— Велики капитане — отговори Горо също с тих глас, — негърът смята, че той е отишъл във вътрешната част на салона. Но има вече много време от тогава. Залата е празна и мрачна. Той трябва да се върне вече!
— Не го търси в тази зала — му поръча Зиани, — но в дъното на салона и погледни дали не е още там!
Горо се отдалечи, а Силвио Зиани, както и съседът му, който не бе друг освен Тадео Моро, го проследиха с поглед. След няколко минути те видяха просяка да се появява отново от тъмния салон и да се приближава с големи крачки.
— Е? — запита го великият капитан с безпокойство. — Още ли е в салона?
— Горо не намери там жива душа! — отговори просякът.
— Великият капитан без съмнение е искал да се забавлява със своя негър.
— Какво казваш?… — викна Зиани, разсърден от смелостта на негъра.
— Салонът е празен — заяви робът. — Горо разгледа всички ъгли, всички столове, всички завеси. Не остави място, където може да се скрие една мишка.
— Това е невъзможно! — каза управителят. — Ние двамата го видяхме да се отправя към салона!
— Да не е излязъл? — каза Зиани колебливо. — Претърси ли ложата?
— Горо търси навсякъде, велики капитане — отговори негърът. — Той не видя нищо.
— Обаче, той не може да ни избегне — каза Силвио Зиани, — понеже всички изходи са заети.
В това време маските напущаха малко по малко палата, за да завършат на големия палат веселията си.
— Кръстоносецът да не би да е скочил от ложата долу? — каза управителят.
— О, това е възможно — каза негърът. — И хората са помислили, че това е карнавална шега, като са видели кръстоносеца да скача от ложата всред маските.
— Повтарям, че това е невъзможно — каза Зиани. — Предвидих всички възможности. Поставих десет полицаи в тълпата под ложата, за да я наблюдават.
— Залите се опразват — каза управителят. — Да проверим дали негърът е казал истината. Елате!
Тадео Моро и великият капитан се отправиха, придружени от негъра, към тъмния салон… Ако негърът не бе запазил маската върху лицето си, те биха могли да забележат саркастичния му смях. Никога той не бе се смял така от сърце.
Силвио Зиани се спря като изумен при вида на съвършено празния салон. Никаква следа нямаше от човек, а мистериозният граф не бе излязъл оттам.
Управителят едва повярва на очите си.
— Това е истинско чудо! — промълви той.
— Слез и разпитай полицаите, поставени на изходите! — поръча великият капитан на Горо. Негърът изчезна.
— Обясни ми тази мистерия, благородни Тадео Моро — каза Силвио Зиани. — Готов съм да повярвам в намесата на някоя свръхестествена сила! Видях със собствените си очи как кръстоносецът влезе тук и вече не излезе.
— И аз съм изненадан също като вас — отговори Моро.
— Наш дълг е да предупредим незабавно за станалото дожа и Съвета на тримата!
— Не трябваше така да действаме срещу този граф Санта Рока — каза Тадео Моро. — Трябва първо да очакваме доклада на нашите офицери, които са заминали вече в открито море.
Просякът се завърна бързо, премина празните безлюдни зали и дойде при управителя и Силвио Зиани.
— Е, какви новини ни носиш — запита го последният.
— Да бъде проклето небето! — произнесе негърът, скърцайки със зъби. — Чужденецът сигурно е сключил съюз с дявола, понеже не са го забелязали на никой от изходите.
— А полицаите, поставени под ложата? — запита отново Зиани.
— Казват, че биха заловили всекиго, който би се хвърлил от балкона, обаче не видели никого!
— Ходи ли също към малката врата, която се отваря към канала?
— Да, велики капитане, негърът ходи и там. Никой не е отварял тази врата през цялата вечер.
Силвио Зиани бе занемял от изненада. Той размени с управителя един поглед, в който се четеше голямо разочарование. Как да се обясни тази мистерия?
Полицаите претърсиха целия дожов палат… но не откриха никакви следи от кръстоносеца.
10. Отровителят на инквизицията
Осем дни изминаха. Карнавалът продължи със същата буйност. Тълпата маскирани хора пълнеше големия площад на Венеция.
Не обръщащи внимание на тая вдетинена тълпа, тримата инквизитори се бяха събрали отново в черната стая, за да заседават тайно.
— Дадена ли е заповед на фаропазача от Маламоко — попита великият инквизитор — да ни предупреди незабавно за връщането на двата кораба, изпратени към скалистия остров.
— Управителят на Сан Марко е получил и е изпълнил нашата заповед — отвърна инквизиторът Марко.
— Връщането на двата кораба е близо — добави тържествено Томасо. — Ние ще узнаем най-сетне връзката между тоя остров и мистериозния чужденец! Ти ни повика, благородни Виторио — продължи той, — за да направиш своя доклад относно старата просякиня. Е, призна ли, изповяда ли престъплението?
— Тя продължава да е упорита — отговори главният инквизитор. — Най-голямото й желание е да разкрие на народа тайните, които претендира, че знае.
— Значи, тя още живее в оловните стаи? — запита инквизиторът Марко, учуден.
— Даже се чувства твърде добре — отговори дон Виторио. — Според доклада на тъмничаря, тя намира храната и топлата вода превъзходни!
— Този случай е безподобен — каза Томасо.
— Ние ще употребим тогава друго средство — каза инквизиторът Марко, — за да съкратим дните на тази дръзка и опасна жена. Предлагам да я отведем в първата нощ, която следва закриването на карнавала, на Моста на въздишките.
— Присъединявам се към мнението на моя уважаем брат — каза Томасо. — Понеже не можем да изтръгнем никакви признания от нея, нека тя загине заедно с тайните, които така грижливо пази.
— Оставете да ви съобщя — каза важно великият инквизитор, — резултата от моите размишления. Ще бъде разумно да хвърлим тази стара просякиня в канала Орфано, ако сме сигурни, че ще се удави. Но възможно е по някаква щастлива случайност или някое отчаяно движение да успее да се освободи от връзките си и да се спаси с плуване. Откакто този прочут Бертучио можа да се спаси от Орфано, Мостът на въздишките не изглежда вече за предпочитане.
— Подкрепям те, уважаеми брате — каза Марко на великия инквизитор. — Ти говориш умно! Тази просякиня действително е опасна и до последния си дъх ще се опита да изпълни своите планове. Моят върховен брат има право да каже, че тя трябва да умре два пъти.
— Твърде важно е — започна тогава главният инквизитор, — да се действа в пълна тайна. Просякинята не трябва да знае до последния момент смъртта, която я очаква. По този начин тя не ще може да подготви някакво бягство, нито да влезе във връзка с някой съучастник. Тя трябва да умре тази нощ, преди да се разсъмне. Тя ще бъде хвърлена в Орфано тайно, след като се уверим, че е мъртва в оловните стаи! Казах на Иларио Турно да дойде да ме намери тази нощ.
— Това е отлично! — извикаха другите двама инквизитори. — Твоето решение е мъдро.
Виторио позвъни със златното звънче. Маскираният слуга влезе и застана пред своя господар, очаквайки заповедите му.
— Слез долу в чакалнята — заповяда последният. — Ще намериш един човек с черен костюм и черна мантия. Той се нарича Иларио Турно. Доведи го тук.
Когато слугата се отдалечи, великият инквизитор каза с тих глас:
