високопоставени приятели. Сред тях е и Маази Захредин, племенник на сирийския президент.
Захредин обича да се хвали и не пропуска да покаже колко непобедима е Сирия. Коен се възползва от това. Не след дълго Захредин го води на обиколка по сирийските укрепления по Голанските възвишения. Там Коен разглежда вкопаните дълбоко в земята бетонни бункери, в които бяха дислоцирани артилерийски установки с голям обсег, руско производство. Дори му е разрешено да направи снимки. Часове след като двата руски танка Т–54 пристигат в Сирия, Коен вече е информирал Тел Авив. Той дори се е сдобил с пълно копие на сирийската стратегия за откъсването на Северен Израел. Тази информация се оказва безценна.
И макар Коен да затвърждава убеждението на Меир Амит, че един действащ агент на стратегическо място струва колкото цяла дивизия войници, той започва да става все по-дързък и безразсъден. Коен беше запален футболен запалянко. Денят, след като гостуващ отбор е победил израелския национален тим в Тел Авив, той нарушава строгото правило относно радиопредаванията „само по предназначение“ и изпраща по радиовръзката до своя оператор следното съобщение: „Крайно време е да се научим да побеждаваме и на футболния терен.“
Бяха предадени и други неразрешени съобщения: „Моля, честитете годишнината от сватбата на съпругата“, или: „Честит рожден ден на дъщеря ми.“
Меир Амит се вбеси, но не го показа, защото познаваше достатъчно добре психологическия натиск, на който е подложен всеки агент, и се надяваше, че поведението на Коен „не беше нищо повече от временна слабост, което често се случва дори и на най-добрите агенти. Опитах се да проумея начина му на мислене. Дали не беше отчаян и това не бе неговият начин да го покаже, като рискува собствената си сигурност? Опитах се да се поставя на негово място, защото си давах сметка, че съм пренаписал живота му. Налагаше се да използвам и да преценя многобройни фактори. Но в крайна сметка единственото важно нещо беше дали Ели все още беше в състояние да се справя със задачата си.“
Меир Амит отново реши да му гласува доверие.
През една януарска нощ на 1965 година Ели Коен будувал в спалнята си в Дамаск в очакване да настъпи часът, за да изпрати съобщението си. Докато настройвал радиостанцията, в апартамента му нахлули сирийски служители на разузнаването. Коен бил разкрит благодарение на една от най-модерните мобилни единици за проследяване, оборудвана с техника от руснаците.
По време на разпита той бил принуден да изпрати съобщение до Мосад. Сирийците не забелязали леката промяна в скоростта и ритъма на радиопредаването. В Тел Авив получили съобщение, че Ели е разкрит и заловен. Два дни по-късно Сирия официално потвърдила вестта за неговото залавяне.
„В подобни моменти имаш чувството, че си загубил член на семейството си. Започваш да си задаваш въпроси, неминуеми при всеки провал на агент: Имало ли е начин да го спасим? Как е бил разкрит? Поради собствената му небрежност? Заради някой приближен? Дали вече не е бил в невъзможност да изпълнява задачата си и ние просто не сме го забелязали? Дали не е имал желанието да се отърве, като умре, защото и това понякога се случва, или всичко е било просто лош късмет? Въпроси, въпроси… Така и не получаваш категорични отговори. Терзанията обаче са начин да се справиш със ситуацията.“
Сирийците не успяха да пречупят Ели Коен. Въпреки мъченията той издържа до издаването на смъртната присъда.
Меир Амит се посвети почти изцяло на опити да спаси Ели Коен. За разлика от Надиа Коен, която поде световна кампания за спасяването на живота на съпруга си — тя изпрати послание до папата, до английската кралица, до най-влиятелните министър-председатели и президенти, — действията на Амит в тази насока умишлено не придобиха публичност. Той отпътува за Европа и се срещна с шефовете на френското и германското разузнаване. Ала и те не успяха да направят нищо. Отправи неофициална молба дори до Съветския съюз и се бори самоотвержено, докато на 18 май 1965 година, малко след четиринадесет часа, тежковъоръжен конвой не напусна затвора „Ел Маза“ в Дамаск. В един от закритите камиони бил Ели Коен.
