Гордост и предразсъдъци

ужасен партньор. Мигът, в който най-сетне се освободи от него, бе миг на истинско щастие.

Третия танц изтанцува с един офицер и се поободри, защото си говореха за Уикъм и тя узна, че всички го харесват. В паузата се върна при Шарлот Лукас; и както си приказваха, изведнъж видя до себе си мистър Дарси, а поканата му за следващия танц тъй силно я порази, че преди да се е осъзнала, вече беше приела. Той се отдалечи веднага, а тя остана да се ядосва на глупавата си постъпка; Шарлот се опита да я утеши:

— Уверена съм, че ще го харесаш.

— Опазил бог! Това вече ще е похлупак на всичко! Как не — да харесам човека, когото съм решила да намразя! Не ми пожелавай такава беда.

Щом музиката засвири и Дарси приближи, Шарлот не се сдържа и шепнешком я посъветва да не бъде глупачка и да не се оставя увлечението й по Уикъм да я представи зле в очите на човек, десет пъти по- достоен от него. Елизабет не отговори и зае мястото си в редицата, удивена от честта, с която бе удостоена — да стои срещу самия мистър Дарси; в очите на околните прочете същата почуда. Танцуваха известно време, без да разменят нито дума; и тя сметна, че мълчанието им сигурно ще продължи през целите два танца, реши дори да не го нарушава; но изведнъж си каза, че повече ще измъчи партньора си, ако го принуди да разговаря, затова подхвърли нещо за танца. Той отговори и пак замълча. Минаха няколко минути, Елизабет се обади:

— Сега е ваш ред да кажете нещо, мистър Дарси. Аз се изказах за танца, а вие би трябвало да отбележите нещо за размерите на залата или за броя на танцуващите.

Той се усмихна и отвърна, че бил готов да каже всичко, което според нея трябвало да се каже.

— Чудесно. Засега този отговор е достатъчен. Възможно е след малко аз да заявя, че тия балове са по- приятни от обществените. Вече можем да помълчим.

— Трябва ли да разбирам, че когато танцувате, разговаряте по определени правила?

— Понякога все пак би трябвало да се казва по нещо. На другите ще им се стори странно, че цял половин час не продумваме, но за да се представят някои в благоприятна светлина, разговорът може да е такъв, че да не е необходимо да казват повече, отколкото е нужно.

— Не ми е ясно — собствените си чувства ли имате пред вид, или се съобразявате с моите?

— И двете — отвърна му Елизабет великодушно, — защото забелязвам, че сме сходни по характер. И двамата сме необщителни, мрачни хора, не обичаме да говорим освен когато очакваме думите ни да смаят всички околни и да се предават на бъдещите поколения като пословична мъдрост.

— Не, това описание не се отнася до вас, уверен съм — усмихна се Дарси. — А колко е вярно за мене, трудно ми е да преценя. Но вие очевидно мислите точно така.

— Трудно ми е да се видя отстрани.

Той не отговори и двамата замълчаха: ритъмът на танца стана по-бавен; тогава той запита често ли ходят със сестрите си в Меритън. Тя отговори утвърдително, но не успя да устои на изкушението и додаде:

— Оня ден, когато ни срещнахте, тъкмо завързвахме едно ново познанство.

Думите й улучиха целта. По лицето му се изписа надменност, ала той не отвърна, и Елизабет, макар да съжали за казаното, нямаше как да продължи. Накрая Дарси сдържано рече:

— Мистър Уикъм умее да се държи толкова приветливо, че лесно печели приятели — но не съм убеден, че успява да ги задържи.

— Имал е голямото злощастие да загуби вашето приятелство — натърти Елизабет, — и то по начин, от който ще страда за цял живот.

Дарси не отговори, но пролича, че предпочита да сменят темата. В този момент до тях се изправи сър Уилям Лукас, който се опитваше да пресече редиците на танцьорите, за да премине отсреща, но като видя мистър Дарси, спря се и с учтив поклон изказа похвала за умението му да танцува и за партньорката му.

