се перча, а откъм мазето на младия литератор, където ония се бяха събрали, музиката и глъчката изведнъж гръмнаха толкова силно, че стана ясно — бяха отворили вратата си, сигурно в някоя пауза на Битълсите бяха чули моя Паганини.
След секунда по вратата ми заблъскаха много юмруци и познати и непознати гласове викаха един през друг:
— Гений!
— Доктор Охболи!
— Доктор Дулитъл! — Нещастник!
— Говедо! — — Професоре!
— Пирогов!
— Член-кореспондент!
— Академик!
— Селянин!
Несъмнено моите съседи бяха решили, че съм сметнал за по-достойно да прекарам Новата година сам, отколкото в тяхната компания, нещо, което впрочем при други, по-дребни случаи бях правил и което нееднократно ме бе превръщало в обект на техните подмятания или открити гневни подигравки. Като интелигентно момиче Неда веднага схвана същността на въпроса и докато аз се чудех как да реагирам, тя рипна от леглото. С един замах смъкна и захвърли моите дънки и така, обута само във вълнените ми чорапи и облечена в дебелия пуловер, който закриваше само най-горната част на тънките й, но стройни и хубави крака, отвори широко вратата.
— Докторът е зает! — каза тя кратко в секундата втрещено мълчание, което последва отвън, и тръшна вратата под носа им, като я заключи два пъти.
Окопитилата се пияна тълпа изведнъж изрева — колкото изненадано, толкова и възторжено:
— Ураа!
— Елате при нас!
— Индивидуалисти!
— Еснафи!
— В атака напре-е-д! — извика критикът, явно беше най-пиян, и така напористо се хвърли върху вратата, по която останалите бяха започнали да блъскат по-силно отпреди, че още един такъв опит и тя щеше да излети от и без това разхлопаните си панти.
Тогава Неда, която бе тръгнала обратно към леглото, се върна и отвори рязко вратата. В тоя миг критикът, който явно се беше засилил за втория, решителен таран на вратата, влетя направо вътре. Неда отскочи пъргаво, след което с остър вик му нанесе такъв светкавичен каратистки ритник в рамото, че нещастникът излетя от мазето два пъти по-бързо, отколкото бе влетял сам. Изхвърчайки навън, той повлече, за свой късмет, и други хора, та не можа да се просне на цимента, както вероятно би трябвало според технологията на тоя класически удар, а Неда каза само:
— Хайде, чупка, че чупим — и отново затвори вратата,
тоя път даже без да заключи.
— Браво, маце! Чакаме ви! — ентусиазирано извика за последно някой непоправим оптимист на колективната празничност, след което със смехове и подигравки, този път по адрес на бития критик, всички се прибраха, без повече някой да посмее да тропа или да отваря.
— Страшна си! — не можах да сдържа възхищението си. — Откъде ги знаеш тия?
— В тоя свят, все още мъжки, както се изразява една поетеса, човек трябва да знае много неща — отвърна тя тихо, сякаш на себе си, сваляйки в своя стил, с едно движение, моята фланелка, пуловера и блузката си, по вина на чиито неразкопчани ръкави целият този куп от дрехи увисна в ръцете й. — Хайде, хвърляй парцалките, какво чакаш! — заповяда ми тя, докато разкопчаваше през плата запъналите се копчета.
Гледах малкото й стройно тяло като хипнотизиран, а тя, откопчала най-сетне ръкавите и отметнала от себе си досадния куп, се хвърли върху мен и върху кушетката със същия режещ вик, с който бе изстреляла от мазето горкия ми съсед. Съблече ме така бързо, че докато съобразя как да реагирам, се видях гол, а когато си вече гол, е трудно да реагираш както и да е, особено пък — съпротивително. Впрочем ще бъде най-точно, ако кажа, че се усещах зашеметен, някакъв вихър ме бе понесъл така стремглаво, че въобще нямах нито сили, нито време да мисля къде ще ме запрати. Дойдох изцяло на себе си от острата болка, с която тя ме целуваше, сграбчила ме така, както малката пантера се саморазправя с поваления бизон.. Открила, че не знам да целувам, тя изпадна в някаква особена, дива възбуда, която се засилваше обратно пропорционално на моето смущение и стягане от това, че не знам какво трябва да правя. Усетих ръката й между бедрата си и това ме довърши окончателно, защото с нарастващ ужас разбирах, че там всъщност не чувствувам нищо. От срам и отчаяние от цялата ми глава рукна пот, която залютя като разредена киселина в очите и устата ми, и аз изпитах непреодолимо желание да отхвърля малкото зверче от себе си, да се скрия вдън земя и да вия от унижение. Неда, изглежда, усети това с животинския си инстинкт и като изстена задавено през зъби, изведнъж се отпусна върху гърдите ми и притихна, забила нокти в твърдите ми мускули. Дишаше задъхано — тежко, аз не смеех да помръдна, струваше ми се, че дори и мозъкът ми е парализиран. През ума ми прелитаха някакви откъслечни, неоформени мисли, които обаче вместо да облекчат, засилваха чувството ми на унижение.
