— Отлично, Пиетро, подкрепяме те — казаха Агостино и Себастиано. — Ние действаме по заповед на Съвета на тримата. Никой не може да ни попречи.
Тримата затичаха към дюната.
— Вие ще се разкайвате може би — промърмори Леонардо, затваряйки прозореца. — Маринели е герой, който с една орехова черупка се справи с вълните. Обичният син на бившия дож е неустрашим младеж, роден моряк. Но вие не трябва да рискувате по този начин. Както са разгневени вълните, не трябва да се надсмивате над техния гняв. Те ще ви накажат за вашата смелост и ще ви потопят в морските глъбини… Уви! Нека Света Богородица закриля Марино.
Докато Леонардо държеше този монолог, Пиетро и двамата му другари продължаваха тичането си по дюната. Силният вятър свиреше в откритото пространство, забавяше хода им и развяваше косите им. Пред краката им вълните с грохот се разбиваха о брега.
Тук-там облаците, разкъсани от урагана, оставяха да проникне над водите някой бледен светлинен лъч. Пиетро можа да различи в далечината тъмните линии на наблюдателните кораби и запалените им големи фенери. Но никаква лодка не се забелязваше на белите гребени на вълните. Може би лодката на Маринели се криеше в междините на гигантските вълни… Облаците се движеха безспир и ту откриваха, ту закриваха луната. — Гръм и мълния! — промърмори внезапно Пиетро, спирайки се пред няколко лодки, изтеглени на брега. — Кой знае дали този проклетник не се е възползвал от бурната нощ, за да се промъкне незабелязано между корабите, които бурното море е отдалечило един от друг. Той е способен на такава смелост!
Агостино и Себастиано поставиха под лодките обли дървета, с които рибарите си служеха да поставят лодките си в морето. Пиетро им помогна. Те намериха само две лодки и трябваше да се задоволят с тях.
След половин час всичко бе готово. Агостино и Себастиано се качиха на една лодка, а Пиетро на другата.
Внезапно, когато вече бяха хванали греблата, те забелязаха един кораб да се отправя с опънати платна от Маламоко към тази част на острова, която се готвеха да напуснат… Това нещо бе необяснимо, тъй като никой кораб нямаше право да напусне пристанището.
Шпионите положиха големи усилия, за да стигнат, колкото е възможно по-скоро до наблюдателните кораби. Но, за тяхно нещастие, вятърът и водата работеха срещу лодките им и последните напредваха твърде бавно.
Когато двамата войници от адмиралския кораб извикаха на гондолиера, който седеше в лодката, Горо им хвърли омразен поглед, макар че те изпълняваха само дълга си.
Знае се, че Зиани и адмирал Мило, привлечени от виковете на войниците, се отправиха към оградата и заразпитваха на свой ред чудния лодкар.
Последният принуден от обстоятелствата, не можеше да направи друго, освен да се доближи до кораба.
— Забраната да се напуща пристанището е достатъчно разгласена — каза Силвио Зиани мрачно. — Ако някой наруши тази заповед, осъжда се две години!
— Този юнак — добави адмиралът — не само си е позволил да излезе от пристанището, но още е избрал и много подозрително време, за да стори това!
— Оставете ме да го разпитам, благородни Мило — каза Зиани на офицера.
— С удоволствие — отговори последният. — Вземете всички мерки, които ви се нравят.
Гондолиерът трябваше да се прибори с големи мъчнотии, опитвайки се да спре до стената на кораба. Вълните заплашваха да разбият лодката му о адмиралския кораб. Но той маневрираше така сръчно, че най- сетне успя. Вече и офицерите от кораба не се съмняваха, че имат работа с един от най-ловките и най- опитните гондолиери на Венеция.
— Качете се на борда! — му заповяда строго великият капитан.
— Не мога, господарю — отговори човекът, — лодката ми е загубена, ако я напусна.
— Какво търсиш в открито море? — запита го капитанът.
— Ти се осмеляваш да пренебрегваш заповедите ми. Знаеш ли какво наказание те очаква?
— Зная, господарю! — отговори човекът със спокойствие.
— Вас търся, велики капитане!
Горо, който присъстваше на този разговор, едва прикриваше безпокойството си. Но хладнокръвието, което показваше гондолиерът, го учудваше, но и му вдъхваше надежда.
— Искам да ви заведа — каза гондолиерът — в скривалището на Маринели и да спечеля двете хиляди зекини.
— Как? Какво? Кой си ти? — попита великият капитан изненадан.
— Аз съм един прост гондолиер, като другите — заяви човекът със спокойствие. — По една случайност узнах скривалището на незаконно родения, когото търсите! Оставете ме да ви заведа и да го заловите. Не се колебайте нито секунда!
При тия думи, произнесени с твърдост, Силвио Зиани се обърна към адмирала:
— Аз съм решен — каза той — да последвам този човек.
— Разпитайте го първо малко — каза старият Мило. — Не е така бързо, както заявява той.
— Колко ще трае пътуването? — попита великият капитан гондолиера, който още стоеше прав в лодката си, надлъж по кораба.
— Съобщено ли ви е, господарю, за излизането на един кораб по това време? — прекъсна го лодкарят.
— Да. Един платноход е получил разрешение от дожа да премине нашите линии по свое желание. По неговия син фенер ще можем да го познаем.
— Заповедта за неговото свободно преминаване ви е изпратена, но изключението, направено за този кораб, е единствено.
— Е, добре — викна гондолиерът, — върху този кораб, на който са дадени всички права, се намира Марино Маринели! Заклевам ви се! Побързайте, господари! Има още време! Заловете бандита, преди да е избягал и ви се надсмива под носа.
— Вярвам ти — отговори Зиани, убеден в искреността на своя събеседник. — Двете хиляди зекини ще бъдат осигурени, ако ние заловим този човек. Ще трябва да се даде обратна заповед от Венеция и да не се позволи на този мистериозен кораб да напусне пристанището.
— Господарю, няма време! — прекъсна го гондолиерът.
— Корабът тръгва вече към открито море край Маламоко и скоро ще бъде сигнализиран от караулите на ескадрата.
— Тогава да обстрелваме!
— Но тогава ще нарушим дълга си и получените заповеди — каза адмиралът полугласно на великия капитан.
— Помислете, благородни Зиани, че този гондолиер може би е един лъжец или има някакъв интерес да ни накара да стреляме срещу този кораб!
— Съмнявате ли се в думите му? — запита Зиани.
— Не — отговори Мило, — но ви съветвам да бъдете разумен.
— Остават ни само няколко минути — извика гондолиерът настойчиво. — Различавам вече кораба, който се отдалечава от Маламоко.
— Нека четирима души да ме придружат! — извика Зиани с трескав глас.
— Четирима са много, господарю! — забеляза гондолиерът. — Състоянието на морето не ни позволява да бъдем много в лодката. Вие сте въоръжен… Аз ще държа греблата. Нека ви придружи само един решителен човек, готов на всичко. Незаконнороденият може да бъде заловен, хайде!
— Той има право! — каза Зиани. Негърът се отправи веднага към него.
— Не, тебе не искам! — каза великият капитан и го отблъсна. Незаконнороденият те познава много добре!
