му, ала не и да предотврати женитбата, ако не бях подкрепил доводите си с уверението, което не се и поколебах да изтъкна, а именно, че сестра Ви е безразлична към него. Дотогава той бе уверен, че тя отвръща на чувствата му с искрена, ако не със също тъй пламенна любов. Бингли е скромен и чувствителен човек и вярва повече на моите, отколкото на своите преценки. Ето защо никак не ми бе трудно да го убедя, че се е заблуждавал. А след като ми повярва, вече бе лесно да го увещая да не се връща повече в Хъртфордшър. За стореното дотук не чувствувам никаква вина. В цялата история има едно-единствено нещо, за което се упреквам и то е, че склоних да си послужа с хитрост, да скрия от него, че сестра Ви е в Лондон. Сам аз знаех, знаеше го и мис Бингли, ала брат й до този момент не го и подозира. Нищо чудно срещата да бе минала без особени последици; но аз се боях, че любовта му е все още жива и ще пламне отново, щом я види. Не отричам — постъпих недостойно, като премълчах, като скрих от него. Но стореното е сторено, и то с най-добри намерения. По този въпрос нямам какво повече да кажа и мисля, че достатъчно Ви се извиних. Ако съм наранил чувствата на сестра Ви, сторил съм го неволно; може би Вие ще сметнете мотивите ми за неоснователни, но аз самият все още не съм уверен, че е така.
Що се отнася до другото и много по-тежко обвинение — че съм ощетил мистър Уикъм, единственият начин да го отхвърля е, като Ви разкажа всичко за отношенията му с моето семейство. Незная в какво точно ме обвинява, но за истинността на онова, което ще Ви разкрия, мога да посоча не един честен свидетел. Мистър Уикъм е син на почтен човек, който дълги години управляваше всички имоти на Пембърли; безупречните грижи за нашите имоти му спечелиха обичта на баща ми и той щедро се грижеше и за Джордж Уикъм, своя кръщелник. Баща ми пое издръжката му в училище, а след това и в Кеймбридж — това бе голяма помощ, защото собственият му баща, беден като църковна мишка поради разточителната си съпруга, никога не би могъл да му даде образование на благородник. Баща ми не само обичаше обществото на този млад човек, който имаше очарователно държане, но понеже го смяташе за много способен и вярваше, че ще приеме духовен сан, беше решил да му осигури енория. Що се отнася до мен, аз много, много отдавна започнах да го виждам в друга светлина. Порочните наклонности — липсата на добродетели, нещо, което умело прикриваше от своя благодетел, не можеше да убегне от погледа на младежа, неговия връстник — за разлика от мистър Дарси аз имах възможност да го наблюдавам постоянно. Отново ще Ви причиня болка — доколко голяма, Вие знаете. Ала каквито и да са чувствата Ви към мистър Уикъм и макар да ги предусещам, това не ще ми попречи да Ви разкрия неговата същност. Към това се прибавя и нещо друго. Достойният ми баща почина преди около пет години; и тъй като докрай остана привързан към Уикъм, в завещанието си ми препоръчваше да го подпомогна щедро, за да завърши образованието си, а пък ако реши да приеме религиозен сан, нареждаше ми да го направя пастор на една богата енория веднага щом мястото се освободи. Оставяше му и наследство от хиляда лири. Неговият баща почина наскоро след моя и около шест месеца подир тези събития мистър Уикъм ми писа да ме уведоми, че тъй като окончателно се бил отказал да се посвети на църквата, надявал се, че има основания да поиска незабавно една допълнителна сума като обезщетение срещу църковните доходи, от които нямало да може да се възползува. Възнамерявал да следва правни науки и аз съм трябвало да разбера, че ония хиляда лири щели да бъдат напълно недостатъчни за тази цел. Повече ми се щеше да вярвам, отколкото повярвах, в неговата искреност; но тъй или инак, веднага приех предложението. Убеден бях, че мистър Уикъм е неподходящ за свещеник. Бързо уредих въпроса. Той се отказа от духовния сан и длъжност — ако изобщо е бил в състояние да се отдаде на подобно поприще, и в замяна получи трите хиляди лири. Сметките ни бяха уредени. Имах лошо мнение за него, затова не го канех в Пембърли, нито му позволявах да ме среща в града. Той живееше през повечето време в Лондон и зад прикритието на студент по право, свободен от всякакви задължения, водеше празен и разточителен живот. Близо три години не го чух; но когато пасторът на онази енория, определена на времето за него, почина, писа ми, че желаел да получи мястото. Уверяваше ме, а пък аз не се и съмнявах, че бил в тежко материално положение. Правните науки не били за него, взел бил окончателно решение да се ръкоположи, ако съм го предложел за пастор на въпросната енория, нещо, на