Гордост и предразсъдъци

седмици; а удоволствието от близостта с Шарлот и милото внимание, с което я обградили, изисквали не неговата, а нейната благодарност. Мистър Колинс остана доволен; отговори още по-усмихнато и тържествено:

— Много ми е драго, като чувам, че времето при нас е минало приятно Положихме всички усилия; а и удоволствието да ви въведем в един по-висш кръг поради връзките ни с Розингс и често да ви извеждаме от скромния ни дом ни кара да се ласкаем от мисълта, че гостуването ви в Хънсфорд не е било досадно. Възможността да общуваме със семейството на лейди Катрин е наистина изключително предимство и такова щастие, с каквото малцина могат да се похвалят. Виждате в колко приятелски връзки сме с тях. Виждате колко често ни канят там. В същност, да си призная, въпреки неудобствата на този скромен енорийски дом всеки, който го обитава, би трябвало да се чувствува щастлив, щом може да споделя с нас дружбата ни с Розингс.

Думите бледнееха пред развълнувалите го чувства и той се принуди да тръгне из стаята, а Елизабет се опита да съчетае учтивост и истина в няколко кратки изречения.

— В същност вие ще разкажете в Хъртфордшър колко приятно живеем тук, скъпа братовчедке. Или поне смея да се лаская, че ще го сторите. Вниманието, с което лейди Катрин обгражда мисис Колинс наблюдавахте почти ежедневно и, общо взето, надявам се, сама виждате, че приятелката ви не е сключила несполучлив… но тук би трябвало да спра. Ще ми позволите все пак да ви уверя, драга мис Елизабет, че от сърце и най-искрено ви желая също тъй щастлив брак. Скъпата ми Шарлот и аз сме единни във всички помисли. Между нас съществува необичайно сходство на характер и възгледи. Просто сме сътворени един за друг.

Без да си криви душата, Елизабет отвърна, че подобни случаи са истинска благословия, и също тъй искрено добави, че вярва и се радва на семейното му щастие. Но си отдъхна, когато разговорът се прекъсна от влизането на дамата, за която приказваха. Бедната Шарлот! Жал й бе да я оставя в подобна компания! Но тя си бе избрала съдбата с отворени очи, и макар очевидно да скърбеше, че гостенките й си заминават, не изглеждаше да се нуждае от съчувствие. Домът и домакинството, енорията и домашните й птици, а и всички други залисии все още й се струваха привлекателни.

Най-сетне екипажът пристигна, пристегнаха сандъците отвън, наредиха пакетите вътре и бяха готови. След сърдечната раздяла между приятелките мистър Колинс придружи Елизабет до колата, а докато вървяха нататък, той й заръчваше да предаде най-дълбоките му уважения на семейството й, не забрави да по- благодари за любезното им гостоприемство през зимата в Лонгборн и да изпрати най-сърдечни поздрави на мистър и мисис Гарднър, макар да не ги познавал. После й помогна да се качи, след нея влезе Марая и тъкмо да затвори вратата, внезапно ги подсети, и то доста притеснено, че са забравили да пратят поздрави за дамите в Розингс.

— Но вие естествено ще ме натоварите да им предам покорните ви уважения, както и благодарности за тяхната любезност, докато ни гостувахте.

Елизабет не се възпротиви; той най-после затвори вратата и екипажът тръгна.

— Боже мой! — възкликна Марая. — Сякаш вчера дойдохме! А колко неща се случиха оттогава!

— Колко неща, наистина! — въздъхна спътничката й.

— Девет пъти обядвахме в Розингс и два пъти ни каниха на чай! Колко много ще имам да разправям!

Елизабет безмълвно допълни: „А пък аз колко много — да премълча!“

Пътуваха, без много да разговарят, пътуваха спокойно и четири часа след като напуснаха Хънсфорд, пристигнаха у Гарднърови, където щяха да останат няколко дни.

Джейн изглеждаше добре, но Елизабет не успя да разбере как в същност се чувствува, защото милата им леля се бе погрижила да им достави развлечения. Джейн обаче щеше да се върне с нея, а в Лонгборн имаше много време да я наблюдава.

