тръгна като стрела към Големия канал.
Там, където се кръстосваха връщащите се и заминаващите гондоли бе твърде оживено. Лодките на богатите се срещаха с тия на бедните.
През този топъл сезон венецианските благородници се забавляваха да се разхождат цели часове през нощта в своите разкошно украсени гондоли. Но между големия брой увеселителни лодки, се смесваха и много бедняшки лодки, натоварени със зеленчуци или цвета, които, преминавайки през Големия канал се отбиваха в съседните канали, по бреговете на които имаше много дюкянчета.
След известно време Горо забеляза, че почти е достигнал лодката на дожесата. Той намали гребането, за да не привлече вниманието на тия, които следеше.
След продължително плуване лодката на дожесата се приближи до брега и спря до една мраморна стълба, която извеждаше на перона на един великолепен палат.
На известно разстояние оттам се забелязваше в сянката грациозната дъга на моста Риалто.
Горо приближи лодката си на другия бряг и, преструвайки се, че си почива, започна да наблюдава внимателно движенията на трите лица. Видя Катерина и нейната почетна дама да напущат гондолата, в която гребецът остана сам.
Негърът забеляза, блестящите златни украшения и скъпоценни камъни по тъмната врата, оръжията, символизиращи папското могъщество. Всичко блестеше великолепно под слабата светлина на един венециански многоцветен фенер.
Това беше палата на папския посланик. Горо разбра, защо дожесата бе извършила посещението дегизирана и под прикритието на нощта.
Никой венециански благородник, па било той самият дож, нямаше право да влиза във връзка с един чужденец или членовете на някое посолство.
Съветът на тримата намираше в тези връзки голямо престъпление, считаше нещастниците като предатели и ги подхвърляше на най-ужасни мъки.
Дожесата сама се излагаше на голяма опасност ако бъде разкрита от някой полицай.
Взирайки се напрегнато във фасадата на палата, негърът забеляза един прозорец, чийто балкон бе украсен с множество цветя.
Една дама бе седнала на балкона.
— Това е Мадлена Боргез, племенницата на папата! — помисли Горо.
Негърът добре знаеше целта за посещението на Катерина. Тя бе дошла в папския палат, за да се срещне със съперницата си по повод техния мистериозен план може би?
Действително, един слуга се яви внезапно при Мадлена и й съобщи августейшото посещение, което тя очакваше. Тя стана и отиде да посрещне гостенката във вестибюла. Скоро двете дами се върнаха на балкона, седнаха една срещу друга и започнаха да разговарят, вдишвайки приятния аромат на окръжаващите ги цветя.
Горо си състави план.
За щастие гондолиерът бе се изтегнал в лодката си и спеше.
Големият канал беше още оживен. Само утринната зора прекъсваше разходките и караше хората да се прибират.
Той реши да опише с лодката си голяма дъга и да отиде на другия бряг на канала.
С помощта на няколко сръчни удари на греблата негърът поведе лодката покрай мраморната стена и я спря на малко разстояние от балкона, където двете дами разговаряха.
Той привърза лодката о една желязна халка, забита в стената, изправи се в лодката и хвърли наоколо изпитателен поглед.
Той бе много предпазлив, понеже се страхуваше да не разбуди заспалия лодкар или да привлече вниманието на двете дами.
Щом се увери в своята безопасност вниманието му се насочи единствено върху двете дами.
Той прилепи ухо до стената и заслуша техния разговор.
Узна веднага, за голяма своя радост, че двете говореха високо и ясно и думите им можеха да се схванат.
Те още си разменяха комплименти по случай срещата си.
— Виж ги, колко са любезни и учтиви една към друга! — промълви негърът на себе си. — Кой може да каже, че те се мразят смъртно и на драго сърце биха се разкъсали взаимно!
— На какво щастливо обстоятелство дължа честта за вашето посещение, сеньора? — попита племенницата на папата своята августейша гостенка.
— На един щастлив случай, който едновременно благоприятства и двете ни — отговори дожесата.
— Говорете по-скоро, Величество, за да споделя вашата радост!
Обаче, дожесата бе малко въздържана. Страхът от опасността, на която се излагаше, ако бъде открита, я изпълваше с безпокойство. Тя познаваше строгостта на наказанията, които я заплашваха.
— Не се страхувайте, Величество! — й каза Мадлена Боргез, за да я успокои. — Вашето посещение има личен характер и няма никаква връзка с папския посланик. Доверете ми без страх радостната новина, която желаете да ми кажете. Ние сме сами. Никой не ще чуе нашия разговор.
Успокоена и окуражена от благи думи, Катерина започна разговора:
— Успехът на нашия план оправда надеждите ни — каза тя. Нашата неприятелка е победена и пленена, благодарение ловкостта на нашите пратеници. Спомняте ли си за двамата полицаи, които натоварихме преди известно време с една деликатна мисия? Единият бе Пиетро, а другият Себастиано…
— Да, Величество, спомням си! Ние им обещахме, мисля, богата награда, в случай на успех.
— Е, добре! Те са изпълнили своето обещание, сеньорита Боргез! Пиетро дойде днес при мен и ми предаде важното съобщение. Анунциата е сега в наша власт. Двамата полицаи са проникнали в острова, благодарение на тъмнината, вмъкнали се в палата, заловили са я и са я довели тук върху една от галерите на брат ми.
— И къде се намира тя сега? — запита Мадлена.
— В пристанището, вързана, със закрити очи, лежаща неподвижно, в дъното на една лодка.
Омразната Боргез едва сдържаше радостта си от тази неочаквана вест.
— Пиетро носи и едно друго съобщение, което не може да не ни изпълни с радост, сеньорита — подзе дожесата. — Марино е във Венеция и се разхожда на свобода.
При тази чудна новина, Мадлена потрепери. Тя разгледа инстинктивно около себе си, като че ли се съмняваше да не би безстрашният герой да подслушва нейните думи и да се появи внезапно в палата.
— Това е нечувано, — измърмори тя, — аз не мога да повярвам подобно нещо.
— Истина е — заяви дожесата. — Пиетро ми се закле в душата си.
Мадлена най-сетне се убеди.
— Ще му броя сама обещаните зекини — каза тя. — Той заслужава наградата си.
— Обаче, позволете ми един въпрос, сеньорита. Каква съдба определяте на нашата неприятелка, която сега държим пленена? Измисли ли сте някое средство?…
— Да, Величество. Познавам едно средство, което ще ни отърве от нея, най-сигурното на света.
При тия думи дожесата я прекъсна.
— Пазете се, сеньорита Боргез — каза тя със задавен глас. — Аз съм заедно с почетната си дама, която слуша нашия разговор в съседната стая.
— Не, Анунциата не ще ни избяга този път. Предоставете я на мене, Величество. Вие можете да бъдете сигурна, че Маринели не ще я види никога вече в живота си! Ще ви разкажа всичко, което възнамерявам…
При тия думи Мадлена, подчинявайки се жеста на дожесата, заговори с нисък глас.
Горо напрегна слуха си да чуе нещо по-точно, обаче, не можа да долови нито дума! Реши тогава да напусне своя наблюдателен пост и преследването, и незабавно да пристъпи към изпълнение на плановете си.
Той седна без шум в гондолата си и скоро след няколко силни удари на греблата, лодката се намери на средата на канала и спря пред палата Карманиола.
Това беше проява на безстрашие. Пълен с увереност, негърът се усмихваше, мислейки за осъществяването на плана си.
