пропаганда срещу Съединените щати. Рейгън побесня. В Тел Авив Адмон нарече Нир „каубой“. Въпреки всичко Нир успял да запази поста си в правителството още десет месеца, когато изстрелите из засада от разузнавателната общност преминаха в картечен огън от настоявания да бъде отстранен. През тези месеци през бюрото му минаха случаите на Хиндави, Вануну и Соуан, но всичките му предложения за разрешаването им бяха отхвърляни с ледено пренебрежение от Мосад.
През март 1987 година, нежелан във Вашингтон и изолиран от Тел Авив, Амирам Нир подаде оставка като съветник на министър-председателя по въпросите на борбата с тероризма. Тогава започнаха и проблемите с брака му, приятелският му кръг се стесни. Ари Бен Менаше остана един от малкото хора, които свързваха Нир с миналото. В началото на 1988 година Нир напусна Израел и се установи в Лондон.
Там той заживя с красивата чернокоса канадка двадесет и пет годишната Адриана Стантън, която се бе представила като секретарка от Торонто и се бе запознала с Нир по време на едно от пътуванията му. Неколцина агенти на Мосад смятаха, че тя е свързана по някакъв начин с ЦРУ и е една от жените, които управлението използваше в операции капани. В Лондон Нир се подвизаваше като представител за Европа на мексиканската компания за изкупуване на авокадо „Нукал де Мекико“ с централа в Уруапан. Компанията контролираше една трета от националния износ на авокадо.
Но не авокадото доведе Ари Бен Менаше в дома на Нир една дъждовна ноемврийска вечер на 1988 година. Той искаше да знае какво точно се кани да разкрие Нир като главен свидетел в наближаващия процес срещу Оливър Норт за ролята му в скандала Иран — контри. Нир даде ясно да се разбере, че свидетелските му показания ще причинят много неудобства както на администрацията на Рейгън, така и на Израел. Той възнамеряваше да обясни колко лесно е било да се избегнат обичайните пречки и неясноти при осъществяването на незаконни операции, в които са въвлечени и редица страни, сред които ЮАР и Чили. Добави още, че иска да напише и книга, която според него щяла да го направи човека, разкрил най-голяма секретна информация в историята на Израел. Ари Бен Менаше си уреди среща с Нир след посещението си в „Нукал“ в Мексико. Междувременно гостът предупреди Нир „да внимава с онази жена“, след като Адриана Стантън ги остави да разговарят насаме. Бен Менаше не разкри какво точно е провокирало предупреждението и като винаги бе загадъчен: „Познавах я отпреди и макар Нир да не знаеше, Адриана Стантън не бе истинското й име.“
На 27 ноември 1988 година Нир и Стантън пътуваха заедно до Мадрид под измислени имена. Той се представяше като Патрик Уебър — името, което бе използвал по време на злополучната си визита в Техеран. В списъка на пасажерите за полета на „Иберия“ Стантън фигурирала като Естер Ария. Защо бяха закупили самолетни билети под фалшиви имена, при условие че и двамата пътували с истинските си паспорти — израелски и канадски, няма да се разбере никога. Другата загадка е защо са летели първо до Мадрид, след като е имало няколко директни полета до Мексико сити. Дали Нир не е искал да впечатли любовницата си колко лесно може да заблуждава хората? Или дълбоко в съзнанието си вече е изпитвал страх след посещението на Ари Бен Менаше? Както последвалите събития, така и тези въпроси ще останат без ясен отговор.
Пристигнаха в Мексико сити на 28 ноември. На летището ги очакваше мъж, който така и никога няма да бъде идентифициран. Тримата отпътуваха заедно за Уруапан, където пристигнаха следобед. Там Нир нае една „Чесна Т 210“ за чартърен полет от малкото летище за пътнически превози на Уруапан.
Нир продължаваше да се държи странно и противоречиво. Нае самолет под името Патрик Уебър с кредитна карта на същото име и уреди един пилот да ги закара до фабриката на „Нукал“ след два дни. В местния хотел те наеха обща стая, като Нир се регистрира с истинското си име. Мъжът, който ги посрещна на летището в Мексико, изчезна също така мистериозно, както се бе появил.
На 30 ноември Нир и Стантън пристигнаха на малкото летище в Уруапан. Този път ги придружаваше друг мъж. В списъка на пасажерите той фигурираше като Педро Еспиенос Унтадо. Остава загадка за кого е работил. Не е ясно също защо в списъка на пасажерите Нир и Стантън са използвали истинските си имена. Не се знае дали пилотът е забелязал несъответствието между името Нир и другото, под което е била наета чесната.
