на Всесветското християнство: нередна и осъдителна постъпка, заплатена с наказание, покаяние и изстрадване…
— Остава да видим мнението на телезрителите — каза Диф. — Дори един-единствен да е прозрял истината, пак е добре.
— Обаче е страшно недостатъчно за следващите излъчвания. Дали те ще продължат, ще зависи от масовото слушане, а масовото слушане ще се съобрази с предварителните положителни критики.
— Не е сигурно. Хората могат и сами да поискат да видят, да чуят и да изживеят нещо истинско.
Гот не отвърна.
Той изпрати филма с втората творба, предхождана от видеофонен запис на разговора с Льорис.
В следобедните часове дойдоха първите телезрители, зажаднели да се срещнат очи в очи с автора. Десетина на брой. Понеже магазинът не беше затворен, полицаите ги взеха за клиенти и ги пуснаха да влязат.
Искаха да видят Ким — Диф отказа. Искаха да разговарят и понеже това беше пряк отговор на отправения от Диф вик, той се съгласи. Поговориха. Някъде в житейската история на Ким те бяха познали себе си. Бяха от тези, които Диф бе срещал толкова често, когато скиташе до самите предели на системата; стиснали зъби, без право на вик. Низвергнати. Идеха да поговорят за себе си, да общуват с един приятел, с един брат, да изрекат думи, които да бъдат чути и разбрани. Бяха или в очакване, или преминали срока, научили бяха адреса на Диф след хиляди невероятни комбинации и с безумно дръзкото си присъствие показваха своето презрение към стоящите на пост полицаи. Изпълнени бяха със скрита топлота и смущение. Бяха гладни и жадни. И диреха ключ, съвет, за да намерят собствения си път. Идваха да кажат: ето ни. Помогни ни. Изслушай ни.
Диф ги изслуша.
Когато попитаха дали могат да легнат тук, на земята, дали могат да хапнат залък хляб, Диф се съгласи.
— Не само ще ти изядат хляба — мрачно го предупреди Гот, — но ще те изядат цял. Изгони ги, Диф.
— И на бърза ръка да ги арестуват?
— А тук? Пак ще ги арестуват рано или късно, дори е по-вероятно.
Диф Билби поклати глава.
— Ето това е светът — каза той. — Тези хора са само част от него. Те съществуват от плът и кръв, а не само в моите творби. Нали ги виждаш. А аз съм ги виждал стотици пъти преди. От тях се зароди онова, което правя сега, което харесва на 75% от телезрителите. И аз да не мога да ги изслушам?
Тази нощ те пак си легнаха късно — или рано. Беше вторник. Кевин Жборг бе видеофонирал, за да съобщи, че е получил втория филм и го е гледал лично. Добре, много добре, макар че имаше забележки за някои детайли… тук-там неща, които можеха да бъдат…
Диф остана непреклонен.
— Произведението е напълно завършено. — Жан споделяше мнението му по този въпрос.
18
Нещата изплуваха в паметта му едно подир друго и заедно с тях нахлу тревогата.
В миг избухна с пълна сила.
Още неотворил очи, Даниел осъзна, че обстановката не бе като тази, за която си спомняше. Сетне разбра, че не е умрял, и отлепи клепачи.
Голо седеше на една табуретка със спринцовка в ръка. Остави спринцовката в метална купичка на друга табуретка.
Слабият шум отекна като гонг в мозъка на Даниел. Главата му тежеше. На мястото на стомаха си усещаше ужасна празнота. Вече не лежеше на дивана, а на корава дървена пейка, покрита само с едно сиво одеяло. И от тавана пак висеше познатата гола електрическа крушка — това бе единственото, останало от предишната обстановка.
Даниел седна на пейката, сподирен от втренчения поглед на Голо.
— Къде съм? — вяло попита Даниел.
Голо го остави да се огледа. Каменни стени, разядени от влагата. Сводест таван, също от камък. Вляво