Когато на следната сутрин дожесата разпита своя съпруг, какво се бе случило през фамозната нощ, Луиджи не посмя да й каже вярно това, което бе видял, понеже го бе срам за неговото безумие. Ограничи се да разкаже с надменна усмивка, че бе изпълнил желанието на Катерина и че хороскопът за предсказанието беше осъществен, без да му причини никакви мъчнотии.
Обаче дожесата разбра от неговия разказ, че всичко не бе преминало така както казваше той.
Много седмици бяха изминали от тоя ден. Карнавалът, така нетърпеливо очакван, настъпи най-сетне. Блясъкът и удоволствията на големия празник привличаха много любители на приятни приключения. От всички страни на Европа пристигаха богати чужденци, които идеха да вземат участие в прочутите веселия. Тогава във Венеция се събраха хиляди чужденци. Те имаха право също да се маскират и много комични авантюри се създаваха от запознанствата на тия чужденци с маски от града.
Никаква власт нямаше право по това време на годината да се информира за имената и намеренията на чужденците. Никой нямаше право да се оплаква от шегите, казани му под прикритието на маските. През дни на радост и удоволствия съдилищата и полицията бездействуваха. Страшната инквизиция изглеждаше, че не съществува.
Маскарадните празненства траеха във Венеция няколко седмици, докато в Рим той завършваше след няколко дни. Продължителността на празненствата във Венеция имаше държавни причини. Тайният съд, който изглеждаше, че си почива в този момент, решаваше тогава една мистериозна дейност, за която народът нямаше ни най-малкото съмнение.
Карнавалът даваше на Съвета на тримата да изучи духа на тълпата и да я управлява.
И венецианците, жадни за удоволствия, се отдаваха на предложените им веселия с всичката буйност на един народ, който се освобождаваше от своето иго. Скоро те се зашеметяваха от тази неограничена свобода и забравяха игото, което ги гнетеше.
Всички се маскираха, без разлика на възраст и положение.
В навечерието на карнавала негърът се яви в преддверието на дожесата и помоли една от придворните Дами да го въведе при господарката си.
Катерина разглеждаше хубавите тоалети, които щяха да подчертаят нейната красота на празничните тържества, и бе сама в апартамента си. Тя заповяда да заведат негъра при нея.
Горо влезе в салона, където разкошните облекла, бродирани със злато, още лежаха по канапетата, и се поклони пред дожесата с раболепие, като едновременно хвърли поглед към маската, която трябваше да скрие от тълпата лицето на владетелката.
— Извинете, милостива господарке — каза той, — карнавалът е почти започнал. Негърът е дошъл да се постави пол заповедите на Нейно Величество. Вече разкошните й дрехи са готови? Какъв лукс! Но защо са тия златни ивици? Всичко това напомня за студенина и смърт.
— По каква работа ме търсиш, негре? — попита дожесата.
— Горо не иде по някаква частна работа, Величество — отговори той. — Негърът е дошъл просто да запита Нейно Величество дали тя няма да му повери някаква мисия?
— Беше ли на площада Сан Марко? — го попита тя внезапно.
— Негърът се намира ту тук ту там, Величество, и главно там, където Нейно Величество го желае!
— А каква маска ще носиш?
— Горо е вече намислил — отговори той, — че най-добре и най-евтино ще се маскира като просяк. Като си прибавя една сива брада и една бяла маска. Горо ще бъде доволен.
— Стой през празника от време на време близо до мене! — каза дожесата. — Днес нямам какво да ти поръчам, но може би ще имам нужда от тебе през карнавала.
— Негърът не се съмнява в това, милостива господарке — отговори Горо, усмихващ се.
— Защо мислиш така? — запита владетелката.
Горо се приближи близо до нея.
— Пристигнали са много чужденци във Венеция — каза той, — много чужденци!
— Носиш ли ми някое известие? — каза дожесата, заинтересувана от думите на негъра.
