— Погледни там, сестро! — каза Мадлена на младата венецианка.
— Но това е манастир! — извика тя с поглед, пълен с ужас.
Действително, на известно разстояние се забелязваше една висока стена, посивяла от старост, зад която се издигаше камбанарията с кръст на върха.
— Това е къщата, където царува вечен мир, където твоята душа ще намери лек на страданията си. Ти ще приемеш расото на набожните сестри клариски и ще се откажеш от земните радости и удоволствия. Игуменката им е предана. Ще намериш в нея втора майка и добра утешителка. Как, ти трепериш?… Криеш лицето си?…
— В манастир! — въздъхна Анунциата. — Да се разделя завинаги със света!
— Не ти ли обещах да ти намеря едно място на мир и спокойствие, сестро? — прекъсна я Мадлена.
— Завинаги погребано!… — въздъхна нещастницата.
— Ти ще се възродиш в един нов живот — заяви тържествено лукавата Боргез. — Всички твои мъки, всички страдания ще изчезнат.
Колата вече бе достигнала до манастира.
Тя спря пред една решетъчна врата, забита в дебелата стена. Двете жени можаха да забележат през решетките на вратата шествието на монахините, които излизаха от манастира и отиваха на вечерня с молитвеник в една ръка и запалена свещ в другата.
Когато шествието изчезна и когато Мадлена и Анунциата пошепнаха молитвата си, племенницата на папата позвъни на вратата.
Една сестра послушница дойде да отвори. При вида на Мадлена Боргез тя се поклони с дълбоко почитание.
Тогава Анунциата почувствува, че Мадлена я хваща за ръката и я води в двора на манастира.
После чу вратата да изкърпва за втори път върху скобите си, за да се затвори зад нея.
9. Юдина целувка
Великият капитан направи един студен поклон и влезе в апартамента на дожа.
— Негърът завърна ли се? — попита го Луиджи.
— Намерих го тази нощ в палата си — отвърна Силвио. — Бе легнал върху килима във вестибюла ми и спеше дълбоко.
— Значи бил е пиян?
— Да. И то толкова, че можах да го разпитам едва днес.
— И какви новини ви каза?
— Неговият рапорт бе много оскъден.
— Вярвам, обаче, че негърът е намерил някаква следа, на която можем да разчитаме.
— Струва ми се, че той обладава всички пороци на своите съплеменници — каза Зиани. — Не мога да го използвам при тия условия.
— Мислите, че той е предпочел да пие, отколкото да изпълни вашата заповед?
— Без никакво съмнение! Разказва, че е следил кръстоносеца, че му е говорил…
В този момент Николо Стено, шамбеланът, влезе и съобщи за идването на управителя на Сан Марко.
— Помолете го да влезе! — заповяда дожът. Тадео Моро винаги имаше на лицето си важно, сериозно изражение. Тон поздрави присъствуващите.
— Нося ви едно чудно известие! — каза той. — Получих го от капитаните на две наши галери, които се завърнаха вчера във Венеция. Скалистият остров, които се издига всред Адриатика и които досега бе останал незаселен, е вече на път да стане едно малко кралство.
— Как? — извика дожът изненадан. — Ще се основе държава на този пуст остров, изпълнен със скали и пясък?
— Какво означава това неблагоразумие! — добави Зиани. — Как се е осмелил да обсади този остров без позволението на Венеция?
Тадео Моро вдигна рамене.
— Той не принадлежи на никоя държава — каза той. — Той е скалист безплоден остров и неговото заемане от някого не представлява никакво нарушение.
— Извинете, благородни Тадео Моро — отвърна великият капитан. — Никакво ново кралство не може да се основе без позволението на Венеция. От друга страна този остров се намира на средата на Адриатика и може да стане опасен за Венеция, ако бъде укрепен добре.
— Какво, прочее, са видели капитаните на тия галери? — попита дожът. — Досега този остров изглеждаше за пренебрегване. Кого може да интересува този жалък остров?
— За нещастие, той вече не е така жалък — отговори Тадео Моро. — Той сега е обграден с крепости. Скалите са превърнати на истински естествени укрепления. В средата на острова се строят една църква и един голям дворец. По бреговете сноват войски и една тълпа рибари хвърлят мрежите си, бродейки с лодките си в морето.
— Това е магьосничество — извика дожът. — Този остров, значи, е станал една малка държава?
— Там вече има едно многобройно население, построени са много колиби, хамбари, конюшни, подслонени зад скалите. Островът притежава също и хубаво пристанище, даващо пълна безопасност за корабите.
— Боже! — извика Силвио Зиани. — Ако капитаните на галерите не са преувеличили, ако не са станали жертва на „Фата Моргана“, трябва да изпратим корабите си към това място.
— Заповедта ще бъде дадена — прекъсна го дожът, — но продължете вашия разказ, благородни Тадео Моро. Вие още не сте казали всичко.
— Целият остров е превърнат в една крепост — обясни управителят. — Повечето от скалите крият батареи.
— По дяволите! — извика дожът мрачно. — Ние трябва да хвърлим светлина върху това чудно събитие.
— Аз вече съм в състояние да обясня на Ваше Величество част от мистерията.
— Говорете, благородни, Тадео Моро — каза дожът. — Вие разпалвате любопитството ми.
— Е добре — заяви последният. — Двамата капитани твърдят настойчиво, че в чудно малко пристанище се намират множество галери, напълно подобни на нашите.
— Венециански галери? Това е невъзможно! — извика дожът, който стана блед. — Как са могли да се съберат на този остров?
— Припомням на Ваше Величество — продължи управителят, — че един граф чужденец, който вероятно е пристигнал от Мексико, е построил много галери в нашите корабостроителници. Спомняте ли си хубавите мексикански дублони, които той плащаше?
— Как? — извика дожът изненадан. — Вие говорите за граф Санта Рока?
— Предполагам — заяви управителят, — че този мистериозен чужденец е избрал острова като място, където да се установи. Присъствието близо до тия скали на галерите, построени във Венеция за негова сметка, потвърждава това.
Тадео Моро замълча и хвърли изпитателен поглед върху двамата мъже, за да прочете по лицата им впечатлението, което бяха произвели думите му.
— Наша длъжност е да изпратим някой от корабите ни да изследват крайбрежието на острова — каза дожът. — Какво е мнението на Съвета на тримата?
— Мисля, че е предвидил вашите заповеди и двата кораба ще тръгнат незабавно — отговори Тадео Моро. — Експедицията ще се извърши в пълна тайна.
— Напротив — каза дожът, — аз мисля, че трябва да отидат веднага нашите кораби и да накарат граф Санта Рока да даде обяснения.
— Извинете, Величество! — подзе управителят. — Една енергична постъпка рискува да бъде неефикасна и да ни изложи. Венеция не трябва да забравя, че този граф е за нея един таен съюзник. Благодарение на великодушната му намеса войната с Рим бе избегната. Той може би ще стане опасен за нас, ако се покажем нелюбезни към него.
