Внезапно видя да се появява във вътрешността на стаята изпъкващо из дълбоката тъмнина нещо с форма на човек.
Той застана неподвижен с очи, напрегнати към тъмната завеса, където сянката се криеше.
— Кой си ти — извика той — видение, което обитаваш тази пуста и безстопанствена вила?
Пристъпи към фантома…
— Назад, Виторио! — отговори един глух глас, като задгробно ехо. — Напусни тия места, които оскверняваш, ти, убиецо на твоето дете! Назад, Виторио! Ти уби Летиция Маринели, а Летиция бе твоята собствена дъщеря!
Тия думи, произнесени от зловещата сянка, ужасиха престъпния старец.
Той отстъпи назад ужасен…
— Горко ти! — извика той с треперещ глас. — Какво искат да каже с тия думи? Какво престъпление съм извършил?
Той тръгна обратно по стълбите, слизайки бързо, доколкото му позволяваха треперещите от вълнение и страх крака, достигна Пиетро, после извика, луд от ярост:
— Да се изгори веднага къщата! Този дяволски образ да изчезне от погледа ми! Побързай, негоднико — обърна се той към полицая. — Подпали от четирите страни проклетата вила. Нека изгряващото слънце освети само развалините й!
23. Обирачът на корабните останки
Неуспехът на флотата представляваше за Венеция голямо поражение.
Градът на лагуните не бе оправдал престижа, на който се радваха неговите ескадри, винаги победоносни и считани за непобедими.
Но Санта Рока бе възтържествувала над Венеция; джуджето бе смазало великана.
Бляскавата победа на Маринели се дължеше на успеха, с който бе завършило смелото предприятие, извършено от него и Фалие.
Какво ли би станало с нещастното островче, заобиколено от всички страни с море, оградено от три могъщи ескадри, ако Фалие, въпреки безумната си смелост, не бе успял да достигне Оргосо и да му предаде заповедта на Маринели.
Природните стихии, като че ли също се намесиха в битката.
През нощта, последвала сражението, се разрази силна буря, която разруши, разчупи, потопи нещастните останки от победената флота.
При издигането на слънцето, жителите на Санта Рока не видяха никакъв венециански кораб в околностите на острова.
Дванадесетте полуразрушени галери, които Тадео Моро бе довел в арсенала, бяха единствените останки от венецианската флота.
Марино Маринели убеди приятелите си да бъдат нащрек, да продължат започнатото дело.
Той предчувстваше, че Съветът и дожа ще съберат нови войски, ще изберат най-способните началници и ще започнат със Санта Рока нов двубой, по-упорит, по-неравен от първия.
След няколко седмици спокойствието се бе възстановило в малкото храбро кралство.
Графът бе снабдил островчето си с нови укрепления и го бе поставил в състояние да отбие всяка венецианска офанзива.
Галерите, повредени от стрелбата на ескадрата, бяха вече поправени и готови да започнат нови битки.
Крайбрежните батареи, допълнени с нови оръдия, бяха запасени с много муниции, изпратени от континента.
В открито море Оргосо кръстосваше без почивка с една дивизия леки платноходи, готов да открие всеки удар, готвен от неприятеля, и да предупреди Маринели.
Така той узна, че на една точка на италианския бряг, отстоящ на около десет мили от Санта Рока, обирачи на корабни останки изпълнявали своята злодейска работа в името на Марино.
Те използваха за себе си шума, който дожът и висшият съвет вдигаха около Маринели.
Маринели не подозираше още нищо от тия мизерни опити, извършвани в негово име, докато една бурна и мрачна вечер платноходът на Оргосо се появи в залива.
Веднага една лодка се отдели от борда и гребците в нея бързо загребаха към брега.
Сам Оргосо слезе на брега и поиска да предаде на Марино една важна новина.
Кралят на острова изпита в първия момент някакъв страх. Внезапното идване на неговия верен адмирал го изпълни с черни предчувствия.
— Какво известие ми носите? — попита той развълнуван Оргосо, преди последният да бе произнесъл някаква дума. — Нападат ли вече венецианците? Виждат ли се вече ескадрите?
— Съвсем не това! — отвърна Оргосо.
Той му изложи всички подробности по инцидентите със събирачите на корабни останки.
— Преди около три седмици — каза той — узнах, че един венециански транспорт, отклонил се от своя път поради страшната буря, която последва след морското сражение, заседнал на италианския бряг. Капитанът, казват, бил заблуден от една измамническа светлина, запалена на брега от пиратите. Негодниците присвоили голяма част от товара и убили всички хора, които се спасили от корабокрушението. Тая новина ми бе предадена от екипажа на един търговски кораб, който срещнах в открито море.
Оргосо съобщи на своя приятел, че тия бандити действали от негово име и така го позорят, може би непоправим.
При тия думи Маринели почервеня от гняв.
Почувства се уязвен в своята чест.
Неговият гняв и възмущение пораснала още повече, когато Оргосо му съобщи името на мястото, където пиратите вършеха злодейската си дейност.
Негодниците бяха избрали за театър на своите действия бреговете на езерото Барано, близо до малкото рибарско пристанище Роди.
Брегът на това място се извиваше грациозно във формата на дълга бляскава лента.
Зад тази земя, където се издигаше рибарското селце Барано, се простираше морското езеро със същото име.
Маринели си припомни, че в това село живееха жители, които някога бяха пострадали от големия морски прилив и които великодушно бе подпомогнал.
Благородникът избухна в проклятия срещу неблагодарниците, които се бяха осмелили да очернят неговото благотворително дело и да превърнат в омраза благодарността на бедните моряци.
Припомни си също клеветническия припев, който пееше просякът на моста Риалто, неговите звучни рими, целящи да посеят у народа омраза срещу незаконнородения.
Той скоро реши, отстъпвайки на увещанията на Оргосо, да тръгне веднага, за да накаже бандитите.
Довери на Фалие командването на острова през нощта, после препаса сабята си и се отправи за пристанището, придружен от своя верен адмирал.
Двамата се качиха в лодката, която бе довела Оргосо, и се отправиха към платнохода му, пуснал котва в залива.
През това време нощта бе настъпила. Едва се различаваше в далечината малкият фенер на кораба.
Вече фарът на Санта Рока бе започнал да отразява във водите на пристанището своите зелени и червени светлини, така необходими за нощните мореплаватели.
Гъсти облаци се събираха по небето. Бурята ечеше в открито море и вълните, все по-големи и по- заплашителни, повдигаха като сламка леката лодка на двамата благородници.
Гребците спряха не без мъка до платнохода, чийто стени се движеха непрестанно, изкачиха се на борда чрез въжената стълба, изтеглиха горе лодката и корабът се отправи към Барано.
Четирима моряци бяха оставени да бдят за хода на малкия кораб.
Оргосо лично пое управлението на кормилото, докато Марино се облегна на мачтата и загледа с разсеян
