послание, откраднато от агент от кабинета на Ясер Арафат, което гласеше: „Мосад притежава досие на всеки от нас. Те знаят нашите имена и адреси. На нас ни е известно, че всяко наше досие съдържа по две снимки — на едната с кафия, а на другата — без. Така че Мосад безпроблемно може да ни разкрие, независимо дали сме гологлави или с кафия.“
За да внуши още по-силен страх, Меир Амит вербуваше безпрецедентно голям брой арабски информатори. Той вярваше, че така ще се сдобие с достатъчен брой способни и полезни агенти. Подкупни араби предаваха въоръжените бойци на ООП, разкриваха техните скривалища на оръжия, тайните им квартири и маршрутите им на придвижване. За всеки терорист, убит от Мосад, Меир Амит плащаше на информатора премия от един щатски долар.
По време на подготовката за Шестдневната война от 1967 година във всяка египетска военновъздушна база и във всеки щаб имаше внедрен или по един катца от Мосад, или по един информатор. В главната квартира на Върховното командване в Кайро те бяха най-малко трима, и то щабни офицери, вербувани от самия Меир Амит. Как беше успял да го постигне, си оставаше една от ревниво пазените му тайни: „Има някой тайни, който е най-добре да си останат потулени.“
На всеки информатор или агент той беше дал една и съща инструкция: освен „обща картина“ искаше и детайлите. „Какво разстояние трябва да измине пилотът от казармените помещения до офицерския стол? Колко дълго един щабен офицер може да се забави заради прословутите задръствания на движението в Кайро? Възможно ли е водещ стратег да има любовница?“ Единствено той беше наясно как могат да бъдат използвани тези на пръв поглед несвързани късчета информация.
Негов катца беше успял да си намери работа като сервитьор в офицерския стол на една от военните бази на фронтовата линия. Всяка седмица той предоставяше детайлна информация за бойната готовност на самолетите и привичките на пилотите и авиомеханиците. Секретно предаваната в Тел Авив информация съдържаше данни за алкохолните и сексуалните им предпочитания.
Служителите в наскоро създадения отдел за водене на психологическа война към Мосад — Лох Ама Псикологит (ЛАП), работеха денонощно и изготвяха досиета за египетските военни пилоти, наземния персонал и щабните офицери — какви са летателните им умения, дали са достигнали до поста си благодарение на своите способности или на връзки, дали имат проблеми с алкохола, дали посещават често публични домове, или проявяват интерес към момчета.
Дори и нощем Меир Амит се ровеше из досиетата, търсейки слабости, които можеше да използва за шантаж, за да принуди определени хора да работят за него. „Тази задача не беше от приятните, но разузнаването често е мръсна работа.“
Семействата на египетските военни започнаха да получават анонимни писма, адресирани до Кайро, в които се съдържаха подробни описания на поведението на техните съпрузи. Информаторите подаваха подробна информация обратно до Тел Авив за семейни скандали, принудили цял екипаж да излезе в болнични. Щабните офицери получаваха анонимни телефонни обаждания за интимния живот на свои колеги. Една гимназиална учителка например бе осведомена от съчувствен женски глас по телефона, че неин ученик има проблеми в училище, защото баща му, старши офицер, имал таен любовник. Заради това обаждане офицерът се самоуби. Тази безскрупулна кампания внесе раздор в редиците на египетските военни и предизвика задоволство у Меир Амит.
В началото на 1967 година от сведения, предоставени от египетската мрежа, стана ясно, че държавният глава Гамал Абдел Насър подготвя война срещу Израел. Като ответна мярка от страна на Израел били вербувани още информатори — открито или с измама, което помогна на Мосад да научи за египетските военновъздушни сили и тяхното командване толкова, колкото на практика знаеха и в Кайро.
В началото на май същата година той беше в състояние да съобщи на командването на израелските военновъздушните сили точния час от деня, в който могат да нанесат максимално унищожителен удар върху египетските военновъздушни бази. Аналитиците от Мосад изготвиха забележителна по своята точност схема на дневното разписание на личния състав във всички египетски военновъздушни бази.
