— Пст! Пст! — викна той на панталона, който стоеше прав, облегнал тялото си върху дървото. — Ей, слушай, приятелю, познаваш ли ме?
Агостино се засмя принудено. Но панталонът не се помръдна от мястото си.
— Вие ме познахте, сигурен съм? — каза още веднъж Агостино. — Знаете ли какво ми се случи с вашата маска?
Агостино отново избухна в смях, после започна да се приближава към дървото с предпазливост. Панталонът пак не отговори. Какво означаваше това?
— Ида да ви донеса доминото — подзе Агостино. — Къде е сеньорът, който толкова хареса моя гондолиерски костюм?
Панталонът остана безмълвен и неподвижен. Главата му бе наведена напред, като че ли спеше…
Агостино не се колеба дълго време. Той се приближи до мистериозната маска и го бутна по рамото.
Тогава безмълвният падна в ръцете му. Агостино подскочи и отстъпи назад, произнасяйки ужасно проклятие.
— По дяволите! — извика той. — Какво означава, това? Той е мъртъв. Незаконнороденият е забил камата си в гърдите му, привързал го е към маслиновото дърво и аз го помислих за жив.
В този момент другарите му се приближиха и забелязаха около дървото следи от кръв.
— Мадоната да ни помогне! — извика Пиетро, повдигайки главата на панталона, върху която бе наложена шапка от сива слама. — Злодеянията на тези нехранимайковци са се увеличили с още едно!
— О, Боже! — извика внезапно Себастиано, хвърляйки поглед към смръщеното лице на мъртвия. — Това е…
— Това е Антонио, няма никакво съмнение — извика Пиетро. — Антонио слезе сам на острова, при първото ни пътуване. Трябва да отмъстим за него! Панталонът, когото ти си довел на острова, Агостино, е убил Антонио, нашия другар, и го е облякъл в маската си. Нека Бог ме прокълне, ако не го накарам да заплати с кръвта си за това убийство! Да ги преследваме без закъснение! Двамата пирати трябва да са още на острова! Те са искали да ни заблудят, благодарение на нощната тъмнина, връзвайки бедния Антонио на това дърво. Те са мислели, че не ще забележим ужасното престъпление.
— Да се пазим! — препоръча Агостино. — Ние имаме работа с бандити, които не се спират пред нищо!
— Мълчи и ни следвай! — заповяда сухо Пиетро. — Познавам всички ъгли и всички скривалища на този остров.
— Познаваш ли някого, на когото можеш да се довериш и да кажеш истината? — попита Себастиано.
— Да — каза Пиетро, — зная един храбър рибар, който ще ни даде подкрепа в случай на нужда. Ако голтаците от Сан Николо откажат да ни дадат сведения, така ще ги заплаша, че иде развържа езиците и на най-мълчаливите! Ще ме познаят. Ще познаят Пиетро, служителя на инквизицията.
Тримата мъже, окуражени от думите на Пиетро, се отправиха към къщите, намиращи се на дюните. В дълбоката тъмнина шумът на стъпките им произвеждаше скърцане върху пясъка.
Себастиано показа внезапно с пръст една от колибите на рибарите, в която още блестеше светлина.
— Мисля, че сме пристигнали навреме — каза Пиетро. — Старият Леонардо е буден още.
Полицаят каза на другарите се да останат на известно разстояние зад него и да чакат да ги повика, после тръгна напред и се отдалечи.
Изведнъж, в момента когато Пиетро достигна до колибата, светлината угасна.
Изненадан от това, Пиетро бързо отиде до прозореца.
— Отвори, Леонардо! — извика той и затропа силно по стъклото.
Чу как вътре рибарят бъбреше проклятия.
— Кой иде да смущава почивката ми? — попита той разгневен, отваряйки прозореца.
— Пиетро, твоят приятел Пиетро… Не го ли познаваш? — каза полицаят.
— Защо ме безпокоиш в полунощ? — каза човекът. — Отдавна съм минал възрастта, на която можех да се занимавам с шеги и карнавали. Остави ме!
— Имам причини да бъда тук В подобен час — отговори шпионинът. — Търся двама подозрителни чужденци. Видя ли ги? Отговори ми!
Рибарят направи утвърдителен знак с глава. Пиетро запита бързо:
— Видях лампата ти да свети през прозореца. Да не си ходил в града?
— Преди около един час — отговори Леонардо — един слуга от палата на дожовете, когото една гондола докарала на брега, дойде да ме намери и ме помоли да му приготвя лодката си. „Аз нося бързо известие за великия капитан. Пригответе вашата лодка. Познавам я като най-бърза на острова. Така ще успея да стигна незабавно до пристанищната стража.“ — ми каза той.
Пиетро едва можа да задържи учудването си. Той направи знак на другарите си да се доближат и им повтори казаното от Леонардо.
Агостино бе склонен да прегледа всички храсти на острова, да претърси навсякъде.
— Може би това е едно заблуждение? — каза той. — Този мистериозен слуга трябва да е бил нашия човек. Той си е присвоил едно звание, за да може да заблуди незнаещите.
— Не забелязахте ли един гондолиер край дюните или на брега? — попита Себастиано рибаря. — Един гондолиер, придружен от един панталон?
— Не видях никаква маска — отговори рибарят. — Този, на когото дадох лодката си, беше гондолиер.
— Свети Марко! Какво си направил, Леонардо? — извика Пиетро. — Той бил гондолиера, казваш?
— Да, таен агент от палата на дожовете.
— Това е незаконнороденият! — извика полицаят, отчаян от несполуката. — Това е Марино Маринели, пиратът.
— Чиято глава е оценена на две хиляди зекини! — добави Себастиано.
— Той е злодеят, който търсим! — извикаха двамата мъже.
Рибарят не наруши спокойствието си и отговори, усмихвайки се:
— Мисля, че грешите. Познавам Маринели отдавна.
— Защо мислиш, че не е той? — попита Пиетро нервно.
— Защо мисля ли? — отговори човекът. — Ах, сега си спомням… представям си фигурата му, физиономията… Да, това е същият Маринели, но изпитанията и годините са го променили. Той е станал по- възрастен, по-силен и по-красив.
При тия думи Леонардо замълча и остана за момент замислен.
После заяви с твърд глас:
— Да, той беше, храбрият Маринели!
— Нещастие! — извика Пиетро. — И ти си му помогнал да избяга.
— Бягството му е невъзможно, Пиетро, макар че му го желая от все сърце и съм готов да го защитавам. Той не може да избяга!
— Пази се Съветът на тримата да не чуе твоите думи! — каза строго Пиетро.
— Да не губим време! Да тръгнем след Маринели! — извика Агостино.
— Това ще бъде една луда гонитба… Но този път ние ще го хванем — добави Себастиано. — Останал между нас и пристанищната стража, той не ще може да избяга.
— За предпочитание е да вземем три лодки — каза Пиетро, — за да можем по-добре да го преследваме, тъй като той е много хитър.
— Знаете ли откъде може да вземем веднага три лодки? — попита Агостино рибаря.
Леонардо вдигна рамене и лицето му взе загрижено изражение.
— Всички спят по това време — отговори той. — Лодките са прибрани навътре от брега. Вие едва ли ще можете да поставите някоя във водата. Чуй шума на бурята и на вълните! Ще ви дам един добър съвет, не се качвайте на лодките. Бурята ще ги потопи и ще ви удави.
— Ние знаем — каза Пиетро, — че сте човек с опитност. Елате — добави той към другарите си. — Ако ние се забавим със събуждането на рибарите, не ще имаме време. Лодките ще се вземат в името на Съвета на тримата!
