нахалство и просто не разбирам как си го е позволил. Съчувствувам ви, мис Елайза, и все пак трябваше да чуете за вината на вашия любимец; но като се има пред вид произходът му, какво ли друго би могло да се очаква от него?
— За вас, изглежда, вината му и произходът му са равнозначни — гневно отвърна Елизабет, — защото не чух да го обвинявате в друго, освен че бил син на иконома на мистър Дарси, а
— Прощавайте — каза мис Бингли присмехулно и й обърна гръб. — Казах го добронамерено.
„Безочливо момиче! — ядоса се Елизабет. — Грешиш, ако си мислиш, че ще ми повлияеш с тия ниски подмятания. Те ми разкриват единствено, че умишлено си затваряш очите и че мистър Дарси е злонамерен човек!“
Тя тръгна да търси по-голямата си сестра, която бе обещала да подпита Бингли. Джейн я посрещна с такава добродушна усмивка, с тъй озарено от щастие лице, че веднага пролича колко благоприятно протича вечерта за нея. Елизабет прозря тези й чувства и в същия миг и тревогата за Уикъм, и гневът срещу враговете му, и всичко друго избледня пред надеждата, че Джейн е поела по безоблачния път на щастието.
— Искам да зная — подхвана тя също усмихната — дали си питала за мистър Уикъм. Но май преживяваш нещо, далеч по-приятно, и си забравила всичко останало; ако е тъй, прощавам ти.
— Не — каза Джейн, — не съм забравила; но нищо хубаво не мога да ти кажа. Мистър Бингли не знае подробности и няма представа за обстоятелствата, навлекли му гнева на мистър Дарси; но не се и съмнява в почтеното отношение, в честността и честта на приятеля си и е дълбоко убеден, че мистър Уикъм заслужава далеч по-малко внимание, отколкото мистър Дарси му е отдал; за жалост от думите му и от думите на сестра му излиза, че мистър Уикъм е непочтен човек. Изглежда, е постъпил необмислено и сам си е крив, като е загубил приятелството на мистър Дарси.
— Нима мистър Бингли не познава лично мистър Уикъм?
— Не, видял го е за пръв път оня ден в Меритън.
— В такъв случай, каквото ти е съобщил, знае го от мистър Дарси. Това ми стига. А какво казва за пасторското място и енорията?
— Забравил е подробностите, макар да ги бил чул от мистър Дарси неведнъж, но Уикъм, изглежда, е трябвало да ги получи само ако е
— Не се съмнявам в искреността на мистър Бингли — разпалено отвърна Елизабет — и не ми се сърди, но уверения без доказателства не ме задоволяват. Вярно, мистър Бингли много достойно е защитил приятеля си, но той не знае другите неща от цялата тази история, а понеже останалото го е чул от същия свой приятел, осмелявам се да запазя мнението си и за двамата.
После насочи разговора към по-приятна тема, по която бяха единодушни. Елизабет с радост изслуша плахите надежди на Джейн за чувствата на Бингли и се постара да й вдъхне вяра. Щом самият мистър Бингли се присъедини към тях, Елизабет отиде при мис Лукас; но преди да й бе доверила докрай впечатленията от партньора си, към нея пристъпи мистър Колинс и възбудено извести за едно важно откритие.
— Разбрах съвсем случайно, че в тази зала се намира близък роднина на моята покровителка. Без да искам, дочух самият този господин да споменава пред младата дама — домакинята на дома, имената на братовчедка си мис де Бърг и на майка й, лейди Катрин. Невероятно как се случват нещата! Кой да си представи, че точно тук ще срещна сродник на лейди Катрин де Бърг! Благодарен съм, че го открих навреме, за да му изразя почитта си — смятам веднага да го сторя, а той, вярвам, да ми прости, гдето не съм му се представил досега. Пълното неведение за това роднинство ще ми измоли прошка.
— Да не би сам да се представите на мистър Дарси?