Между седем и тридесет и седем и четиридесет и пет сутринта наземните радарни установки били най- уязвими. През тези петнадесет минути служителите от нощната смяна се чувствали изморени след дългото дежурство, а новият наряд все още не бил в пълна готовност и често закъснявал за дежурството заради бавното обслужване в стола. Пилотите закусвали между седем и петнадесет и седем и четиридесет и пет сутринта. След това обикновено се връщали обратно пеша до казармите, за да вземат екипите си, което им отнемало средно десет минути. Повечето от летците губели още по няколко минути в тоалетната, преди да застанат на линия. Те пристигали там в осем часа, когато официално започвал работният ден. Дотогава наземният персонал вече бил започнал да изкарва самолетите от хангарите, за да бъдат заредени машините с гориво и боеприпаси. През следващите петнадесет минути летищата буквално били задръстени от цистерни със самолетно гориво и муниции.
Подобно детайлно денонощно разписание беше изготвено и за режима на щабните офицери в главната квартира на военното командване в Кайро. Офицерите се придвижвали от дома си до службата средно за половин час, тъй като военните обикновено живеели в предградията. Специалистите по изготвяне на стратегически планове обикновено сядали на бюрата си най-рано в осем и петнадесет сутринта. Отнемало им още десетина минути да се настанят, да изпият по едно кафе и да побъбрят с колегите. Щабните офицери започвали да преглеждат сигналите от нощния трафик, пристигнали от военните бази не по-рано от осем и тридесет сутринта.
Меир Амит посъветва командващия израелските ВВС нападението на определените цели да се извърши между осем и осем и тридесет сутринта. През този половин час те щели да успеят да сринат вражеските бази, след като се знаело, че върховното командване в Кайро нямало до разполага с целия си персонал, за да организира ответен удар.
На пети юни 1967 година израелските самолети удариха точно в осем и една минута. Последиците бяха унищожителни. Израелските машини прелетяха ниско над Синай, бомбардираха набелязаните обекти и проведоха безпрепятствено наказателната си акция. След секунди небето почерня, тук-там проблясваха червените пламъци на горящите цистерни с гориво и експлодиращите муниции и самолети.
В Тел Авив Меир Амит гледаше през прозореца на кабинета си на юг, даваше си сметка, че неговите анализатори бяха предрешили изхода на войната. Това е един от най-впечатляващите примери за необикновените му способности — още по-забележителен заради безпрецедентния брой на вербуваните от Мосад агенти.
Откакто пое управлението, Меир Амит устояваше на опитите Мосад да бъде превърнат в огледален образ на ЦРУ и КГБ. Тези служби наемаха стотици хиляди анализатори, учени, стратези и плановици, които да подпомагат действащите агенти. Иракчаните и иранците разполагаха с приблизително десет хиляди действащи агенти. Дори Кубинското разузнавателно управление (ДГУ) имаше хиляда действащи шпиони.
Меир Амит обаче държеше постоянният пълен състав на Мосад да не надвишава чувствително бройката от хиляда и двеста души. Всеки от тях трябваше да бъде подбран лично и да притежава разнообразни умения. Ако е учен, да може да работи и като действащ агент. И, обратното, катцата да бъде готов да използва познанията си на експерт, за да обучава останалите агенти.
За всички тях Меир Амит щеше да е
Доста време преди Шестдневната война, благодарение на усилията на Меир Амит, Мосад предизвикваше смъртен ужас сред враговете на Израел, като проникваше в техните среди, разкриваше тайните им и ги избиваше със смразяваща непогрешимост. Не мина много време и той успя да придаде на Мосад митичен ореол.
Успехът му се дължеше най-вече на правилата, които бе установил при подбора на катците и действащите агенти, които имаха най-големи заслуги за успехите на Мосад. Той напълно разбираше дълбоките и комплексни мотиви, които ги движеха и им позволяваха след извършения подбор да му стиснат ръката, жест, символизиращ преминаването им под негово разпореждане.
Макар и в Мосад да бяха настъпили значителни промени, през тази мартенска утрин да 1997 година Меир Амит знаеше, че кадровият му подход все още действа в рамките на системата.