Но как да изтърпи до Лонгборн, за да й довери за предложението на мистър Дарси! Имаше да сподели нещо, което силно щеше да изненада Джейн и да погъделичка онези следи от суетност, които все още не бе успяла да смаже у себе си; но се колебаеше да се изповядва, защото не бе решила дали да й разкрие всичко докрай; спираше я и опасението, че заговори ли за това, ще трябва да спомене и Бингли, а това щеше да огорчи сестра й.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Трите млади дами потеглиха от Грейсчърч Стрийт към град… в Хъртфордшър във втората седмица на май като наближиха странноприемницата, където щеше да ги чака каретата на мистър Бенит, отдалеч разбраха, че кочияшът е бил точен, защото от прозореца на горната трапезарии надничаха Кити и Лидия. Пристигнали бяха преди повече от час и се бяха забавлявали от сърце: първо отскочиха до отсрещния магазин за шапки, после спряха да погледат войника на пост, а сега правеха салата от краставички. Поздравиха сестрите си и тържествено ги заведоха до масата, отрупана със студени меса и закуски.

— Нали е чудесно? Нали ви изненадахме приятно? — възклицаваха те.

— Каним ви на обяд — обясни Лидия, — само че трябва да си го платите, защото се изхарчихме до грош в отсрещния магазин. — После им показа покупките: — Гледайте, купих си тази шапка. Не ми харесва много, но си казах: я хайде да я взема. Ще я разпоря още щом се приберем и ще си я пооправя.

А когато сестрите й я обявиха за грозна, заяви им безгрижно:

— Да, но другите бяха още по-грозни; като купя малко панделка да я обшия, ще се разкраси. Все е едно какво ще носим това лято — полкът напуска Меритън. Заминават след две седмици.

— Така ли? — въздъхна Елизабет облекчено.

— Местят се на лагер край Брайтън; как ми се иска татко да ни заведе там за лятото! Чудесно ще е и няма да е скъпо. Мама и тя иска! Представяш ли си иначе какво скучно лято ни чака!

„Да — помисли си Елизабет, — това наистина ще е чудесно и ще ни довърши. Боже мой! Брайтън и цял военен лагер, само това оставаше, след като шепа доброволци и баловете в Меритън ни навлякоха срам и позор!“

— Слушайте новините — започна Лидия, щом седнаха край масата. — Невероятни! Чудесни новини, страхотни новини, и то за един, когото всички харесваме.

Джейн и Елизабет се спогледаха и освободиха прислужника. Лидия се изкиска и викна:

— Ето ви пак — само превземки и криеници. Какво, че прислужникът щял да чуе? Сякаш го интересува! Чувал е по-ужасни неща от онова, което ще ви кажа. Но пък е грозен! Добре, че се махна. Каква дълга брада! Е, слушайте: отнася се до милия Уикьм, а това не е за пред прислужници, нали? Уикъм няма да се ожени за Мери Кинг. Разбрахте ли! Тя замина при чичо си в Ливърпул; замина за дълго. Уикъм е спасен.

— Спасена е и Мери Кинг — додаде Елизабет, — спасена от брак, замислен по сметка.

— Глупачка — защо замина, щом го е харесвала?

— Вероятно ни един от двамата не е бил влюбен — обади се Джейн.

— За него зная. Не даваше и пет пари за нея. Кой ще се влюби в такова отвратително луничаво дребосъче?

Елизабет се засрами, като си спомни, че макар неспособна да се изрази тъй грубо, грубостта на чувството не се отличаваше кой знае колко от онова което неотдавна самата тя без угризения беше изпитвала в сърцето си!

Нахраниха се, големите сестри платиха и поръчаха каретата и след суетнята около кутиите, кошничките за ръкоделие, пакетите и новите покупки на Лидия и Кити всички се настаниха.

— Ах, как сме се натъпкали тука! — засмя се Лидия. — Не съжалявам за новата шапка, дори само заради тази голяма кутия! А сега да се отпуснем, да поприказваме и да се веселим по пътя към дома. Хайде, разказвайте — какво преживяхте трите, като заминахте от къщи? Запознахте ли се с приятни мъже? Имахте ли флиртове? Все се надявах някоя от вас да се омъжи, преди да се върнете. Джейн скоро ще е стара мома. Ще стане на двайсет и три! Боже ще умра от срам, ако не се омъжа до двайсет и три! Леля Филипс много иска да си намерите мъже. Разправя, че Лизи трябвало да се омъжи за мистър Колинс; а на мен ми е скучен. Боже, как ми се ще да се омъжа преди вас; тогава аз ще ви водя по балове. Ах, да знаете как се забавлявахме преди няколко дни у полковник Форстър. Извикаха ни с Кити да прекараме деня у тях, а мисис Форстър обеща вечерта да устрои танци (аз и мисис Фростър сме вече много близки!), покани и сестри