Гордост и предразсъдъци

последва Джейн, която с поглед я покани да се качат горе. Когато влязоха в стаята, Джейн измъкна писмото и каза:

— От Каролайн Бингли; думите й ме изненадаха дълбоко. В този момент всички те вече са напуснали Недърфийлд и пътуват за Лондон; и нямат намерение да се връщат. Слушай какво ми пише.

И тя прочете на глас първото изречение, в което се съобщаваше за внезапното им решение да последват брат си в Лондон и за намерението им да вечерят на Гровнър Стрийт, където мистър Хърст имал къща. Второто изречение гласеше следното: „Не съжалявам за нищо, което оставям тук, в Недърфийлд, освен за вас, най-мила ми приятелко, но нека се надяваме, че по-нататък пак ще можем, и то не веднъж, да си приказваме приятно както преди, а дотогава ще облекчим болката от раздялата с многобройни и искрени писма. Разчитам на вас за това.“ Елизабет изслуша тези натруфени фрази с дълбоко недоверие; и макар внезапното им заминаване да я бе изненадало, смяташе, че няма за какво да се съжалява; това, че тях ги няма, не означаваше, че мистър Бингли ще спре да ги посещава, а пък Джейн според нея скоро щеше да ги забрави, завладяна от неговото присъствие.

— Жалко, че не ги видя, преди да заминат — каза тя. — Но да се надяваме, че часът на бъдещото щастие, което мис Бингли тъй ревностно очаква, ще настъпи по-скоро, отколкото тя мисли, и че приятните приятелски разговори ще се подновят с още по-голяма радост, вече като между сестри. Мистър Бингли не ще им позволи да го задържат в Лондон.

— Каролайн съвсем определено казва, че ни един от тях няма да прекара зимата в Хъртфордшър. Ето, слушай:

„Вчера, когато брат ни тръгна, вярваше, че работата, по която заминава в Лондон, ще бъде свършена за три-четири дни, но понеже сме сигурни, че това няма да е възможно и в същото време знаем, че отиде ли веднъж в града, Чарлс няма да бърза да се върне, решихме да го последваме там, за да не трябва да прекарва свободните си часове в някой неудобен хотел. Мнозина от познатите ми са се върнали там за зимата; бих се радвала, ако разбера, че и вие, най-скъпа ми приятелко, ще дойдете, но се боя, че това няма да стане. Искрено се надявам коледните празници в Хъртфордшър да ви донесат забавленията, традиционни за сезона, и обожателите ви да са толкова многобройни, щото да заменят нас тримата.“

— От това става ясно — заключи Джейн, — че той няма да се върне тази зима.

— Ясно е само, че мис Бингли не желае той да се върне.

— Защо мислиш така? Той сам си е господар. Но това не е всичко. Ще ти прочета редовете, които особено ме засегнаха. Няма да крия нищо от теб: „Мистър Дарси копнее да види сестра си и да си призная, ние също едва сдържаме нетърпението си. Струва ми се, че Джорджиана Дарси няма равна по хубост, елегантност и интелигентност; а обичта, която извиква у Луиза и мен, се превръща в нещо още по-привлекателно от надеждата, която с право храним тя да ни стане скоро и снаха. Не помня дали друг път съм споделяла с вас чувствата си по този въпрос, но не ми се ще да си тръгна, без да ви ги доверя, и вярвам да ги намерите за твърде основателни. Брат ми я харесва, сега ще има възможност да я среща още по-често в най-тесен кръг, неговите близки желаят тази връзка, колкото и нейните роднини, и смятам, че сестринските чувства не ме подвеждат, като нареждам Чарлс сред най- чаровните мъже. При обстоятелства, тъй благоприятни за близост, пред която не стоят никакви пречки, права ли съм, скъпа Джейн, да храня надеждата за едно събитие, което ще донесе щастие на мнозина?“

— А за това изречение какво ще кажеш, мила Лизи? — запита накрая Джейн. — Нима не е достатъчно ясно? Не заявява ли то най-категорично, че Каролайн нито вярва, нито желае да й стана снаха? Че е напълно убедена в безразличието на брат си и че ако е поусетила чувствата ми към него, бърза (с най-добри намерения) да ме предупреди? Как иначе да се тълкува това?

— Може и иначе; аз например го тълкувам другояче. Искаш ли да ти кажа?

— Моля те.

— Ето — с две думи. Мис Бингли разбира, че брат й е влюбен в тебе, а иска да го ожени за мис Дарси. Отива при него в града, с надежда да го задържи там, и се опитва да те убеди, че е безразличен към теб.