Припомнях си любовните сцени от филмите, доколкото тогавашното свенливо кино си позволяваше да показва подобни неща, описанията в някои от романите, които бях чел, момчешките разговори на тая тема в сиропиталището и в казармата, даже просташките рисунки по вратите на тоалетните, но никъде не успявах да открия нещо от това, което ми се бе случило на мен, представите ми за обладаване на жена нямаха нищо общо с дивата агресия на Неда. Дали не е нещо патологична, запитах се по едно време, не дай си боже пък да е направо луда?... Едва сега, изведнъж мобилизирана, мисълта ми потече малко по- организирано и се заех да си припомня всички детайли в държанието й — от запознаването ни до истерията й в леглото. Да, имаше нещо странно у нея, тя определено не беше като другите момичета, които бях срещал дотогава, но пък с другите не бях и общувал така отблизо. Освен това всички ония неща, които правеха впечатление у нея, можеха да бъдат намерени в една или друга степен у различни момичета от нашия курс, просто при Неда те бяха събрани накуп. Не, не е луда — отхвърлих с радост жегналото ме подозрение, — а аз съм просто един левак, глупав смотаняк, доведен от гората, който наистина е непригоден за живота... В тоя момент намразих и Фойербах, и латинския, и клетвата на Ескулап, и всички ония учебници и романи, които бях изчел, защото вече бях абсолютно сигурен, че те именно са изпили цялата ми мъжка сила и са ме направили негоден, негоден, негоден...
Не знам колко сме стояли така, но по едно време ми се стори, че тя спи — дишането й стана тихо и още по-равномерно, а ноктите и цялото й тяло се отпуснаха. Челото ми вече бе изсъхнало и с облекчение усетих как малко по малко аз целият също се отпускам, може би просто защото под заспалата Неда се почувствувах донякъде сам, скрит и независим, освободен от принудата да се държа по един или друг начин. Постепенно започна да ме изпълва онова топло чувство на интимност, което ме бе обхванало и на тавана на Брадите, докато с нея приготвяхме масата, и което ме бе топлило и през целия път от там до тук. Едновременно с това сетивата ми започнаха да се възвръщат и усетих как по цялата ми кожа започва да се разлива някакъв неизпитван досега огън. Неда също го усети и ако въобще беше заспивала, от неговото опарване се събуди. Простена по същия стръвен начин, както когато бе притихнала, и ноктите й, които въобще не бяха помръдвали от мускулите на гърдите ми, отново се впиха в тях до кръв. Само че този път не ме заболя. Установих с изненада, че когато този особен огън се е разлял по цялото ти тяло, това вече не е болка, а някаква шеметна божествена тръпка, каквато никога дотогава не бях изпитвал и която единствено може да те превърне в оная бясна пантера, в която Неда вече се бе превърнала отново, усетила изведнъж събудената ми мъжественост. Под влияние на теоретическите си познания по въпроса (доколкото съм бил в състояние да мисля) аз направих опит да се измъкна изпод нея и да разменя местата, но тя не ми позволи, изкрещявайки страшно:
— Не!
В същия миг вече усещах, че потъвам в нещо непознато, че всичко в мен и около мен е една вулканична, замайваща тръпка, която ме лишава от способността да разсъждавам. Изгубих чувство за време, за място и въобще за всичко, което носи някакво конкретно значение. Неда бушуваше над мен като
