коленете, ръцете и долната част на краката му бяха голи. Той бе едър и мускулест.
По-дребен, но в замяна на това по-пъргав и по-гъвкав беше другарят му, който вървеше край него. Докато кожата на едрия бе почерняла от слънцето и влиянието на атмосферата, дребният имаше лъскаво черна кожа.
Главата му, покрита с къдрава, сплетена коса. Това бе един негър.
Вълнената риза с тъмен цвят покриваше тялото му и широките панталони със същия цвят бяха прикрепени към хълбоците с черен колан.
Неговите крака без обувки стъпваха леко и безшумно.
— Ей, ей! — извика старата просякиня, учудена при преминаването на двамата мъже, които разгледа и позна. — Откога сте станали приятели, ти и черният, Карло? Ех, става нещо там долу.
— Мълчи, Луала, стара вещице! — каза с понижен глас едрият гондолиер, когото наричаха Карло. — Дяволът да те вземе! Какво правиш тук в това време?
— Там, където има да се види или чуе нещо — подзе просякинята със смях, — аз винаги се явявам. И това върша отдавна. Ех, мина отдавна времето, когато старата Луала беше млада!… Я този негър как ме поглежда с белите си очи!… Е? Как ви беше името?… Горо, да! Хареса ми това име Горо, Горо!… На двама ви работата е пораснала, добре плащат там долу, аз зная…
И старата просякиня отправи патерицата си към онази част от дожския палат, където се намираха залите на инквизицията.
— Нашата работа била пораснала, вярваш ли? — възрази Карло. — Ние вече не ще се явим пред Съвета на тримата. Погледни, стара вещице! Ти носиш дрехи, по-добри от моите… Хайде, бързо, Горо, да слезем!
— На работа! На работа! — подзе просякинята с ръмжащия си глас. — Тя е добра работата!… Къде отивате?
Двамата мъже не й отговориха повече. Докато тя, клатушкайки се тръгна към Моле, те слязоха по стълбите долу, където бяха привързани множество гондоли.
Негърът Горо се наведе и искаше да отвърже тази от лодките, която му изглеждаше по-бърза.
Той се готвеше да скочи в лодката, когато от нея се обади един басов глас и из тъмнината, която покриваше лодката, изпъкна един здравеняк с широки рамене и черна брада, който запита със заплашителен тон двамата мъже, стоящи прави на края на стъпалата:
— По дяволите! Какво желаете вие?
— Не се сърдете — отговори Карло помирително. — Ние ще вземем друга лодка.
— Аз не видял тебе — каза негърът, сочейки с пръст внезапно появилия се човек.
— Къде желаете да отидете? — попита този, който наблюдаваше двамата другари и виждаше, че те не могат да се причислят към честните хора.
— В острова Сан Николо, на другия бряг — отговори Карло.
— На острова ли? — повтори човекът от лодката, разглеждайки внимателно гондолиера.
Той сега бе сигурен, че двамата индивиди имаха някаква мистериозна цел, за да отидат в този час на острова, тъй като познаваше всички жители и нито единият, нито другият принадлежат към тях.
Той подзе:
— Е, добре, защо не тръгнете с мен? Аз също ще отида там.
— Вие в Сан Николо ли живеете? — каза Карло, качвайки се в гондолата. — Струва ми се, че вече съм ви виждал.
Горо на свой ред леко скочи в лодката, докато човекът с черната брада отговори:
— Това е възможно. Аз бях цели десет години моряк на един рибар.
— И сега това омръзна ли ви, че сте влезли в средата на гондолиерите.
— Питайте — пошепна негърът на своя другар, — питайте за Андрея Фарсети.
— Човекът не може да бъде винаги слуга — отговори човекът с досада, вземайки своя прът, без да обърне внимание на това, което Горо каза съвсем ниско.
— Кажете ми, познавате ли рибаря Андрея Фарсети, който живее на острова?