— Изпитах истинско удоволствие, уважаеми господине. Рядко се среща танцьор като вас. Личи, че сте от висшето общество. Но и дамата не ви злепоставя и много вярвам, че пак ще имам случая да ви наблюдавам в танц особено когато настъпи онова желано събитие, мис Елайза (той хвърли поглед към сестра й и Бингли). Какви поздравления ще завалят тогава! Простете, мистър Дарси! Не бих искал да ви преча, сър. Не вярвам да сте ми благодарен, загдето прекъснах омайващия разговор с вашата дама, чиито сияйни очи ме гледат с укор.

Мистър Дарси едва ли чу последните му думи; но намекът на сър Уилям за приятеля му, изглежда, го стресна и той закова поглед върху мистър Бингли и Джейн, които танцуваха заедно. Ала бързо се осъзна, обърна се към партньорката си и каза:

— Появата на сър Уилям ме отвлече и аз забравих за какво говорехме.

— Според мен не разговаряхме. Да беше търсил, сър Уилям едва ли би намерил в цялата тази зала двама, които имат по-малко да си кажат един на друг. Безуспешно подхващаме няколко теми — не си представям за какво бихме могли да говорим.

— Какво мислите за книгите? — усмихна се той.

— За книгите ли? А — не! Уверена съм, че не четем едни и същи книги, но дори да четем — приемаме ги по различен начин.

— Съжалявам, че мислите така; и тъй да е, поне имаме тема. Можем да сравняваме различните си мнения.

— Не. В бална зала за книги не съм в състояние да разговарям; не мога да се съсредоточа.

— В случаи като този винаги сте в плен на настоящето, така ли?

— Да, винаги — отвърна тя, без да мисли, защото умът й се беше зареял далеч от него, което в същност пролича от внезапното й възклицание: — О, веднъж, помня, казахте, че никога не прощавате, че намразите ли някого, оставате неумолим. Тогава, мистър Дарси, сигурно сте много внимателен в преценките си.

— Много, наистина — отвърна той с твърд глас.

— И никога не се поддавате на предразсъдъци?

— Надявам се, че не.

— Човек, който не мени мнението си, е задължен да бъде много точен в първата си преценка.

— Смея ли да ви запитам какво целите с тези въпроси?

— Просто искам да си обясня характера ви — отвърна тя, опитвайки да се усмихне. — Мъча се да ви разбера.

— И успявате ли? Тя поклати глава.

— Струва ми се невъзможно. Чувам толкова противоречиви неща за вас, че съвсем се обърках.

— Мога да повярвам — отвърна той сериозно, — че за мен се говорят много противоречиви неща; и бих ви замолил, мис Бенит, да не определяте представата си за мен в настоящия момент — имам основание да се страхувам, че впечатленията ви ще бъдат неблагоприятни.

— Но ако не го сторя сега, надали ще имам друга подобна възможност.

— За нищо на света не искам да ви преча — отвърна той хладно.

Тя млъкна; в мълчание изиграха втория танц и пак тъй в мълчание се разделиха; и двамата незадоволени, макар не в еднаква степен, защото в гърдите на Дарси се таеше доста силно чувство към нея, което скоро го накара да й прости и насочи гнева му към другиго.

Едва се бяха разделили, когато към нея пристъпи мис Бингли, която със сдържано негодувание каза:

— И тъй, мис Елайза Бенит, разбрах, че сте във възторг от Джордж Уикъм! Сестра ви дълго ми говори за него и ме затрупа с въпроси; доколкото разбирам, този господин е пропуснал да ви съобщи — сред всичко друго, което ви е казал, — че е син на стария Уикъм, иконома на покойния мистър Дарси. Искам най- приятелски да ви посъветвам — не приемайте за чиста истина всичките му уверения; що се отнася до непочтеното отношение на мистър Дарси, това е нагла лъжа; тъкмо обратното — той винаги се е държал с него извънредно човечно, макар сам Джордж Уикъм да постъпи с мистър Дарси по най-възмутителен начин. Не зная подробности, но зная, че мистър Дарси няма капка вина, че не желае и да чуе за Джордж Уикъм и че макар брат ми да смяташе за неудобно да не включи и него в поканата си до офицерите, с облекчение разбра, че Уикъм е побързал да се измъкне. Самото му появяване в този град е проява на безкрайно