Палатът на великия инквизитор не отстъпваше по лукс и богатство на този на папския нунций. Но зловещият старец, потискан дълги години от самотата, която го обкръжаваше, водеше меланхолично и тъжно, между огледалните стени върху мекия килим, едно безрадостно и безцелно съществуване.
Горо скочи ловко от гондолата, влезе във вестибюла на палата и попита слугата, който се приближи, може ли да говори с първия шамбелан. Негърът знаеше, че последният се ползваше с пълното доверие на своя господар и играеше ролята на шпионин.
Шамбеланът, уведомен от лакея, че един чужденец иска да му говори, дойде, разгледа негъра от петите до главата, но не го позна под новата му дегизировка.
— Няколко думи само, сеньор! — каза Горо със спокоен тон, канейки благородника да го последва в края на канала.
Но любимецът на Карманиола се показа недоверчив. Поколеба се дали да приеме поканата на Горо…
— Това е едно важно съобщение — каза негърът с доверителен тон.
— Говорете!
— Дали сеньор Карманиола е в момента в палата.
— Сигурно…!
— Е добре, нека сеньорът му предаде веднага това съобщение: Дожесата ще се върне, дегизирана от палата на папския нунций. Тя се намира още там!
Благородникът бе смаян от това неочаквано съобщение.
— Вие от тайната полиция ли сте? — попита го той учудено.
Но негърът, без да отговори на този въпрос, продължи:
— Тя е посетила папския палат с тайна цел. Била е видяна и ясно позната…
При тия думи Горо се сбогува със събеседника си, скочи в гондолата и изчезна бързо в тъмнината.
36. Луиджи дожът
Тази нощ великите съдии седнаха върху кадифените си фотьойли един час по-късно, отколкото обикновено.
Великият инквизитор позвъни с звънчето, поставено върху масата. Веднага един от маскираните слуги се появи в залата на съда.
— Идете при дожесата — му каза дон Виторио с заповеднически тон — и предайте заповед да се яви веднага пред мен.
Слугата се поклони и излезе.
Великият инквизитор се обърна към двамата си помощници, които гледаха изненадани и им предаде част от тайното съобщение, което бе получил през нощта.
Дон Томасо изрази учудването си и намери чудна авантюрата на дожесата.
Дон Марко изказа мнение, че тази афера е от голяма важност и че съдът трябва да вземе решение, без да се бави.
— Съпругата на дожа познава закона — каза той. — Тя има най-малкото право да го нарушава.
— Ние ще чуем нейните обяснения и ще се произнесем — каза дон Виторио. — Обаче, една точка остава неясна. Никой от моите шпиони не е успял да узнае тайната на дожесата. Защо ли е ходила в палата на папския нунций?
— Вярвам — каза дон Томасо с важен глас, — че Катерина Зиани преследва отново някои от своите тайни планове, изковани от нейната амбиция и нейната гордост. Двамата полицаи, които изпратих в Маламоко, ми донесоха, че са видели една лодка да кръстосва в залива и твърдяха, че двама души са напуснали шалупата, за да отидат в палата на дожесата…
— Този мистериозен кораб принадлежи, без съмнение на флотата от блокадата — добави дон Марко, — понеже откакто обсадата на Санта Рока е започнала, не е останал никакъв военен кораб в пристанището на Венеция. Изглежда и моето предчувствие се потвърждава, че дожесата подържа тайни връзки със своя брат, великия капитан.
След малко вратата на страшната зала се отвори широко и Катерина се появи на прага с горди стъпки и надменно държане. Тя не се представяше като виновна, а като обидена и оскърбена жена. Една гордост на владетелка, чиято смелост, се четеше по лицето й, очарователно със своята белота.
Тя направи един студен поклон на съда.
— За първи път, сеньори — каза тя, — вие ме викате да се явя пред вас. Ще ми позволите да изразя учудването си. Аз нося твърде важни съобщения и щях да дойда да ви видя тази нощ, без да дочакаме поканата ви.
— Оставете тия предисловия! — прекъсна я студено и безочливо дон Виторио. — Отговорете първо на нашите въпроси. Вашият разказ ще чуем после. Знаете ли, че едно ужасно обвинение тежи над вас, едно обвинение, което ви засяга не като дожеса, а като венецианка. Вие сте нарушили грубо закона! Вие знаете, повече от всеки друг, че е абсолютно забранено на всеки благородник или чиновник на републиката, даже и на самия дож на Венеция да прониква в някои чуждо посолство, особено тайно. Едно такова отиване е най- подозрителното. То представлява престъпление, висше предателство!
При тия думи, произнесени с леден и сух глас, дожесата не можа да сдържи едно потреперване.
Два часа едва се бяха изминали, откак тя бе напуснала папския палат и вече инквизиторите бяха уведомени за всичко. Нейното височайшо достойнство не срещна никаква милост пред омразата им. Тя, дъщеря на един от най-влиятелните благородници, сестра на великия капитан, бе изправена пред съда като някое просто момиче от народа.
— Вашите думи действително представляват едно тежко обвинение, сеньор — отговори тя с глас, който леко трепереше, — но моята съвест е спокойна…
— Имайте добрината, сеньора, да не ни отговаряте с неясни фрази — я прекъсна грубо великият инквизитор. — Знаете, че нашето време не е скъпо. И така отговаряйте кратко и разбрано на нашите въпроси.
Дон Виторио продължи тогава разпита на дожесата.
— Признавате ли, че сте били снощи в едно чуждо посолство? Признавате ли, че сте направили посещението си забулена, за да се прикриете от чуждите погледи?
— Да! — отговори тя с нисък глас.
— Кай палат сте посетили?
— Палата на папския нунций!
— Имахте ли намерение да говорите с този посланик? Сторихте ли го?
— Не, сеньор!
— Кого посетихте в палата?
— Племенницата на папата, сеньорита Боргез, която се намира във Венеция и живее в папския палат. Ние сме във връзки от дълги години. Аз й направих едно обикновено приятелско посещение.
— Вашето посещение е имало и друга цел!
— Тази цел не е друга, освен тая, заради която аз бях решила да се явя още тази нощ пред вас.
При тия думи великият инквизитор не скри изненадата си.
Зад неговата черна качулка, очите му внезапно светнаха със странен блясък.
— Вие смятахте да направите на тази чужденка разкрития, които би трябвало да знае само Съветът на тримата?
Този неочакван въпрос отчая Катерина.
— Сеньори — каза тя, — вие се стараете да очерните моята постъпка чрез погрешно тълкуване на най- малките подробности. Моля ви да не дирите престъпление там, където не съществува! Благоволете да чуете обясненията ми. Сеньорита Боргез изпитва голяма омраза към незаконнородения Маринели. Тя е дошла във Венеция да ни помогне да го погубим! Тази е работата, която ме отведе при сеньоритата. В случая няма предателство, а напротив заслуга на отечеството!
— Вие трябва да дадете още няколко обяснения, — подзе дон Виторио. — Ние узнахме, че един от корабите на обсадната флота е пристигнал тук. Знаете ли?
Дожесата отговори със спокойствие на въпроса на съдията и го запита не желае ли да бъде въведен
