забавили стрелбата си. Един от техните разузнавателни кораби бе спрял, през една нощ, да съгледа, как островитяните опразваха тяхната флота, вече безполезна, от всички муниции, които се намираха върху тях.
Силвио Зиани бе изработил своя план. Венецианската ескадра трябваше да нападне острова на две различни места под прикритието на някоя тъмна нощ. Един двоен десант трябваше да се извърши и островът, притиснат от жива сила по суша и по море, щеше да бъде покорен за кратко време. Такава бе съкровената мечта на великия капитан.
Вече един от стражевите кораби, през една от миналите нощи, бе успял да пусне котва до едно пусто място недалеч от брега на острова. Капитанът и трима доброволци се бяха промъкнали покрай скалите, без да бъдат забелязани от часовоите, и бяха успели да подслушат разговора на няколко привърженици на Маринели.
Бяха узнали, че Марино не се намираше на острова.
Узнали тази важна новина, те се върнаха бързо на Кораба и побързаха да я съобщят на адмирала. Те добавиха даже, че недоволството вече се е появило на малкия остров.
В първия момент Силвио Зиани се отказваше да повярва, че незаконнороденият е успял да пробие блокадата. Но по този повод един от неговите офицери му припомни за чудноватото нападение, което преди няколко месеца галерите на Санта Рока бяха извършили срещу венецианската ескадра.
— Тогава стана едно голямо объркване, Превъзходителство — добави той, — благодарение на което Маринели е могъл да избяга с някой лек платноход.
Великият капитан, който познаваше безстрашието на незаконнородения, не се съмняваше вече, че той е отишъл във Венеция. Една лодка бе изпратена бързо в града на лагуните със заповед да уведоми държавния съвет за предприетите операции и да съобщи предположенията относно Маринели.
После той започна да размишлява върху решението, което трябваше да вземе.
Трябваше ли да атакува острова с жива сила, каквото бе първоначалното му намерение, или да употреби хитрост и търпение, като продължи обсадата?
Силвио Зиани, някога така решителен, се колебаеше. Островитяните щяха, без съмнение да окажат отчаяна съпротива на неговото смело нападение. Той щеше да загуби много от своите хора и даже рискуваше да види слезлите на брега дружини унищожени.
След дълги размишления той изработи нов план. Изложи подробностите му пред своя генерален щаб и събрания военен съвет, после премина от идеята към дела.
Един лек платноход получи заповед една вечер, когато всички оръдия наоколо бяха замлъкнали, да тръгне към острова. Пет офицери се намираха на него. Едно бяло знаме се развяваше на върха на мачтата му.
При вида на парламентьорското знаме много привърженици на Маринели дотичаха до брега, за да посрещнат пратениците на великия капитан.
Едва корабът бе опрял до скалите, видяха петимата офицери да скачат от скала на скала и да се доближават до мястото, където се бяха събрали колонистите. Този, който носеше бялото знаме, предаде с висок глас на групата островитяни условията на Силвио Зиани.
Той обещаваше на всички, че животът им ще бъде спасен, ако се предадат веднага. Марино Маринели ги бе напуснал и те бяха господари да вземат сами решение.
В случай на отказ, великият капитан щеше да отвърне с насилие. Той щеше да нападне острова и всичките му обитатели щяха да паднат под сабите на венецианците.
Смелите колонисти не се уплашиха от това изявление.
След кратко обсъждане, техните началници заявиха твърдо на пратениците, че предпочитат да загинат, отколкото да се предадат.
Парламентьорите, разбирайки, че всяко настояване е излишно, се завърнаха на кораба си. Преди да се качат, отправиха последно предупреждение на островитяните:
— Знайте, че намерението на адмирала не е да извърши клане. Тия от вас, които се съгласят да напуснат острова, ще намерят приятелски прием на нашите кораби.
И тоя апел остана без отговор.
Силвио Зиани обаче разчиташе, че множеството бегълци ще се явят през следните нощи, но надеждите му не се оправдаха.
