— Аз ви подкрепям, драги Тадео Моро — прекъсна го Силвио Зиани. — В действителност ще бъде разумно през време на едно пътуване до острова той да бъде щателно изучен.
— Да се наблюдава отблизо този граф — препоръча дожът. — Всеки път, когато чуя да се произнася името му, овладява ме едно предчувствие, че ни заплашва опасност. Той се е настанил, нарушавайки правата в едно море, на което ние сме господари, и то без да получим никакво официално съобщение. Може би е подпомогнат от папата, с когото, вероятно, има някакъв таен съюз… Но Венеция не се страхува от папата — подзе той със заплашителен тон. — Аз съм разгневен срещу този граф. Той ми отне случая да започна една кървава воина и да покажа на света, че нашите войски и нашите галери още могат да побеждават! Съветът на тримата ще вземе едно решение и ще ни го съобщи — каза студено Тадео Моро. — Карнавалните тържества ще продължат, като че ли нищо не е било.
— Ах! Карнавалът! — извика великият капитан. — Имам да ви задам един въпрос по този повод. Кажете ми благородни Тадео Моро, не забелязахте ли край палата един строен маскиран кавалер, на чиято мантия има пришит голям кръст! Той си е позволил привилегията, обикновено запазена само за благородните, да се разхожда под ръка с дожесата на площада Сан Марко.
— Видях го! — отговори сухо управителят. — И на мене ми изглежда подозрителен. Знаете ли кой се крие под тази маска?
Докато управителят и Силвио Зиани разговаряха за мистериозния чужденец, Луиджи, мрачен и навъсен, си припомни внезапно мистериозните думи на астролога:
„След години, по време на карнавала, едни гост ще се представи на един от твоите банкети… Отвори му всички врати на къщата си и на твоето сърце!… От него зависи твоя живот и този на твоите приятели!“
— Кой знае? — извика внезапно Луиджи, докато великият капитан и управителят се спогледаха с учудване. — Кой знае дали мистериозният чужденец ще се появи днес в деня на моя празник, дали той не е граф Санта Рока, дошъл тайно във Венеция, не да празнува карнавала, не да се забавлява, а да шпионира нашите лагуни, нашите крепости, нашето пристанище!
— Подобна смелост не може да остане ненаказана! — отговори Силвио Зиани.
— Искам да ми се предоставят по възможност най-бързо задоволителни сведения за държането и постъпките на този граф. Моите подозрения не престават да ме тревожат.
— Ако познаем в тази маска — каза Зиани, — граф Санта Рока, ние ще можем да го задържим като наш пленник и да му поискаме сметка за неговите военни приготовления.
Тадео Моро бе на същото мнение.
— Ако мистериозният чужденец — добави той — запази маската си, заявявайки, че е граф Санта Рока, тогава той не е друг освен едни авантюрист. Ще стане подозрителен и ние имаме право да се осведомим за неговата личност. Ако наистина е предполаганият граф, тази работа може да вземе лош обрат и да има тежки последици. Но пие можем да му противопоставим обстоятелството, че не ни е предупредил за себе си и се е вмъкнал тайно тук.
— Планът на управителя на Сан Марко е превъзходен — каза дожът след минутно мълчание.
Очите на Луиджи изпускаха светкавици под гъстите вежди. Той бе кръстосал ръце на гърдите си, знак, че обмисляше някакво подло решение.
— Сам ще се нагърбя — каза той, — с ролята на шпионин. Ще заприказвам мистериозния чужденец. Лека-полека ще го накарам да ми каже името си.
— Вие имате пълно право, господарю — отговори учтиво Тадео Моро, — понеже вие днес сте цар на празника!
— Моят план — продължи дожът, — е сходен с този на управителя. — Колко полицаи и войници от арсенала ще бъдат между маскираните, било в залата, било наоколо?
Силвио Зиани отговори, че е поставил повече от сто такива във вътрешността на палата.
— И повече от петстотин войници от арсенала се намират на площада Сан Марко — допълни управителят.
