„Никой не може да бъде приет в Мосад като катца, ако негов основен мотив са парите. Прекалено отявленият ционист също няма място тук. Това е нужно, защото този вид работа изисква особена задълбоченост. И още вътрешно спокойствие, ясна, пространна преценка и умерени възгледи. Хората желаят да станат част от Мосад по най-различни причини. Една от тях е от тщеславие. Някои ги привлича авантюрата. Трети мислят, че така ще се издигнат на по-високо обществено стъпало — дребни хорица, стремящи се към кариера. Други желаят да придобият тайна власт, която смятат, че Мосад ще им осигури. Нито една от тези причини не е приемливо основание.
И винаги, абсолютно винаги си длъжен да увериш своя служител, когото изпращаш на мисия, че може да разчита на пълната ти подкрепа, че ще бдиш над семейството му в негово отсъствие, че ще се погрижиш за щастието на децата му. В същото време трябва да предпазиш максимално и самия него. Ако неговата съпруга започне да се съмнява, че той има любовница, увери я, че не е така. Ако има, запази го в тайна от нея. Ако тя кривне от правия път, помогни й да се върне в него. Не казвай на съпруга й. Неговото внимание не бива да бъде разконцентрирано. За да бъдеш истински шеф на шпиони, трябва да възприемаш служителите си като семейство. Накарай ги да чувстват, че си винаги до тях, денонощно, без оглед на обстоятелствата. Ето как се печели лоялност и как се убеждава един катца да прави това, което искаш, защото в крайна сметка то е най-важното.“
Всеки катца преминаваше през тригодишно интензивно обучение, включително и жестоко физическо насилие по време на разпит. Мъжът или жената кандидат се обучават да си служат отлично с универсалното, предпочетено от Мосад оръжие — „Берета“, двадесет и втори калибър.
Първите катци с мисии извън арабските страни бяха разпределени в Съединените щати, Великобритания, Франция и Германия. В Съединените щати постоянно действащи катци имаше в Ню Йорк и Вашингтон. Един катца в Ню Йорк беше специално отговорен за проникването във всички дипломатически мисии на Организацията на обединените нации, както и сред многобройните етнически общности в града. Друг катца във Вашингтон имаше подобни задължения, включително и допълнителната задача да извършва постоянно наблюдение над Белия дом.
Останалите катци действаха в райони на временно напрежение и се връщаха у дома с приключване на мисията.
Меир Амит чувствително разшири организацията, като включи в нея Информационния отдел, отговорен за събирането на информация в чужбина, и Отдела за политически акции и връзки, работещ с така наречените приятелски настроени чужди служби за сигурност, предимно ЦРУ и британското МИ6. Изследователският отдел имаше петнадесет секции или „бюра“, които се занимаваха с арабските държави. Отделни „бюра“ отговаряха за Съединените щати, Канада, Латинска Америка, Великобритания, Европа и СССР. С течение на годините тази инфраструктура беше разширена и включи бюра за Китай, Южна Африка и Ватикана. По брой на служителите си обаче Мосад си остана малочислена организация.
Не минаваше ден, без да постъпи свежа информация от централите по всички точки на света. Тя беше разпределяна във високата мрачна сграда на булевард „Цар Саул“14. Според Меир Амит, „ако поради този факт някой ходи с малко по-изправена глава — добре, но по-важното е, че кара враговете ни да тръпнат от страх“.
Катците на Мосад бяха невероятно безскрупулни, непогрешими и ловки, готови винаги да отвърнат на огъня с огън. Оперативните кадри предизвикваха брожение с цел да създадат атмосфера на взаимно недоверие между арабските страни, използвайки черна контрапропаганда и вербувайки информатори, ръководени от философията на Меир Амит — „разделяй и владей“. Неговите служители наложиха нови стандарти на хладнокръвен професионализъм — промъкваха се като среднощни крадци и оставяха след себе си смърт и разрушения. Никой, станал веднъж обект на преследване, не можеше да избегне тяхното отмъщение.
След приключване на акциите те се явяваха на доклад в ъгловия кабинет на Меир Амит с големи прозорци, с изглед към оживената главна улица на града, наречена на името на израелски пълководец от Стария завет. Лично от своя кабинет той направляваше и действията на двама шпиони, чийто кураж ще остане безпрецедентен в аналите на Мосад. Когато си спомняше техните заслуги, гласът му леко потреперваше и по устните му плъзваше извинителна усмивка в собствена защита, докато разказваше биографиите им.