Гондолиерът повдигна глава твърде учуден.
— Познавате ли го? Аз съм Пиетро, неговият моряк — каза човекът с черната брада.
Той започна да прониква по-ясно в целите на тия двама хора.
— О, о! Работата се нарежда! Тогава вие можете по-добре от всеки друг да ни посочите колибата на Андрея Фарсети — извика Карло, докато негърът разглеждаше с внимание бившия рибар, станал гондолиер.
— Не се ли разбирате със стария? — продължи Карло.
— Като че ли. В къщата му се случи нещо, което не ми харесва. Тогава обърнах гръб на стария.
— Разкажи ни, какво е предизвикало гнева ви и защо сте напуснали службата при стария Андрея — запита Карло.
— Защо пък да не ви кажа? Това не е тайна — заговори Пиетро, докато караше лодката със силната си ръка и се приближаваше към долния остров, който малко по малко се очертаваше в тъмнината. — Андрея Фарсети има една дъщеря, която желаех за моя жена…
— И старият ви я отказа. Оттам ли произлиза вашата омраза?
Пиетро поклати отрицателно глава.
— Може би тя щеше да ми бъде дадена, ако един друг не се бе появил. Той е, когото мразя!… Ах да бих могъл да го удуша!… Аз загубих щастието си. Анунциата е луда по него, видях я в прегръдките му!
— Тогава не ви е оставало, какво друго да правите, освен това, което сте направили — каза Карло. — Но, кой е този, който ви е отнел момичето изпод носа?
— Кой е той ли? Незаконнороденият на стария дож.
— Марино Маринели ли? — запита Карло, за да бъде по-сигурен, докато Горо отвори очите си така широко, че те станаха страшни.
— Андрея Фарсети държи незаконнороденият скрит в своята колиба. Аз не можех повече да остана от момента, когато този Марино, моят съперник, беше вътре. Можех ли да го виждам всеки ден да притиска Анунциата в прегръдките си и да й целува устните?
— Фарсети знаеше ли, че сте напуснали службата си? — запита Карло.
— Той не знае нищо. Аз не съм му говорил.
— Тогава той не храни никакво недоверие към вас? Същото е от страна на Марино и момичето?
— Така е.
— Е добре, вие можете да ни направите една услуга и да спечелите една златна флорина — каза, не без размишление Карло, докато лодката наближаваше брега и негърът, седнал върху пейката, слушаше разговора.
— Кажете, какво трябва да направя за парите — отговори Пиетро. — Не сте ли вие Карло убиецът?
— Така е приятелю! И този, когото ще убием, е човекът, ненавиждан от вас.
— Аз отгатнах това — каза Пиетро.
— Вземете флорината и направете така, че незаконнороденият, който трябва да умре, да напусне колибата и да падне в ръцете ни.
— Това ще бъде мъчно. Аз не мога да ви обещая това. Марино не ще ми се довери. Сега е нощ, той не ще излезе навън…
Пиетро се спря. Той разгледа развитата мускулатура на убиеца и завърши:
— Той е силен, смел и сръчен.
— Ако той избегне удара на единия, ще падне под тоя на другия — каза Карло, хвърляйки поглед към негъра. — Що се отнася до физическата сила, аз съм като бик, а черният е пъргав като котка.
— Аз ще ви направя едно друго предложение — подзе Пиетро с глух глас, хвърляйки куката на гондолата, която безшумно се допря на брега. — Едно предложение, което ще ви донесе победа без борба. Марино спи. Аз ще ви покажа неговата стая, която е под ръка и вие ще го намерите беззащитен върху леглото му. Вие ще можете да влезете през прозореца, който при тая горещина не ще бъде затворен или ако желаете през вратата.
— Но това е отлично! Разбра ли, Горо?
— Твърде добре! Да, да, твърде добре! — потвърди негърът, хвърляйки хитър и недоверчив поглед.