Съпътствал го осемдесетгодишният главен равин на Сирия Нисим Андабо. Дълбоко разстроен от предстоящата екзекуция, равинът неутешимо ридал по целия път. Ели Коен се опитвал да успокои стария човек. Конвоят стигнал площада „Ел Марга“ в центъра на Дамаск. Там Ели рецитирал пасаж от „Видуи“ — еврейската молитва на човек, изправен пред лицето на смъртта: „Всемогъщи боже, прости ми греховете и прегрешенията.“
В петнадесет и тридесет и пет следобед пред очите на хиляди сирийци под светлината на телевизионните прожектори Ели бил обесен.
Докато наблюдавала екзекуцията на мъжа си от Тел Авив, Надиа Коен се опитала да се самоубие, но била откарана в болница, където животът й бил спасен.
На следващия ден на частна церемония в тесен кръг Меир Амит почете паметта на Ели Коен. След това се зае да открие и обучи нов агент, който да го замести.
Волфганг Лотц, германски евреин, пристигна в Палестина малко след идването на Хитлер на власт. През 1963 година Меир Амит го избира от кратък списък с кандидати за шпионска мисия в Египет. Докато Лотц преминаваше същото сурово обучение като Коен, Меир Амит за пореден път размишляваше върху новата самоличност на бъдещия агент. Амит се спря на инструктор по конен спорт, източногермански емигрант, служил в германския контингент в Африка по време на Втората световна война, който се завръща в Египет и открива школа за обучение на ездачи. Тази работа светкавично щеше да му осигури достъп до висшето общество в Кайро, чиито представители членуваха в градските клубове за конен спорт.
За кратко време Лотц си създаде собствена клиентела, в която влизаха шефът на египетското военно разузнаване и шефът по сигурността в зоната на Суецкия канал. Стараейки се да надмине славата на Коен, Лотц успя да изкопчи от своите нови приятели тайните на уникалната гранична система за сигурност на Египет — ракетните установки в Синай и по границата с пустинята Негев. Лотц се сдоби и с пълния списък на нацистките учени, установили се в Кайро и привлечени да работят по секретни египетски ракетни и оръжейни програми. Скоро след това агенти на Мосад започнаха последователно да ги избиват.
След две години работа под прикритие Лотц в крайна сметка бе разкрит и осъден по бързата процедура. Египтяните, които си даваха сметка, че той е прекалено ценен, за да го убият, го държаха жив в очакване да послужи за разменна монета срещу египетски военнопленници в евентуална бъдеща война с Израел. За пореден път Меир Амит бе сериозно разтревожен от залавянето на негов агент.
Той изпрати писмо до тогавашния президент на Египет Гамал Абдел Насър, в което предложи Лотц и неговата съпруга да бъдат разменени срещу египетски военнопленници от предишни военни конфликти, държани в израелски затвори. Насър отказа и тогава Амит реши да прибегне до психологически натиск.
„Внуших на египетските военнопленници, че са задържани само заради отказа на Насър да предаде двама израелци. Позволихме им да пишат до вкъщи, за да го съобщят и на близките си.“
Меир Амит писа отново до Насър, потвърждавайки, че Израел публично ще обяви съгласието си за връщането на военнопленниците, но ще запази в информационно затъмнение връщането на Лотц и съпругата му. Но Насър отново не се съгласи. Тогава Амит отнесе въпроса до командващия силите на ООН за поддържането на мира в Синай. Висшият служител отлетя за Кайро и получи уверението, че Лотц и съпругата му ще бъдат освободени „в близко бъдеще“.
„Очевидно правилно разкодирах съобщението, че това ще стане скоро, и наистина месец по-късно Лотц и съпругата му при пълна секретност отлетяха от Кайро за Женева. Няколко часа по-късно те седяха в кабинета ми“ — спомня си Меир Амит.
Меир Амит си даде сметка, че неговите катци се нуждаят от подкрепа, докато са на мисия. Затова създаде статута на
Саянимът изпълнява много функции. Онзи, който държи агенция за автомобили под наем, е длъжен да осигури на катцата кола, без да води обичайната документация. Собственикът на агенция за недвижими имоти трябва да му осигури жилище. Задължение на саянима банков служител е да гарантира достъп до банкови сметки извън работно време. Лекарят е длъжен да осигури медицинско обслужване — например да
