скрил куфара със заложената в него бомба. Заповедта била да намери прехвърлен от свързващия полет куфар, приличащ на предварително дадения му и да ги размени. Тази версия бе приемлива, но само една от многото, които се опитваха да обяснят наличието на бомбата на борда на самолета.
Застрахователите на самолетната компания, които съвсем разбираемо полагаха усилия да докажат, че експлодирането на самолета на „Пан Ам“ е било терористичен акт, за който те не носеха отговорност, бяха наели една нюйоркска частна детективска агенция на име „Интерфор“. Агенцията бе основана през 1979 година от израелеца Ювал Авив, емигрирал в Съединените щати предишната година. Авив твърдеше, че е бивш служител на Мосад, което службата впоследствие отрече. Въпреки това Авив беше убедил застрахователите, че има връзки и контакти, които ще му помогнат да открие истината.
Когато получиха доклада му, те бяха смаяни. Авив беше направил заключението, че нападението е било планирано и извършено „от екип под прикритие на ЦРУ, базиран в Германия, който е подсигурявал операция по транспортиране на наркотици от Близкия изток до Съединените щати през Франкфурт. ЦРУ не е предприела никакви мерки, за да осуети операцията, тъй като трафикантите са им помагали да прехвърлят оръжия в Иран по линия на сделката оръжие — заложници. Методът на контрабанда на наркотици е доста прост. Някой пасажер предава багажа си преди полета, а негов съучастник, който работи в багажното отделение, го заменя с идентичен куфар, съдържащ наркотиците. През фаталната нощ един сирийски терорист, запознат с извършването на подобни операции, сменил един куфар с подобен на него, в който имало бомба. Целта му била да унищожи агентите от американското разузнаване, за които Сирия разбрала, че ще използват въпросния полет.“
В доклада си Авив твърдеше, че Макий е научил за „прикритие на екип от ЦРУ“, който работел под кодовото наименование КОРЕА, както и за неговите членове, които действали в близко сътрудничество с една от онези мистериозни личности, която намира своя ниша в света на разузнаването. Монзер ал Касар си беше изградил репутация на търговец на оръжие в Европа, снабдявал дори полковник Оливър Норт, който го предавал на никарагуанските контри през периода 1985–1986 година. Ал Касар поддържаше връзки и с организацията на Абу Нидал, а и семейните му връзки бяха доста съмнителни. Али Иса Дуба, шеф на сирийското разузнаване, беше негов зет, а съпругата на Ал Касар — роднина на сирийския президент. В доклада си Авив твърдеше, че Ал Касар е намерил в лицето на КОРЕА партньор за контрабандата на наркотици. Екипът е бил подготвен няколко месеца преди взривяването на самолета на „Пан Ам“. По-нататък в доклада се твърдеше, че Макий бил разкрил пъкления план, докато контактувал със свръзките си от подземния свят в Близкия изток, опитвайки се да намери начин да спаси заложниците в Бейрут. Авив заявяваше в доклада си, че „Макий възнамерявал да отнесе в Съединените щати доказателства за връзката между Ал Касар и екипа под прикритие на ЦРУ“.
През 1994 година Джоуел Байнерман, издател на израелски дайджест с разузнавателни материали, публикувани в „Уолстрийт джърнъл“, „Крисчън сайънс монитор“, както и в британския „Файненшъл таймс“, написа следното: „Двадесет и четири часа преди полета Мосад подхвърли на германската Федерална криминална дирекция (ФКД) информация, че вероятно има заложена бомба в самолета, който се готви да извърши полет 103. ФКД на свой ред подшушна това на екипа КОРЕА към ЦРУ, който в момента работеше извън Франкфурт, и те казали, че ще се погрижат за всичко.“
Адвокатът на „Пан Ам“ Грегъри Булър изпратил призовки на ФБР, ЦРУ, Федералната служба по авиация, Управлението за контрол върху лекарствените средства — ДЕА, Съвета за национална сигурност и Агенцията за национална сигурност — АНС, да съобщят каквото знаят, но по-късно, твърди той, „правителството анулира призовките му по съображения за националната сигурност“.
Нито авторите на програмата „На предната линия“, нито Ювал Авив, нито Джоуел Байнерман можеха да дадат задоволителни отговори на наболелите въпроси. Ако действията на КОРЕА бяха прикривани, докъде стигаше подкрепата за този екип в ЦРУ? Кой се бе разпоредил? Дали този човек или тези хора бяха наредили изземването на смущаващата информация от куфарчето на Макий? Защо германската Федерална криминална дирекция беше сигнализирала екипа на КОРЕА за информацията? Случайно ли беше това? Или беше мотивирано от предварително взето решение, че действията на КОРЕА са станали неприемливо опасни за другите екипи в ЦРУ? И в какво точно се състояха „съображенията за националната сигурност“, заради които бяха анулирани призовките, изпратени от адвоката на „Пан Ам“?