— Нека Нейно Величество първо отговори на един въпрос на негъра — каза той. — В летния палат Негово Величество дожът срещнал ли е някоя пречка по пътя.
— Не зная. Не можах нищо да узная — отговори дожесата.
— Трябва да се е случило нещо на дожа.
— Знаеш ли това, което се е случило? — попита дожесата с любопитство.
— Горо не знае нищо, Величество — отговори негърът.
— Достатъчно! — каза дожесата. — Ти ми говориш сигурно за възможността…
Очите на Горо внезапно блеснаха с жив пламък.
— Какво означава тази внезапна промяна? — попита Катерина, изненадана и разгневена едновременно…
— Доверие, доверие… — каза негърът.
— Нали дадох клетва пред светия кръст? — отговори дожесата.
— Какво ще се случи на тоя, който наруши… подобна клетва, Величество? — запита негърът. После продължи: — Горо е само един беден езичник. Той не познава какъв е моралът на християните, но вярва, че едно клетвено обещание трябва да бъде удържано. Нека Нейно Величество не се сърди. Горо няма желание да я обиди. Нека тя обясни на негъра какво ще се случи на тоя, който наруши своята клетва!
— Той ще претърпи двойно наказание — отговори дожесата, — и на земята, и на небето!
— Наказание и на небето ли? — каза Горо учуден. — Това е несигурно и далечно. Има време да изкупи греха си на земята с молитви! Може ли да бъде наказан също тоя, който е нарушил клетвата, която го свързва с един неприятел на законите?
Дожесата хвърли към негъра един презрителен поглед.
— Разбирам те каза тя с въздишка. — Но как, ако заповядам внезапно да окупират всички врати и канали…
— Този, за когото негърът говори, не ще падне в ръцете на Нейно Величество!
— Ще се появи ли той на карнавала?
— Възможно е — започна негърът, усмихвайки се, — ако иска да дойде и говори на Нейно Величество, да вземе участие в карнавала!
— А защо мислиш, че мога да го предам? Негърът сви рамене.
— Горо не може да каже точно. Нейно Величество е жена. Негърът не ще се осмели да говори за капризи, но може би Нейно Величество ще си промени чувствата… Не се знае!
— Ти знаеш едно нещо — подзе тя, — че обичам Марино Маринели! А сега, кажи ми, една жена предава ли този, когото обича? Как се осмеляваш да говориш за недоверие?
— Милост, Величество — въздъхна негърът. — Горо се е натоварил доброволно с една тайна мисия. Нейно Величество знае, че Горо изпълнява вярно и точно поръчките, които му доверят. Ако Нейно Величество изрази желание, Марино Маринели сам ще й говори за своята любов на карнавала! Тя ще може да се убеди в цялата сила и искреността на тази любов и ще помисли за опасностите, които преследват Маринели, срещащ се е нея в съседство със своите смъртни неприятели.
— Вярно, това е голяма смелост — каза дожесата. — Някое непредвидено обстоятелство, някой разговор, някое предателство могат да го предадат в ръцете на инквизицията и тогава той ще бъде безвъзвратно загубен. Необяснимо е как в Тулон той е можал да избегне от почти сигурна смърт. Трябва да призная, че през последните дни съм обзета от съмнение относно истинността на твоите думи. Започвам да те смятам за един лъжец, един изкусен търсач на награди.
— Величество — отговори негърът със спокойствие, — Горо предпочита да пострада несправедливо, отколкото да го заподозрат. Той е дал доказателство на Нейно Величество. Той не я лъже. Марино Маринели е жив и ще се появи на карнавала, за да говори с Нейно Величество. Нека тя се довери на негъра и уговори с него един знак, по който Марино Маринели ще я познае.
— Един отличителен знак! — извика дожесата. — Да, аз ще му покажа такъв! Горя от нетърпение да узная истината.
При тия думи тя се отправи към канапето, където бе поставен един великолепен маскараден тоалет, украсен с червен ешарп, към който бе пришита една розетка, също червена. Тя откъсна последната и я подаде на негъра.