— Избрахте ли, Силвио, най-храбрите, най-решителните хора? Дадохте ли им такива маски, че никой да не може да ги различи от останалите гости? — запита дожът.
— По заповедите на великия съвет — отговори Зиани, — раздадени са им нови костюми и всичко е запазено в пълна тайна. Имат само един отличителен знак. Шапките на всички са черпи с жълти пера.
Дожът изказа задоволството си и изложи своя план.
— Силвио — каза той на великия капитан, — стойте в тълпата близо до мен. Когато ме видите да се разхождам в коридорите и разговарям с мистериозния чужденец, поставете наблизо една дузина от вашите хора, избрани измежду най-сигурните и най-ловките. Ако видите, че съм познал в моя събеседник граф Санта Рока, наблюдавайте за знака ми и очаквайте. Вие ще издебнете момента, когато той ще напуща палата да го заловите.
— Разбирам — каза Зиани. — Ще наредя да арестуват чужденеца, колкото е възможно по-тайно.
Тадео Моро похвали плана на дожа, пожела му успех, после направи един дълбок поклон и излезе.
Последният остана сам, замислен, с очи устремени в паркета, украсен с мозайки.
— Отвори му всички врати на къщата си и твоето сърце — каза си той, повтаряйки думите на астролога. — От него зависи твоят живот и този на приятелите ти. Падни на колене пред госта чужденец!… Това е той, несъмнено е той! Какво означава това смъртно предсказание? Защо се колебаеш?… Кой може да те принуди да го изпълниш. Осведоми се за личността на непознатия. Целувката, юдината целувка, ще го предаде в ръцете на полицаите… Кой иде!… Каква новина ми носите? — каза той на Николо Стено, който предпазливо влезе.
— Секретарят на Съвета на тримата моли Ваше Величество да го приеме. Касаело се за една важна и спешна работа!
— Да влезе! — заповяда дожът.
Секретарят влезе веднага. Държеше една заповед в ръка.
— Молбата ви е изпълнена — каза маскираният секретар, — нека Ваше Величество подпише този документ.
При тия думи той подаде на дожа едно писмо с почтителен жест. Луиджи прочете:
„Два кораба да напуснат Венеция, за да разгледат укрепленията на скалистия остров, като вземат всички предпазни мерки. Те трябва да кръстосват около острова. Комендантите на корабите са властни в случай на необходимост да поискат позволение от граф Санта Рока. Не трябва да се оказва на последния никаква почит от наша страна, понеже неговата личност ни е официално непозната.“
Дожът се доближи до писалищната си маса и взе едно перо.
— Ще добавите към този текст — каза той на секретаря, — нареждането да се изпълни бързо експедицията както за отиване, така и за връщане.
— Вашата заповед ще бъде изпълнена, Величество — отговори секретарят, който взе документа и напусна стаята, след като направи дълбок поклон.
Вечерта настъпи.
Маските се раздвижиха, закръстосваха навсякъде в една бърканица от червени, жълти и зелени облекла и изпълниха като една чудна вълна площада Сан Марко, Риалто, Кале Марчерия.
Огньовете, запалени от кулата Сан Марко, осветяваха целия площад. Свещите, поставени върху стените на дожовия палат, бяха удвоени този ден, в чест на празника на дожа.
Маскираната тълпа достигаше чак до залите на палата.
Дожът като че ли бе забравил своите прерогативи и се смееше, благодарение на дегизировката си между буйната тълпа.
Горе, в галерията, където водеше една стълба, хората отваряха големи бъчви, обкичени със зеленина, и наливаха съдържанието им в сребърни вази. В една от залите на долния етаж жените разиграваха томбола, хазартна игра, на която се печелеха букети, пръстени и други украшения.
Навсякъде цареше радост и удоволствие.
Дожът и Съветът на тримата не предлагаха напразно тия веселби на народа. Те знаеха колко бързо венецианците забравят, в тия дни на луда радост, всички злини, причинени им от техните господари.
И тълпата, надаваща викове от радост и на лудост, непрекъснато пълнеше палата на дожовете.