Джейн недоверчиво поклати глава.

— Наистина, Джейн, трябва да ми вярваш. Всеки, който ви е видял заедно, ще прозре чувствата му. Мис Бингли и тя го знае. Не е толкова глупава. Ако вярваше, че мистър Дарси е само наполовина тъй влюбен в нея, отдавна да си е поръчала сватбена рокля. Но бедата е другаде. Не сме нито достатъчно богати, нито достатъчно знатни за тях; а тя иска да хване мис Дарси и за още нещо — мисли си, че щом веднъж двама от тези родове са се взели, и други двама може да се оженят; и то не е чак толкова невероятно, ако я нямаше мис де Бърг. Миличка Джейн, нима вярваш само защото мис Бингли съобщава колко брат й харесвал мис Дарси, че от вторник изведнъж той е престанал да ти се възхищава или че тя ще съумее да го убеди да заобича не теб, а приятелката й?

— Ако приемахме еднакво мис Бингли — отвърна Джейн, — думите ти щяха да ме успокоят. Ала ти си несправедлива — Каролайн не е способна да си послужи с умишлена заблуда; и единствената ми надежда в случая е, че самата тя се е заблудила.

— Точно така. Като не ми вярваш, успокой се поне с тази мисъл. Сметни, че се е самозаблудила. Така хем оставаш вярна на приятелката си, хем спираш да се притесняваш.

— Но, мила сестро, дори да предположа най-доброто, мога ли да съм щастлива с човек, чиито сестри и приятели искат да го оженят за друга?

— Това ще си решиш сама — отвърна Елизабет — и ако прецениш, че огорчението, нанесено на сестрите му, е по-непоносимо от щастието да му бъдеш съпруга, съветвам те да му откажеш.

— Защо ми говориш така? — усмихна се Джейн. — Ти поне трябва да знаеш, че колкото и да ме наскърбява несъгласието им, не ще се поколебая.

— Тъй си и мислех; а щом е тъй, тогава всичко е наред.

— Но ако не се върне тази зима, нямам избор. В тия шест месеца всичко може да стане.

Елизабет възмутено отхвърли мисълта, че нямало да се върне. Смяташе я за чиста измислица на заинтересованата Каролайн и за миг не повярва, че това пожелание, колкото убедително и хитро да беше представено, би могло да повлияе на един независим млад мъж.

Помъчи се да го внуши на сестра си и с радост видя, че е успяла. Джейн не униваше лесно и скоро се оживи, макар любовната тревога понякога да пропъждаше надеждата, че Бингли пак ще дойде в Недърфийлд и ще откликне на чувствата й.

Решиха да съобщят на мисис Бенит, че само другите са заминали, но да не споменават и за Бингли; ала и половинчатата истина я обезпокои и тя се разтревожи, че дамите са тръгнали тъкмо сега, когато се сближили с тях. Мъката й обаче стихна от надеждата, че щом мистър Бингли се върне, веднага ще обядва в Лонгборн, а накрая ги успокои с известието, че макар да бил поканен на обед в тесен семеен кръг, щяла да му сложи тържествена трапеза и не с едно, а с две изискани блюда.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА

Бенитови бяха канени на обяд у Лукасови и почти през цялото време мис Лукас най-внимателно изслушваше мистър Колинс. Елизабет й поблагодари.

— Това го разведрява — каза й тя — и аз съм ти безкрайно задължена.

Шарлот я увери, че с радост й правела услугата — спокойствието на Елизабет й било отплата за пропиляното време. Постъпката й беше дружелюбна, ала Елизабет дори не подозираше накъде води добродушието на нейната Шарлот; тя целеше да не допусне мистър Колинс да предложи повторно на Елизабет, а да поиска нея. Това кроеше мис Лукас; и нещата се развиваха тъй благоприятно, че вечерта, когато се сбогуваха, имаше всички основания да вярва в благополучния край, ако мистър Колинс не трябваше тъй скоро да напусне Хърфордшър. Но Шарлот още не познаваше пламенния му и независим нрав, който го подтикна рано-рано на другата сутрин лукаво да се измъкне от Лонгборн Хаус, да изтича до Лукас Лодж и да падне в нозете й. Не искаше братовчедките му да го усетят — страхуваше се, че, видят ли го, ще предугадят намеренията му, а не желаеше никой да знае, докато сам не разбереше резултата; с основание се надяваше на успех, защото Шарлот не криеше, че е благосклонна, но все пак изпитваше боязън подир несполуката в сряда. Приеха го ласкаво. Мис Лукас го забеляза от горния прозорец и набързо изтича, та да