което напълно разчитал, защото знаел, че няма за кого друг да се застъпя, а и понеже не можело да съм забравил какъв бил заветът на моя почитаем баща. Не вярвам да ме укорите — отказах да изпълня молбата и отхвърлих повторните му просби. Възмущението му беше бурно, тъй като бе в окаяно положение; и без съмнение злословил е срещу мен също така несдържано, както се нахвърли върху ми. С това скъсахме всички връзки. Как е преживявал, не зная. Но миналото лято отново се натрапи на вниманието ми по много неприятен начин. Сега трябва да разкажа нещо, което сам аз бих желал да забравя и което единствено задължението ми към Вас ме принуждава да разкрия. След като се разгалих дотолкова, не се и съмнявам във Вашата дискретност. Сестра ми, десет години по-млада от мен, бе оставена под опеката на майчиния ми племенник, полковник Фицуилям, и под моята. Преди около година тя напусна училище и се настани да живее в Лондон; а миналото лято, заедно с дамата, която се грижеше за нея, отиде да летува в Рамсгейт; там отишъл и мистър Уикъм, очевидно съвсем преднамерено; защото впоследствие се разбра, че навремето между него и мисис Йънг, в чиито достойнства бяхме дълбоко заблудени, е съществувала интимна връзка; с нейно съдействие и помощ той дотолкова съумял да омае Джорджиана, чието любвеобилно сърце пазело най-нежни спомени от милото му внимание в детството, щото тя си въобразила, че е искрено влюбена, и се съгласила да избягат тайно. Беше едва на петнайсет години и това я оневинява; но след като Ви разказвам за неблагоразумието й, драго ми е да добавя, че научих за намеренията й от самата нея. Пристигнах там неочаквано ден-два преди замисленото бягство и тогава Джорджиана, неспособна да наскърби и огорчи своя брат, който й беше като баща, ми призна всичко. Можете да си представите какво съм почувствувал и как съм постъпил. Грижата за доброто име и чувствата на сестра ми не ми позволиха да го изложа публично, но писах на мистър Уикъм, който си замина начаса, а мисис Йънг естествено уволних веднага. Целта на мистър Уикъм без съмнение е била да пипне състоянието на сестра ми, което възлиза на трийсет хиляди лири; но изкушавала го е и надеждата, че тъй ще си отмъсти и на мен. Признавам — отмъщението му щеше да е жестоко. Това, мадам, е достоверен разказ на всички събития, които ни свързват; и ако не ги приемете докрай за неистини, надявам се да признаете, че не съм проявил жестокост към мистър Уикъм. Не зная как и с помощта на какви измислици е успял да Ви завладее, ала не би трябвало да се учудвам на успеха му, защото тогава наистина сте били в неведение за всичко относно нас двамата. Да разкриете истината, не е било във Ваша власт, а на неверие не сте способна. Може би се питате защо не съм разказал всичко това снощи. Тогава не се владеех достатъчно, за да реша кое да кажа и кое — да премълча. За потвърждение достоверността на всичко тук изложено мога да Ви насоча към полковник Фицуилям, гой ще го потвърди, защото като близък роднина и съкровен приятел, а и като изпълнител на бащиното ми завещание неизбежно е запознат с най-малките подробности от гореописаното. Ако отвращението Ви към мен не позволява да повярвате в моите думи, доверете се на братовчед ми, към това няма какво да Ви възпира; а за да Ви дам възможността да поговорите с него, ще се опитам да Ви връча писмото лично още тази сутрин. Накрая ще добавя само: бог да е с Вас!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Ако Елизабет, когато мистър Дарси й подаде писмото, не бе очаквала то да е подновяване на предложението му, в такъв случай изобщо нямаше представа за какво би могло да се отнася. А като разбра съдържанието, можем да си представим с какво нетърпение се зачете и какви противоречиви чувства се надигнаха у нея. Вълнението й беше неописуемо. Първото, което я изуми, беше тази негова самоувереност, че бил в състояние да се оневини; и веднага реши — както и да обяснява поведението си, то е неизвинимо и непростимо. Предварително настроена срещу всяка дума, тя подхвана изложението за събитията в Недърфийлд. Четеше припряно и не успяваше да разбере смисъла, а несдържаният устрем да узнае съдържанието на следващото изречение не й позволяваше да схване за какво се говори в предидущото. Увереността му в безразличието на Джейн прие за престорена, а обясненията за същинските, най- сериозните му възражения срещу този брак тъй я разгневиха, щото и не помисли да го оправдава. За стореното от него той не изразяваше никакво съжаление и това й допадна; от думите му не лъхаше разкаяние, а надменност. Цялото послание излъчваше гордост и самонадеяност.
