— Ах, аз не разбирам нищо! И всичко това са глупости — мрачно отвърна Левин.
— Казваш, че всичко това са глупости, но щом се заловиш, всичко объркваш.
Левин млъкна и те заедно влязоха в големия салон.
Губернският представител, въпреки че чувствуваше във въздуха подготвения му капан и въпреки че не всички се застъпваха за него, все пак реши да се кандидатира. Всичко в залата млъкна, секретарят гръмогласно обяви, че за губернски представител се кандидатира гвардейският ротмистър Михаил Степанович Снетков.
С чинийки, в които бяха топките, уездните представители отиваха от масите си към губернската маса и изборът започна.
— Сложи я вдясно — прошепна Степан Аркадич на Левин, когато той се приближи до масата заедно с брат си след представителя. Но Левин бе забравил сега съображенията, които му обясняваха, и се страхуваше да не би Степан Аркадич да е сгрешил, като му каза „вдясно“. Нали Снетков е враг. Когато пристъпи до кутията, той държеше топката в дясната си ръка, но като помнели, че е сбъркал, пред самата кутия премести топката в лявата си ръка и очевидно след това я пусна отляво. Вещото лице, което стоеше до кутията и което само по движението на лакътя познаваше кой къде пуща топката, недоволно се намръщи. Той нямате върху какво да упражни своята проницателност.
Всичко утихна и се чу броенето на топките. След това един глас съобщи колко са „за“ и колко „против“.
Представителят бе избран със значително мнозинство. Вдигна се врява и всички стремително се втурнаха към вратата. Снетков влезе, дворяните го наобиколиха и го поздравяваха.
— Е, сега свършено ли е? — обърна се Левин към Сергей Иванович.
— Едва започва — усмихнат каза Свияжски вместо Сергей Иванович. — Кандидатът за представител може да получи повече топки.
Левин пак бе забравил съвсем за това. Едва сега си спомни, че тук имаше някаква тънкост, но му беше досадно да си спомня в какво се състои тя. Той се умърлуши и му се поиска да се измъкне от тая тълпа.
Понеже никой не му обръщаше внимание, пък и, изглежда, не беше нужен никому, незабелязано се запъти към малкия салон, дето закусваха, и почувствува голямо облекчение, като видя отново лакеите. Старчето-лакей му предложи да си хапне нещо и той се съгласи. След като изяде едно кюфте ние с фасул и поприказва с лакея за по-раншните господа, Левин не пожела да се върне в салона, дето му беше толкова неприятно, а отиде да се разходи на балкона.
Балконът беше пълен с пременени дами, които се навеждаха през перилата и се мъчеха да не пропуснат нито една дума от онова, което се говореше долу. Около дамите седяха и стояха прави елегантни адвокати, гимназиални учители с очила и офицери. Навред се говореше за изборите и за това как се бе измъчил представителят и колко хубави бяха разискванията; в една група Левин чу похвала за брат си. Една дама казваше на някакъв адвокат:
— Колко се радвам, че чух Кознишев! За това заслужава да погладува човек. Прелест! Колко ясно и разбрано говори! Във вашия съд никой не говори така. Само Майдел, но и той далеч не е така красноречив.
Левин намери свободно място при перилата, наведе се и остана да гледа и слуша.
Всички дворяни седяха зад преградките по уезди. Посред салона се бе изправил един човек в мундир и с тънък, висок глас обявяваше:
— Кандидатира се за губернски представител на дворянството щабротмистър Евгений Иванович Опухтин!
Настъпи гробно мълчание и се чу слаб старчески глас:
— Отказва се!
— Кандидатира се придворният съветник Пьотр Петрович Бол — пак започна гласът.
— Отказва се! — чу се млад писклив глас.
Отново започваше същото и пак „отказва се“. Така продължи около един час. Облакътен на перилата, Левин гледаше и слушаше. Откачало той се учудваше и искаше да разбере какво значи това; после, като се убеди, че не може да го разбере, стана му скучно. След това си спомни голямото озлобление и вълнение, което виждаше по всички лица, и му стана тъжно; реши да се махне и тръгна надолу. Когато минаваше през коридора на балкона, той срещна един умърлушен гимназист с отекли очи, който крачеше насам-натам. А на стълбите срещна една двойка: дама, която бързо тичаше на токовете си, и лекия помощник-прокурор.
— Аз ви казвах, че няма да закъснеете — каза прокурорът в това време, когато Левин се отдръпна, за да стори път на дамата.
Левин беше вече на стълбите при изхода и вадеше от джоба на жилетката номерчето за шубата си, когато секретарят го улови:
— Моля, Константин Дмитрич, гласуват.
Кандидатирал се беше толкова категорично отказалият се Неведовски.
Левин се приближи до вратата на салона; тя беше затворена. Секретарят почука, вратата се отвори и срещу Левин се измъкнаха двама зачервени помешчици.
— Сила нямам вече — каза единият от зачервените помешчици.
Зад помешчиците се провря ли пето на губернския представител. Това лице беше страшно от изнемога и уплаха.
— Нали ти казах да не пущаш никого! — извика той на пазача.
— Отварям да влязат, ваше превъзходителство!
— Господи! — С тежка въздишка, навел глава, губернският представител повлече уморено белите си панталони през средата на салона към голямата маса.
Издигнаха кандидатурата на Неведовски, както и беше подготвено, и той бе избран за губернски представител. Мнозина бяха весели, мнозина — доволни, щастливи, мнозина — във възторг, мнозина — недоволни и нещастни. Губернският представител беше в отчаяние, което не можеше да скрие. Когато Неведовски излезе от салона, тълпата го заобиколи и възторжено вървеше подире му, също както първия ден вървеше след губернатора, който бе открил изборите, и също както вървеше след Снетков, когато бяха го избрали.
XXXI
Тоя ден новоизбраният губернски представител и мнозина от тържествуващата партия на новите обядваха у Вронски.
Вронски бе дошъл на изборите не само защото му бе скучно на село и трябваше да упражни правата си за свобода пред Ана, но и за да се отплати на Свияжски, като го подкрепи в изборите, за всичките му грижи към него през време на земските избори и най-вече за да изпълни строго всичките си задължения на дворянин и земевладелец, за какъвто беше се обявил. Но той никак не очакваше, че изборите така ще го погълнат, така ще засегнат слабото му място и че толкова добре ще може да върши тая работа. В кръга на дворяните той беше съвсем нов човек, но очевидно имаше успех и не грешеше, като мислеше, че е добил вече влияние между тях. На влиянието му помагаха неговото богатство и знатност; прекрасното помещение в града, отстъпено му от стария познайник Ширков, който се занимаваше с финансови сделки и бе открил процъфтяващата банка в Кашин; отличният готвач на Вронски, доведен от село; приятелството му с губернатора, който му беше колега, и то покровителствуван колега; и най-вече — простите му, еднакви към всички обноски, които много скоро накараха повечето от дворяните да променят мнението си за неговата мнима гордост. Той сам чувствуваше, че освен тоя смахнат господин, женен за Кити Шчербацкая, който a propos de bottes136, с комична злоба му наприказва куп неуместни глупости, всеки дворянин, с когото се запознаваше, ставаше негов привърженик. Вронски ясно виждаше, а и другите признаваха това, че за успеха на Неведовски бе помогнал твърде много той. И сега на трапезата у дома си, празнувайки избирането на Неведовски, той изпитваше приятно чувство на тържество за своя избраник. Самите избори така го бяха увлекли, че реши за следващите три години, ако бъде женен, и той да се кандидатира — също както, след като спечелеше наградата чрез жокея, му се искаше да се състезава в конните надбягвания.
Сега именно се празнуваше победата на жокея. Вронски седеше начело на трапезата, от дясната му
