Бингли; и все пак не беше в природата й да се съмнява в искреността на мистър Уикъм, човек с такава дружелюбна външност. Като си представяше само, че той наистина може да е изживял подобна несправедливост, сърцето й се свиваше от болка; затова не й оставаше друго, освен да мисли с добро и за двамата, да оправдае поведението на всеки от тях и да отдаде онова, което не можеше да си обясни, на злощастна случайност или на грешка.
— Според мен по един или друг начин и двамата са били заблудени — заяви тя, — но как — не мога да си представя. Заинтересовани лица са злепоставили единия пред другия. Тъй или инак, за нас е невъзможно да узнаем причините, нито обстоятелствата, които са ги накарали да се намразят без никаква вина.
— Гледай ти, точно така! А сега, миличка Джейн, с какво ще намериш да оневиниш ония, заинтересованите, които, както изглежда, са се намесили в спора? Хайде, оправдавай ги и тях, иначе ще се принудим все пак да кажем лоша дума за някого.
— Присмивай ми се, но присмехът ти няма да ме разубеди. Виж, Лизи, помисли само в каква грозна светлина е поставен мистър Дарси — да се отнесе тъй ужасно с любимеца на своя баща, с оня, когото баща му е обещал да обезпечи. Не, не е възможно. Никой нормален човек, никой, който държи на себе си, не е способен на подобна постъпка. Възможно ли е най-близките му приятели да се мамят в него? О, не!
— Много по-лесно ми е да повярвам, че мистър Бингли може да бъде заблуден, отколкото — че мистър Уикъм е в състояние да съчини снощния си разказ; имена, факти, всичко изречено докрай, без преструвка. Щом не е така, нека мистър Дарси го опровергае. Освен това в очите му се четеше само истина.
— Трудно е, вярно — ужасно е. Просто не зная какво да мисля.
— Извинявай — пък аз много точно зная.
Но Джейн бе в състояние да мисли с увереност само за едно — че мистър Бингли, ако
В този миг ги повикаха от градината, където се провеждаше горният разговор, защото бяха дошли самите личности, за които приказваха; мистър Бингли и сестрите му бяха пристигнали да ги поканят лично за дългоочаквания бал в Недърфийлд, който щеше да се състои следващия вторник. Двете дами бяха очаровани, че виждат пак своята мила приятелка; изминал бил цял век, заявиха, откакто не се били срещали, и на няколко пъти я запитаха как е прекарала времето след тяхната раздяла. На останалите от семейството едва обърнаха внимание; гледаха да избягват мисис Бенит колкото е възможно повече, размениха една-две думи с Елизабет и въобще не проговориха на останалите. Стояха малко и скочиха от столовете тъй пъргаво, че брат им се стресна — изтичаха навън, сякаш ги беше страх от излиянията на мисис Бенит.
Предстоящият бал в Недърфийлд бе нещо безкрайно приятно за всички жени от семейството. Мисис Бенит реши да го изтълкува като устроен нарочно за най-голямата й дъщеря и беше особено поласкана, гдето вместо обичайната официална карта е получила поканата от самия мистър Бингли; Джейн си представяше, че ще прекара щастлива вечер с двете си приятелки, обгърната от вниманието на техния брат, а Елизабет си мислеше с наслада колко много ще танцува с мистър Уикъм и как ще намери потвърждение на всичките му думи в изражението и поведението на мистър Дарси. Радостта, предвкусвана от Катрин и Лидия, не се градеше на нещо по-определено, нито на дадена личност, защото, макар всяка от тях, като Елизабет, да се готвеше да изтанцува поне половината от танците с мистър Уикъм, той далеч не беше единственият партньор, с когото биха се задоволили, а балът във всички случаи си оставаше бал. Дори и Мери уведоми близките си, че била склонна да ги придружи.
— Като отделям утрините за себе си — обясни тя, — това ми стига. Не смятам, че ще си навредя, ако откъсвам по някоя вечер, за да се забавлявам. Обществото има свои изисквания към всеки от нас; аз съм от хората, които смятат промеждутъците на почивка и развлечение полезни за всекиго.
