— Вие смятате, сеньор, тази постъпка за необходима?
— Разбира се. Струва ми се, че дипломатическата учтивост го изисква. Венеция би трябвало да бъде информирана за остров Санта Рока, вече толкова напреднал.
— Вие много добре познавате правилата на венецианския протокол.
— Знайте, сеньор, че дожът е, който ви говори. Марино се поклони.
— И какво ще кажете, Величество, ако граф Санта Рока е дошъл да ви поздрави?
— Ще му повторя това, което ви казах, после ще го поздравя с добре дошъл.
— Позволено ли е да зная — попита Марино Маринели, — на що се отнася това държание и подобна сърдечност към него.
— Оставете ме да ви кажа — отговори дожът. Уведомиха ни, че граф Санта Рока е съюзник на папата.
— Позволете, Величество. Вие сте въведени в заблуждение!
— Вие знаете и това! Моята хипотеза се потвърждава все повече. Узнахме още, че граф Санта Рока е накарал папата да повика обратно войските си и да се откаже от войната срещу Венеция!
— Истина е, Величество!
— Венеция тогава дължи една признателност към граф Санта Рока!
— Неговото намерение беше, обаче, щото Венеция да не узнае за великодушието му и неговото влияние.
— Убеден съм, че граф Санта Рока не ще да — тръби за неговите благодеяния! Но Венеция има право и е длъжна да му благодари за неговата постъпка. Познавате ли граф Санта Рока?
— Той е този, с когото говорите, Величество — отговори Марино със спокойствие.
— Как! Възможно ли е? Каква радост е това за мене! — извика дожът с такъв глас, че Тадео Моро и няколко от приближените му сенатори можаха да го чуят.
— Една молба, Величество — каза незаконнороденият. — Оставете ме за днес да запазя инкогнитото си пред тълпата, позволете ми да запазя маската си.
— Вие имате право, графе! Желанието ви ще бъде удовлетворено. Но позволете, понеже сте действително граф Санта Рока, да ви поздравя с добре дошли от името на Венеция!
— Как, Величество? — каза Марино, преструвайки се на истински развълнуван. — Вашата добрина е безкрайна…
Дожът го хвана за ръцете, за да му даде целувка като на някой принц.
Марино се наведе.
Луиджи целуна челото на незаконнородения. Фаталният сигнал бе даден на началника на карабинерите…
Марино бе получил юдина целувка.
Той вярваше, че почитта на дожа към граф Санта Рока имаше някаква тайна политическа причина; може би, защото предполагаше, че ще има нужда от него.
В момента, когато Маринели оправяше шапката си върху главата, лукавия Луиджи му стисна ръката.
— Позволете ми, графе — му каза той, — да ви представя дожесата, моята съпруга!
— Величество — отговори Маринели, — много благодаря за любезния прием и много ще ми бъде приятно да засвидетелствам на дожесата почитта си.
Дожът го хвана под ръка и двамата се отправиха към голямата празнична зала.
Марино не забеляза, че Силвио Зиани, черното домино, даде заповед с нисък глас на много маски, чиито шапки бяха украсени с жълти пера. Той не видя как последният най-естествено тръгна, за да застанат на различни изходи; че вън, върху голямата стълба, жълтите пера изпъкваха по числото си.
Дожът отведе граф Санта Рока до благородната дама.
— Позволете ми — каза той, обръщайки се към Катерина, която се изплаши, като видя дожа под ръка с Марино и се питаше за причината на този чуден театрален фарс, — позволете ми да ви представя под тази маска граф Санта Рока, гост на републиката!
Дожесата не вярваше на ушите си. Марино и този мистериозен и така известен чужденец не бяха друго освен една и съща личност?
— Поздравявам граф Санта Рока. Той е добре дошъл в палата на дожовете — каза тя с глас, който леко трепереше.
— Живо съм покъртен от тия почести! — отговори Марино и се поклони.
— Надявам се да имам честта да ви намеря пак в тия зали — каза дожът, обръщайки се към граф Санта Рока и оставяйки го сам с Катерина, която бе успяла да се овладее.
Но когато Марино й предложи ръка и те тръгнаха свободно към една друга зала, почти празна от маски, тя не можа повече да сдържи изблика на сърцето си.
— Дали не съм станала жертва на някой сън? — въздъхна тя. — Или е истина? Кажи мм наистина ли ти си този мистериозен чужденец? Защо се криеш под друго име?
— Не знаеш ли — отговори той, — че под моето не мога да се разхождам във Венеция?
— Света Богородице! — извика тя. — Ти си същински магьосник като тия, които правят черна магия. Казват, обаче, че граф Санта Рока пристигнал от Мексико.
— Незаконнороденият, осъденият на смърт — отговори Маринели, — не може да се покаже под своето име. Затова е станал граф Санта Рока!
— Разбирам — каза тя. — Ти си изучил това изкуство, за да достигнеш до мене. Говори! Отговори ми на въпросите, които ти зададох вчера!
Марино мина с дожесата в съседната зала, където само няколко маски се движеха. Разговаряйки ниско с Катерина, той внезапно забеляза в третата зала, съседна на тая, в която се намираше, гърбавия просяк със старата мантия. Той стоеше в дъното на стаята, в сянката.
В този момент Марино бе застанал по такъв начин срещу дожесата, че само той можеше да вижда съседния салон.
Видя, че просякът му правеше бързи и настойчиви знаци.
Марино погледна маските, които бяха около него… Какво означаваха непрестанните знаци на просяка?
Кръстоносецът реши да изясни тази мистерия.
Той отведе Катерина в най-големия салон, помоли я да го извини за няколко минути… Внезапно той забеляза за първи път жълтите пера, които украсяваха шапките на множество маски. Беше ли това един подозрителен знак? Той бе обхванат от съмнение.
Маринели се престори, че се разхожда известно време във втория салон; после като че ли търсеше прохлада, премина в третия, който беше празен.
Великият капитан, дожът, управителят го следяха с неспокойни погледи. Но никой не го смути, нито отиде да притеснява граф Санта Рока. Неговите неприятели вярваха, че са сигурни в залавянето му, понеже всички изходи на салоните и на голямата празнична зала бяха пазени. Ако беглецът поискаше да напусне палата, щеше да бъде заловен и арестуван в пълно мълчание.
Великият капитан стоеше до Тадео Моро точно в средата на голямата зала, за да може да наблюдава съседните. Дожът се върна при съпругата си, за да напусне с нея празника и да й съобщи за успеха на своята хитрост.
За момент кръстоносецът, отдалечил се в полутъмния салон, избягна погледите на своите преследвачи. Скоро Силвио Зиани видя внезапно да се появява в съседната зала старият просяк с червената мантия в компанията на един „панталон“.
Първата мисъл на великия капитан бе да повика при себе си просяка, който беше Горо, неговият слуга, за да му даде заповеди. Но се отказа. Страхуваше се да не отвлече вниманието си и да загуби следата на граф Санта Рока.
Когато дожът и дожесата напуснаха празника и се оттеглиха в апартаментите, това което беше сигнал за закриване на празника, великият капитан се учуди, че не вижда кръстоносеца да се връща от третия салон, където се бе оттеглил да подиша по-пресен въздух. Забелязвайки просяка близо до него, той му направи знак да се приближи.
— Видя ли кръстоносеца? — попита той ниско негъра.