Тези въпроси бяха задавани през годините в тесен кръг в различните разузнавателни служби, но отговорите бяха грижливо пазени, както и истината за пълните размери на трагедията. Защо Мосад беше изпратил един от своите катци в Лондон на север до Локърби часове след взривяването на самолета на „Пан Ам“?
До момента Мосад беше запазила в тайна цялата информация за взривения самолет, с която разполагаше. Има източници, които не желаят имената им да бъдат назовавани, тъй като животът им може да бъде подложен на опасност, и които твърдят, че Мосад пази грижливо информацията си като коз, в случай че Вашингтон увеличи натиска си върху Мосад да прекрати дейността си в Съединените щати.
Има още един инцидент, който може да се окаже също толкова неудобен за американското разузнаване. Той засяга смъртта на Амирам Нир — любителя на трилъри с Джеймс Бонд, който замени Давид Кимше като основна фигура в аферата „Ирангейт“.
Амирам Нир беше идеалният кандидат за поста съветник по въпросите на борбата с тероризма на министър-председателя Шимон Перес. Изобретателен, любознателен, алчен, хитър и безмилостен, Нир притежаваше вулгарен чар, разпуснатост, цинизъм и способността да прави неочаквани ходове, да нарушава правилата и да пренебрегва установената практика да не се смесват факти и измислици. Може би защото някога беше работил като журналист.
Познанията си за разузнаването беше получил като репортер в израелската телевизия, а след това и в най-големия всекидневник в страната „Йедиот Ахронот“, собственост на фамилията Мойсей, от която бе съпругата му. Издателската империя представляваше всичко онова, което Робърт Максуел никога не беше успял да постигне — символ на уважение и финансова сигурност. Към служителите прилагаха старата максима — справедливо заплащане на упорития труд. Женитбата на Нир го направи не само съпруг на една от най-богатите жени в Израел, но му осигури и свободен достъп до най-високите етажи на политиката в страната.
Въпреки това, когато през 1984 година Перес го назначи на един от най-влиятелните и секретни постове — съветник на премиера по борбата с тероризма, обществото бе изненадано.
Нир беше на тридесет и четири години и единственият му опит в разузнавателната сфера идваше от кратък курс към ИДФ. Дори и приятелите му бяха единодушни, че за новия му пост суровият външен вид не е достатъчен.
Шефът на Мосад Наум Адмон беше първият, реагирал на назначението на Нир — той дори промени структурата на Комисията на ръководителите на служби, за да не може Нир да участва в дебатите. Това не притесни Нир и първите няколко седмици той побърза да се запознае с цялата документация, до която имаше достъп. Веднага съсредоточи вниманието си върху все още продължаващата операция „оръжие за Иран“. Усетил възможността да докаже себе си, Нир убеди Перес да поеме ролята на Давид Кимше. Освен с неуморимия си наставник Ари Бен Менаше Нир работеше още и с Оливър Норт.
Скоро Нир и Норт станаха неразделни и заедно поеха на работни обиколки из цял свят. По време на своите пътувания те съставиха план как да реализират със зашеметяващ успех сделката „оръжия — заложници“. Възнамеряваха да заминат за Техеран, за да се срещнат с иранския лидер и да преговарят за освобождаване на заложниците.
На 25 май 1986 година под прикритието на техници, наети от националния превозвач на Ирландия „Еър Лингъс“, Нир и Норт отлетяха от Тел Авив за Техеран с израелски самолет с изрисувана детелина. На борда на самолета имаше деветдесет и седем ракети ТОУ и набор от резервни части за ракети „Хоук“. Нир пътуваше с фалшив американски паспорт, осигурен му от Норт.
Норт като вярващ евангелист беше убедил президента Рейгън да напише посвещение на една Библия, която носеха като подарък за ревностния мюсюлманин аятолах Рафсанджани. За домакините носеше още шоколадова торта и комплект пистолети „Колт“. Всичко това напомняше удивително много онези отдавна отминали времена, когато търговците разменяха стоки с индианците срещу земя в Манхатън.
Мосад разбра за мисията едва когато самолетът навлезе във въздушното пространство на Иран. Реакцията на Наум Адмон беше окачествена като „нажежен до бяло гняв“.
За щастие иранците върнаха неканените гости и използваха мисията им като повод за яростна