Елизабет бе толкова възбудена от очакването, че колкото и да не й бе приятно да разговаря с мистър Колинс, не се въздържа и го запита смята ли да приеме поканата на мистър Бингли и ако я приеме, полага ли му се да бъде участник във вечерните забавления; и с изненада откри, че и през ум не му е минавало да се въздържи, и беше уверен, че нито архиепископът, нито пък лейди Катрин де Бърг ще го укорят, загдето е танцувал.
— Не смятам, че бал като предстоящия, устроен от такъв виден човек за едно почтено общество, крие в себе си нещо лошо — заяви той. — Възнамерявам да танцувам и се надявам да бъда удостоен с вниманието на всичките си красиви братовчедки и сега се възползувам от случая да ви ангажирам вас, мис Елизабет, за първите два танца — надявам се братовчедката Джейн да разбере правилно това ми предпочитание и да не го приеме като неуважение към нея.
Елизабет бе хваната в капан. Бе дълбоко уверена, че мистър Уикъм ще иска да изтанцува с нея тъкмо тия два танца; а вместо туй да се обвърже с мистър Колинс! Ах, защо му беше заговорила! Непоправимото се беше случило. Тя се насили да приеме с усмивка предложението и да се примири, че щастливите мигове за мистър Уикъм и за нея ще трябва да се поотложат. Любезността на мистър Колинс я разтревожи и затова, защото бе прозряла в нея и друго. Едва сега се бе досетила, че от всичките сестри
Да не беше балът в Недърфийлд и приготовленията и разговорите около него, двете най-малки сестри Бенит щяха да бъдат в окаяно настроение, защото от деня на поканата до самия ден на бала се изливаше такъв силен дъжд, че нито веднъж не успяха да отидат до Меритън. Не можаха да видят нито леля си, нито офицерите, не научиха никакви новини; чак и изкуствените рози за балните обувки получиха по прислужника. Лошото време помрачи настроението дори и на Елизабет, защото й попречи да задълбочи познанството си с мистър Уикъм; единствено надеждата за танците във вторник крепеше Кити и Лидия в тъжните часове на петъка, съботата, неделята и понеделника.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Едва когато влезе в балната зала на Недърфийлд и напразно се опита да открие мистър Уикъм сред множеството червени униформи, Елизабет се усъмни, че той може и да не е сред тях. До този миг увереността, че ще го срещне, изобщо не бе помрачавана от изречените помежду им думи, които би трябвало да я предупредят. Облякла се бе по-старателно от всеки друг път и с най-чудесно настроение се бе подготвила да завладее непокорените кътчета на сърцето му, които, сигурна бе, щяха да станат нейни още преди да е свършил балът. А сега изведнъж я обхвана ужасното подозрение, че за да не се оскърби мистър Дарси, той умишлено е бил пропуснат в поканата на мистър Бингли до офицерите; и макар че не тази бе истинската причина, отсъствието му се потвърди от приятеля му мистър Дени, който на тревожния въпрос на Лидия обясни, че предишния ден Уикъм трябвало да замине за Лондон н още не се бил върнал; и с многозначителна усмивка добави:
— Смятам, че работата му не е чак толкова наложителна, но предпочете да избегне тук срещата с едно лице.
Последните думи, които Лидия не чу, стигнаха до Елизабет и понеже я увериха, че Дарси е толкова виновен за отсъствието на Уикъм, колкото и за предишните му нещастия, разочарованието тъй изостри яда й към Дарси, щото едва намери сили да отговори учтиво на любезните въпроси, които той в този миг й зададе. Всяко внимание, всяка снизходителност, всяка търпимост към Дарси й звучаха като предателство към Уикъм. Решена бе да не разменя ни дума с него и му обърна гръб с неприязън, която едва успя да преодолее и в разговора си с мистър Бингли, чиято сляпа привързаност я нервираше.
Но Елизабет имаше незлоблив нрав; и макар всичките й мечти за тази вечер да се бяха провалили, преодоля, разочарованието; а когато изля мъката си пред Шарлот Лукас, с която не се бе виждала от цяла седмица, намери сили и за непоносимия си братовчед. Ала след първите два танца отчаянието я обзе отново; бяха мъчителни. Мистър Колинс бе тромав и надут; вместо да внимава, неспирно бъркаше, правеше грешни стъпки, без да се усеща, и я накара да изживее дълбокия срам и ужасното притеснение от такъв
