наистина венецианската флота е разбита. Попита го също дали незаконнороденият се е осмелил да забие на върха на фара си знамето с лъва на Адриатика.
Тадео Моро обяви за точни всички показания на моряците и потвърди новината за смъртта на адмирал Мило.
Тогава дон Виторио подскочи от стола си, заслепен от гняв, незнаейки как да отговори на думите на благородния управител.
— Вие лъжете! — извика той. — Подобни разкази са само басни!
Чиновникът продължи със същото спокойствие:
— Мило диреше смъртта и я намери, сражавайки се лоялно. Неговият кораб, пречупен от гранатите на батареите на Санта Рока, потъна. Силвио Зиани не е умрял, макар да твърдят, че е така. Той участва смело в акцията и получи много тежки рани. Отнесоха го с мен върху една от галерите, която тайно отправиха в работилницата на арсенала. С изключение на тия дванадесет кораба, които едва преминаха дотук, цялата ескадра е унищожена, разбита на неизползваеми останки. Двата опита, които направихме за дебаркиране войска на брега, единият през деня, другият през нощта, излязоха злополучни. И двата пъти Нашите храбри войски, твърде многобройни, водени от безстрашния Зиани, разбиха усилията си о непревземаемите крепости на острова и бяха унищожавани от ловките стрелци и топчии на Маринели. Ние не успяхме, поради отличната дисциплина, която владееше между бунтовниците и военния талант на техния началник. Нашата флота, почти победоносна през първия ден, падна през втория ден под една двойна атака, неочаквана, неразбираема. Ние мислехме отначало за малко числото на корабите, с които Маринели разполагаше. Принудихме ги с оръжейни изстрели, волю-неволю да излязат от залива, където се бяха приютили, и после ги накарахме да се оттеглят почти разбити. Такъв бе резултатът от първия ден.
— Защо Мило не използва тази победа? — прекъсна го един от инквизиторите.
— Вечерта след тази първа битка — подзе Тадео Моро, — която бе истински изгрев на славата за нашата хубава ескадра, уважаемият адмирал събра на борда си един военен съвет, на който бе решена да се предприеме нова атака на сутринта.
Управителят разказа как внезапно там дошъл Джакопо Граси, бивш съмишленик на Маринели, за да разкрие на Мило слабите точки от защитата на острова.
При тия думи дон Виторио направи нервен жест и запита защо Мило е имал доверие в един предател.
Управителят пое защитата на нещастния адмирал и разказа за внезапната смърт на Граси, изкупил подлостта си от ръката на самия Маринели.
— Смелият незаконнороден — каза той — успял да откачи славното знаме и да избяга по чудо. Вече моряците и войниците били дотърчали до мостика, разбудени от алармената камбана, когато Маринели се хвърлил в лодката на Граси. Разнесли се гърмежи от всички страни, отправени срещу беглеца, но нито един не го достигнал. Малко след това Фалие, когото Маринели натоварил да предупреди Оргосо, адмирала на кръстосващата в открито море флота, се появил близо до кораба на Мило. Но той също успял да се избави от нашата стрелба. На следната сутрин видяхме да се развява на върха на фара на Санта Рока знамето, което Маринели ни открадна, непобедимият лъв на Адриатика.
При тия думи управителят изведнъж замлъкна, като че ли под гнета на страшното видение, което му се представи. Главният инквизитор и неговите помощници произнесоха глухи проклятия…
След кратко мълчание Тадео Моро започна разказа си с точност и студенина.