Разгневен, той реши незабавно да започне ожесточено и разрушително сражение.
Няколко дни по-късно, една вечер, неочаквана случка събуди вниманието на великия капитан. Един търговски кораб, който минаваше в открито море, спуснал в морето лодка, в която имаше двама души, които идваха от Венеция, за да предадат, както казваха, важно известие на адмирала.
Съобщението за това посещение изненада малко Силвио. Смелостта и хитростите на Маринели бяха станали легендарни сред моряците от ескадрата. Часовоите си го представяха като фантом, като едно мистериозно същество, способно да се, бори срещу всички.
Преди да приеме двамата лодкари, Силвио Зиани заповяда на няколко свои офицери да проведат разпит, за да установят тяхната истинска самоличност.
Но всяко подозрение бе разпръснато скоро. Пиетро и Себастиано бяха бързо разпознати.
— Откъде идете и какво правите тук на острова? — запита изненадан Зиани.
— Ние ви носим тайно послание, господарю — отговори Пиетро. — Вземи ни във вашата кабина, понеже никой не трябва да чуе, какво ще ви кажем.
Зиани разбра. Той отведе двамата мъже в една малка стая, намираща се в дъното на галерата.
Там Пиетро съобщи на Силвио обекта на своята мисия.
— Грациозната сестра на великия капитан, дожесата — каза полицаят, — изпраща поздрави на уважаемия си брат и е дала заповед на Пиетро и Себастиано, служители на инквизицията, да проникнат в остров Санта Рока и да отведат съпругата на Маринели.
Силвио изгледа за момент учудено двамата шпиони. Изглеждаше смаян от такъв смел план.
— Готови ли сте? Решени ли сте да изпълните вашата мисия? — попита той.
— Разбира се, господарю — отговори Пиетро. — Ние разчитаме, че ще можем да се заловим на работа през следната нощ.
— Сигурни ли сте, че съпругата на пирата се намира на острова?
— Надяваме се, господарю, че ще реализираме плана си. Великият капитан тогава им съобщи новите си решения.
— Вие пристигате в добър момент, — каза той. — Утре вечер ще започнем нападение срещу острова на три различни места. Ние ще се опитаме чрез тройна офанзива да разбием силите на острова. Вие ще се опитате, от своя страна, да излезете на някое пусто място на брега и да се промъкнете до вътрешността на острова. Така планът на моята сестра ще се съгласува напълно с моя. Освен това едно друго обстоятелство ви благоприятства. Маринели не е на острова. Знаете ли?
При тия думи двамата шпиони изразиха изненадата си от новината.
— Как? — викна Пиетро. — Марино Маринели не е ли в палата, при своята съпруга?
— Той е напуснал Санта Рока — отговори великият капитан — и е отишъл вероятно във Венеция.
— Тогава нашата работа е улеснена! — извика Пиетро. — Ние не очаквахме подобна новина.
Себастиано също изрази радостта си.
Великият капитан обеща да предостави на тяхно разположение една лодка, за да могат да отведат пленницата на адмиралския кораб, в очакване пренасянето й във Венеция.
Предложи им и двама другари, негрите Хасан и Сазим, за да им помагат.
Но полицаите се отказаха от помощта на черните шпиони.
— Не, господарю — отговори Пиетро. — Ние не желаем да намалим наполовина наградата, която ни е определена. Предпочитаме да действаме сами. Имаме друга молба към великия капитан. Възможно ли е, ваше превъзходителство, да ни остави на борда до утре, като ни даде кабина и храна.
Силвио Зиани удовлетвори желанието на двамата шпиони. Заповяда да им приготвят специални хамаци и да им сервират разкошна вечеря. После той ги напусна, оставайки ги да хвалят добрината му.
На следния ден бомбардирането започна с двойна сила. Великият капитан бе дал заповед да не пестят мунициите, понеже от Венеция пристигаха нови пратки от куршуми и гранати.
Битката изглеждаше, че ще бъде безмилостна. Силвио Зиани бе решил да разруши острова изцяло, ако