Ели Коен бе роден в Александрия, Египет, на шестнадесети декември 1924 година. Подобно на своите родители и той бе ревностно отдаден на религията си ортодоксален евреин. През декември 1956 година той се озова сред евреите, екстрадирани от Египет след Суецката криза. След пристигането си в Хайфа се почувства като чужденец в новата си родина. През 1957 година постъпва на служба в израелското военно контраразузнаване, но работата му на анализатор скоро започва да го отегчава. Отправя запитвания как да постъпи на служба в Мосад, но получава отказ. Както си спомня Меир Амит, „до нас достигна информацията, че Ели Коен е бил дълбоко засегнат от нашия отказ. Вследствие на това той напусна военното контраразузнаване и се ожени за иракчанка на име Надиа.“
В продължение на две години Коен води спокоен живот като деловодител в застрахователна компания в Тел Авив. Без негово знание данните за живота и миналото му излязоха на бял свят от „досиетата на отхвърлените кандидати“, които се бе заел да преглежда, търсейки „определен тип агент за много специална мисия“. Тъй като не откри нито един подходящ в досиетата на „действащите агенти“, той се пренасочи към „отхвърлените“ кандидати. Коен се оказа единственият подходящ и бе поставен под наблюдение. Седмичните доклади на отдела за вербуване на агенти към Мосад описваха аскетичния му начин на живот и верността му към съпругата и семейството му. Работеше усърдно, схващаше бързо и издържаше на напрежение. Най-накрая му бе съобщено, че Мосад е одобрил кандидатурата му.
Ели беше включен в интензивен шестмесечен курс в тренировъчната школа на Мосад. Експертите по саботаж го обучиха да прави експлозиви и бомби с часовников механизъм с най-прости подръчни материали. Обучи се на бой без оръжие и стана първокласен стрелец и умел взломаджия. Посветен бе в тайните на шифроването и разшифроването, работата с радиостанции, употребата на симпатично мастило и изпращането на тайни послания. Не преставаше да изненадва своите инструктори с уменията си. Феноменалната му памет беше тренирана още от времето, когато като младеж бе наизустявал цели пасажи от Тората15. В края на курса в характеристиката му бе записано, че притежава всички необходими качества за един бъдещ катца. Но Меир Амит все още се колебаеше.
„Питах се стотици пъти дали Ели ще е в състояние да върши онова, от което се нуждаех. Стараех се да му вдъхна увереност. Не исках нито за миг да му мине мисълта, че винаги ще е на крачка от смъртта. И тъй като едни от най-блестящите умове на Мосад бяха вложили в него всичките си знания и умения, в крайна сметка реших да заложа на Ели.“
Меир Амит прекарва седмици в изработване на фалшива самоличност на своето ново протеже. Заедно те изучаваха карти и снимки от Буенос Айрес, така че Коен да възприеме напълно новопридобитото си минало и име — Камил Амин Таабес. Шефът на Мосад откри колко бързо „Ели усвои езика на сирийски търговец. Той безпогрешно запомни разликите между ведомост и сертификат, договор и гаранция, с една дума всичко, което му бе необходимо. Подобно на хамелеон той поглъщаше всичко. Пред собствените ми очи Ели Коен се изгуби и се превърна в Таабес, сириеца, който така и не беше престанал да изпитва носталгия по родния си Дамаск. С всеки изминал ден Ели придобиваше все повече увереност, повече сигурност и хъс да докаже, че може да се справи със задачата. Беше като претендент за световната титла по маратон, когото бяха тренирали да вземе преднина още в началото на пробега. Но състезанието за него можеше да продължи години. Ние направихме всичко, което беше по силите ни, за да му помогнем да се адаптира към новия си живот и да заживее съобразно легендата. Оттам насетне нещата зависеха от него. Ние всички знаехме какво предстои. Затова и нямаше прощални сцени и сълзи. Просто един ден той напусна Израел, така, както всички шпиони преди и след него.“
В сирийската столица Коен бързо установява контакт с деловите среди и си създава кръг от