— При вида на знамето, гордо развявано от вятъра, върху чужда земя, в нас се появи жажда за отмъщение. Сбогувах се с адмирала и напуснах кораба, заедно със Силвио Зиани, за да поема командването на моята дивизия. Ние открихме огън, насочвайки срещу пристанището стрелбата на нашата артилерия. Грохотът на бомбардировката, повтарян стотина пъти от скалите на острова, беше страшен. Внезапно в момента, когато малката ескадра на Маринели излизаше от залива и идеше да срещне опасността в една неравна битка, от галера на галера се разнесе новината, че много кораби идат зад гърба ни. Вече победата се очертаваше на наша страна. Слабата флота на незаконнородения щеше са бъде смазана…, когато неочаквано един дъжд от гранати се изсипа върху корабите от ескадрата. През облаците дим страшно зрелище се представи пред очите ми. Навсякъде върху съседните кораби владееше смърт и разрушение. Много галери бяха обхваната от пламъци; моряците им се хвърляха във водата и се давеха. Другите бяха с изпотрошени мачти и изпокъсани платна. Платна, въжета, греди се чупеха и падаха върху мостовете с трясък, убивайки и ранявайки стрелците и топчиите. Видях тогава адмиралския кораб да потъва, Мило и неговите офицери да загиват героично, множество наши галери да бъдат повличани от неприятеля и Оргосо, застанал триумфално на мостика на своя кораб…
Взех отчаяно решение. Дадох заповед на всички останали единици да се наредят след моя кораб и бързо да се оттеглят далеч от фаталното полесражение. Такъв е моят рапорт, сеньори! — каза Тадео Моро в заключение. — Вземете мерките, които смятате за добри. Ще си позволя само да припомня на уважаемите съдии, че островът е непревзимаема крепост и че Венеция не ще се съвземе дълго време и не знам кога ще може да мобилизира силите си.
Дон Виторио и двамата му помощници произнесоха своята присъда, обвинявайки Мило отговорен за поражението, поради неговата небрежност и неопитност. Неговата памет бе тържествено прокълната. Дон Марко и дон Томасо подкрепиха угоднически великия господар на инквизицията и дадоха съгласието си да се обяви, че старият адмирал е направил много грешки и е проявил липса на тактика.
Лоялният Тадео Моро направи една слаба защита в полза на нещастния прокълнат, като заговори за личната му храброст…
Но неговите усилия да реабилитира Мило пред съдиите бяха напразни. Дон Виторио, а особено дон Марко не искаха да простят на своя адмирал, че е пренебрегнал присъствието в открито море на флотата на Оргосо.
Разпитът завърши. Дон Виторио се сбогува с управителя на Сан Марко и му поръча да не напуска Венеция и да е на негово разположение.
Той му даде също заповед да съобщи за поражението на народа, но в намалени размери.
Управителят се поклони с уважение и напусна черния салон.
Инквизиторите започнаха незабавно да се съвещават.
Дон Виторио предложи да започне ново въоръжение, да се събере нова флота, да се натоварят нови войски. Накъсо те искаха да накажат незабавно незаконнородения за поражението, което бе нанесъл на Венеция.
— Поражението трябва да бъде отмъстено с кръвта на бунтовниците, преди народът да го узнае!
Дон Томасо посъветва да се приеме планът на Тадео Моро.
— Тази тактика — каза той — представлява едно двойно предимство. Тя ще има за цел да изтощи бавно противника, да изчерпи силите и мунициите му. Тя ще позволи също на нашите войски да открият слабите точки на острова и да избере решителния час.
— Много добре, уважаеми брате — каза иронично дон Виторио. — Вие предполагате, че този път нашите офицери ще бъдат в по-добра форма и по-верни на дълга си, отколкото Мило и неговите подчинени?
Тримата съдии размениха още няколко думи и единодушно приеха предложението на дон Томасо.
Дон Виторио саморъчно написа заповедите, отправени към управителя, както и инструкциите за новия адмирал.
Те определиха цифрата на контингента за войската, числото на неговите морски единици.
Те редактираха също и прокламациите, отправени към народа, написани много лукаво, където омразата срещу незаконнородения Маринели проличаваше във всеки ред.
Марино бе обявен като единствено отговорен за всички злини, които бе понесла Венеция.
Щом тия различни работи бяха привършени дон Марко и Томасо се сбогуваха с главния инквизитор и се отправиха за палатите си, за да си отпочинат.
При един зов на господаря си, слугите на инквизицията влязоха в залата на съвета, забулени, черни и непроницаеми призраци, взеха с автоматични жестове загърнатите книжа, които им подаде дон Виторио, после се отдалечиха безмълвно, като покорни машини.
Главният инквизитор се готвеше на свои ред да напусне черния салон, когато внезапно един нов маскиран слуга пристигна и съобщи, че гондолиерът Пиетро, носещ важно съобщение, моли за аудиенция.