— Разбира се. И ще се извиня, че не съм го сторил по-рано. Изглежда, е
Елизабет се опита да го разубеди; каза, че мистър Дарси ще сметне по-скоро за безочие, отколкото за комплимент опита да го заговори, без да го е представил друг; че е излишно да се запознават, но ако толкова държи, първата стъпка трябва да е на мистър Дарси, защото е от по-високо потекло. Докато я слушаше, по лицето на мистър Колинс се четеше непоколебимост, а щом тя млъкна, той отговори така:
— Скъпа мис Елизабет, от всичко най-високо уважавам точната ви преценка по всички въпроси спрямо околния свят, но позволете да ви кажа следното: съществува огромна разлика между обноските, задължителни между миряните, и поведението на духовенството; разрешете да отбележа, че за мен духовният сан е равен по достойнство на най-благородната титла в кралството — при условие, че в същото време духовникът е подобаващо смирен. Затова в случая ще ме оставите да послушам съвета на собствената си съвест, който ме тласка да изпълня онова, което смятам за неотменен дълг. Простете, че пренебрегвам това ваше ценно наставление, което по всеки друг въпрос би било мой незаменим пътеводител — но в случая се смятам по-подходящ и по образование, а и по подготовка сам да преценя.
И като се поклони ниско, той се втурна към мистър Дарси, а тя остана заинтригувана да наблюдава как мистър Дарси ще откликне на това запознанство; и не се изненада от смайването му, когато мистър Колинс се изстъпи пред него. Преди да заговори, братовчед й се поклони почтително и макар да не го чуваше, тя все едно, че бе свидетелка на казаното, а по устните му отгатна думите „извинение“, „Хънсфорд“ и „лейди Катрин де Бърг“. Ядоса се, като го виждаше да се излага пред такъв човек. Дарси го гледаше с нескрито удивление, а щом Колинс млъкна, отвърна му с надменна учтивост. Но това не разколеба мистър Колинс да продължи; раздразнението на Дарси нарастваше с всяка новоизречена дума; накрая само кимна и си тръгна. Мистър Колинс се върна при Елизабет.
— Идвам да ви уверя, че нямам причини да роптая от начина, по който бях приет — заяви той. — Мистър Дарси много се поласка от вниманието ми. Прие ме с изключителна вежливост и дори ме похвали — каза, че дълбоко вярва в безпогрешната преценка на лейди Катрин и не се съмнява, че тя удостоява с благосклонността си само най-достойните. Възхитителна мисъл! Общо взето, доволен съм от него.
Научила достатъчно за онова, което я интересуваше, сега Елизабет се отдаде изцяло на сестра си и на мистър Бингли и приятните мисли, породени от наблюденията й, я зарадваха едва ли не колкото самата Джейн. Видя я в представите си настанена в този същия дом, носена от щастието, което дарява бракът между двама влюбени; и усети, че е склонна да хареса дори и сестрите на Бингли. Забеляза, че и мислите на майка й са насочени нататък, и реши да я отбягва, за да не чуе излишни приказки. Ала когато ги поканиха на вечеря, видя, че за зла участ са я сложили да седне точно до нея; и много се разгневи, като чу как майка й гръмогласно, несдържано споделя с онази личност (лейди Лукас) не друго, а надеждата скоро да омъжи Джейн за мистър Бингли. Темата беше вълнуваща, мисис Бенит неуморимо изреждаше предимствата на този брак. От всичко най-важно смяташе това, че той хем бил очарователен, хем много богат и живеел само на три мили от дома им; мисълта, че сестрите му обичали искрено Джейн и че и те като нея самата желае ли брака, й носела утеха. Това улеснявало и по-малките дъщери, защото Джейн се омъжвала за такъв виден човек, че и те покрай нея щели да се запознаят с богаташи. Освен това било голямо облекчение да повери неомъжените си момичета на сестра им и да не трябва вече да ходи на балове по принуда. Преструвала се, че й е приятно, защото тъй изисквал етикетът; а в същност предпочитала да си седи удобно у дома — още от млада си била такава. Накрая пожела на лейди Лукас скоро и нея да я споходи подобно щастие, макар победоносният й израз да показваше, че за нищо на света не го вярва.
Напразно Елизабет се опитваше да спре пороя на майчините си слова, да
Вместо да се смири, майка й я смъмри да не й пречи.
— Какъв ми е чак толкоз този мистър Дарси, че да
— За бога, госпожо, говорете по-тихо. Какво ще спечелите, като обидите мистър Дарси? С това само ще се злепоставите пред приятеля му.
Но напразно. Майка й продължаваше да бъбри все тъй гръмогласно. А Елизабет пламтеше от срам и от яд. Погледът й непрестанно се отклоняваше към Дарси и всеки път опасенията й се потвърждаваха; той уж