Самолетът потегли при добри атмосферни условия. На борда бяха пилотът, помощник-пилотът и техните трима пасажери. След сто и шестдесет километра изведнъж се появи проблем с двигателя на чесната и няколко минути по-късно самолетът се разби. Нир и пилотът загинаха на място. Стантън бе тежко ранена, а помощник-пилотът и Унтадо по-леко. Когато на мястото на катастрофата пристигна първият спасител Педро Кручет Унтадо вече бе изчезнал безследно. Друга загадка е откъде се е появил Кручет. Той твърдял, че работи за „Нукал“, но фабриката се намирала на доста голямо разстояние от мястото на инцидента. Той не могъл да даде сносно обяснение защо се е намирал толкова близо до местопроизшествието. Когато полицията поискала от него документ за самоличност, заявил, че е загубил личната карта по време на борба с бикове. Оказало се, че Кручет е аржентинец, пребиваващ в Мексико незаконно. Когато обаче това било установено, той също бил изчезнал. На мястото на катастрофата Кручет открил и идентифицирал тялото на Нир и придружил Стантън до болницата. Бил с нея, когато местен репортер дошъл, за да търси подробности за инцидента.
Джоуел Байнерман, издателят на израелския дайджест за разузнаване и политика, пише: „Една млада жена заявила, че Кручет е там. Когато отишла да го доведе, на вратата се появила друга жена и казала на журналиста, че Кручет не е там и че никога не е чувала това име. Тя твърдяла, че присъствието на Стантън в чесната е чисто съвпадение и че тя няма никаква връзка с «израелците». Тя отказала да съобщи името си и споменала единствено, че е в Мексико като туристка от Аржентина.“
Стантън заплете загадката още повече. Според израелския журналист Ран Еделист през 1997 година Стантън заявила пред следователите на катастрофата: „Докато била още в шок, тя видяла Амирам Нир на няколко метра встрани да й маха и да я успокоява с нормален глас: «Всичко ще бъде наред. Вече ни идват на помощ!» През следващите няколко дни тя на два пъти се убедила, че Нир е жив.“
Тялото на Нир бе върнато в Израел за погребение. Над хиляда опечалени присъстваха на траурната церемония, в своето надгробно слово министърът на отбраната Ицхак Рабин говори за „мисиите на Нир из непознати места в изпълнение на секретни задачи и дълбоко заключените в сърцето му тайни“.
Дали Амирам Нир не е бил убит, за да не разкрие никога тези тайни? Дали тялото в ковчега е било наистина на Нир? Или е бил убит преди катастрофата? Ако е така, кой го е извършил? В Тел Авив и Вашингтон тези въпроси все още се посрещат с гробно мълчание.
Два дни след катастрофата Ари Бен Менаше излезе от една пощенска станция в центъра на Сантяго, Чили. Придружаваха го двама бодигардове, чието присъствие смяташе за наложително. Ето какво разказва той за случилото се: „Прозорецът, покрай който минавах, се разби на парчета. После нещо се заби в металното, направено по поръчка дипломатическо куфарче, което носех в ръка. С двамата бодигардове веднага залегнахме на земята, дадохме си сметка, че някой стреля по нас.“
Стантън също смяташе, че животът й е в опасност. Според Еделист неговите информатори от разузнаването му казали, че „тя се е превърнала в отшелник, претърпяла е пластична операция и е променила коренно външния си вид“.
След този случай Мосад затвърди мнението си, че ЦРУ е отговорно за убийството на Нир. Според Ари Бен Менаше „израелското разузнаване винаги е твърдяло, че става дума за много добре изпипана операция на ЦРУ. Смъртта на Нир сложи край на притесненията на Рейгън и Буш по време на процеса срещу Оливър Норт.“
В подкрепа на тази теория се изказа и един командир от Военноморските сили на Съединените щати, придружавал Нир по време на посещението му като търговец на плодове в Техеран с цел освобождаване на заложниците в Бейрут. Историята, разказана от командира, се въртеше около твърдението му, че на 29 юли 1986 година Нир се е срещал с Джордж Буш, по онова време вицепрезидент, в хотел „Цар Давид“ в Ерусалим, за да го осведоми за продължаващата търговия с американски оръжия през Израел за Иран. Според писателя Джоуел Байнерман: „Нир записал тайно разговора. Този запис му осигурявал доказателството, свързващо Буш със сделката «оръжие — заложници». На срещата присъствали още Макий и Ганън, които по-късно намерили смъртта си в злополучния самолет на «Пан Ам» над Локърби.“
Джоуел Байнерман описва едно посещение на същия този командир в щабквартирата на ЦРУ в Ленгли, където се срещнал с Оливър Норт няколко месеца преди началото на процеса срещу полковника. По думите на Байнерман командирът запитал Норт: „Какво се е случило с Нир?“ Норт му отговорил, че Нир е бил убит,
