стане. — Щастлив съм, че те виждам. Сега вече си спомням отлично нашата последна среща. Намери ли убийците на твоя благороден баща?
— Аз изпълних дълга си, свети отче! Небето наказа чрез моята ръка престъпниците, успях да избавя отечеството си от тираните, които го подтискаха и издигнах на дожовия престол един справедлив и добър човек, който ще се грижи за щастието на венецианците.
— Щастлив съм от тези новини, синко. Но ти изглеждаш загрижен. Каква мъка помрачава щастието ти? Довери ми мъката си, синко! Не съм ли аз утешителят на измъчените?
— Вие имате право, пресвети отче. Аз съм много нещастен.
— Ако мога е нещо да ти помогна, моята помощ ти е вече осигурена, скъпи синко.
— О, благодаря, свети отче. Ето, моята съпруга бе грабната от мен. Моята съпруга и моят син.
— Как, твоите неприятели са извършили това?
— Остров Санта Рока бе обсаден и превзет през моето отсъствие; жена ми бе отведена пленница във Венеция. Там дожесата влезе в съюз с една сеньорита римлянка и съдбата на многообичната ми бе решена.
— Една сеньорита римлянка ли? — извика папата твърде учуден. — Знаеш ли името й?
— Зная го, пресвети отче, — но позволете ми да не ви го казвам.
— Не, синко. Аз, напротив, настоявам да ми го откриеш.
— Ще ви послушам, свети отче! Сеньоритата, която обвинявам в изчезването на моята съпруга, е… Мадлена Боргез!
Папата се изправи при това име с лице, почервеняло от гняв и срам! — Мадлена Боргез? Не се ли лъжете, синко?
— Уви не, пресвети отче! Но аз моля вашата милост към нея; не й давайте да почувства твърде силно тежестта на вашия гняв. Аз искам само едно нещо, да си върна моята скъпа Анунциата!
— Знаеш ли къде е отведена?
— Узнах, че са я отвели въпреки волята й в манастира на кларистките, който се намира близо до Рим.
— Но това е невъзможно, синко, този благороден манастир не може за втори път да стане театър на едно подобно престъпление. Зле си осведомен синко. Не мога да повярвам подобно нещо!
Марино поклати тъжно глава. Папата продължи след кратко размишление:
— За да се уверят истинността на твоите твърдения, аз сам ще отида заедно с теб в манастира на кларистките. Ние ще разпитаме игуменката и, ако Мадлена Боргез е виновна…
— Моля ви, пресвети отче, послушайте молбата ми! Не наказвайте виновниците! Върнете ми само любимата жена!
Папата не отговори.
Той се разхождаше надълго и широко из стаята, обзет от голямо вълнение.
— Невъзможно ми е да се съглася с последната ти молба — каза той най-сетне. — Мадлена, ако това което казваш е вярно, заслужава голямо наказание; аз съм длъжен да й го наложа.
— Свети отче, моля ви усмирете гнева си; нали ми обещахте предварително да се съгласите на всичките молби, които ви отправя? Моля ви, простете на Мадлена нейното заслепение.
Папата бе покъртен до дъното на сърцето си от тия думи.
— Добре, добре! — каза той. — Ще уважа желанието ти, синко; небето ще се натовари с наказанието на грешниците; но, ела, скъпи синко, да отидем в манастира да потърсим твоята загубена съпруга!
— Извинете ме пак, пресвети отче, но аз се страхувам нашата стъпка да не бъде безполезна, ако ние отидем открито в манастира. Моля ви, повикайте първо една монахиня, вие имате власт за това и разпитайте я за събитията, които са станали в манастира на кларистките през последно време. Иначе ще възбудите подозренията на игуменката, която ще се погрижи да заличи всички следи за престъплението.
— Да бъде, синко. Ще повикаме една монахиня, или по-добре, ще помолим игуменката да ни изпрати списъка на монахините чрез една от тях. Нали това е желанието ти?
— Да, благодаря, свети отче. Колко сте добър и колко съм ви признателен за интереса, който проявявате към мен!
Павел V даде подробни инструкции на своя шамбелан, който след час и половина дойде да съобщи на папата, че монахинята очаква да бъде въведена при него.
Тя се поклони дълбоко пред светия отец, едновременно поласкана и ужасена, че се намира в негово присъствие.
— Станете, сестро — каза папата с благоволение. — Станете и отговорете на въпросите ми. Познавате ли в манастира една послушница на име Анунциата?
— Не си спомням да съм чувала такова име, пресвети отче — промълви треперещата малка монахиня. — Но нашата уважаема сестра игуменка ми повери списъка на монахините от манастира; може би ще намерите името на тази, която търсите!
— Имате право, сестро — каза папата, вземайки списъка от ръката на игуменката. — Ела да видиш, синко.
Но колкото да прелистваха книгата, не намериха писано името на Анунциата Фарсети.
— Може би са й дали религиозно име — каза най-сетне Марино, след като бе размислил един момент. — Моите сведения са точни и сигурни. Горо ми е твърде предан и не може да ме заведе на лъжлива следа.
— Приближете се, сестро! — каза папата на малката монахиня, която не смееше да мръдне. — Сигурна ли сте, че не сте чули да се произнася името на Анунциата Фарсети?
— Аз… не съм твърде сигурна, пресвети отче — промълви монахинята.
— Помъчете си да си припомните, дете — каза нежно Павел V. — Имам нужда от това сведение!
Монахинята размисли за момент, после изведнъж каза радостно:
— Намерих, пресвети отче. Тази млада послушница взе името сестра Анжелика.
Марино започна да разглежда списъка, после изпусна един радостен вик:
— Името е тук, пресвети отче. Но уважаемата сестра да не се лъже!
— О, не, сеньора сестра Анжелика бе съпруга на граф Санта Рока и… струва ми се, че ви познавам!
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Но защо има едно кръстче пред името на Анжелика? — попита пак Марино след като погледна отново в листа.
Една сянка засенчи спокойното лице на папата.
— Бъди силен, синко — каза той най-сетне. — Бог дава изпитание на тия от децата си, които най-много обича!
— Какво желаете да кажете, пресвети отче? Какво ново нещастие ме застрашава?
— Нека бъде мир в душата ти, сине мой! Трябва да ти кажа ужасното нещастие. Бъди силен в страданията! Твоята съпруга не е вече в този свят!
— О, Боже — промълви Марино, поразен в сърцето от този страшен и неочакван удар. — О, Боже какво съм сторил, че толкова ме наказваш? Заслужавам ли тази съдба? Но аз ще бъда силен в изпитанието и не ще отпадна духом. Благословете вашия син, свети отче; неговата смелост не ще го напусне!
53. Трите монахини
— Отворете, сестра Агнес, аз съм! — прошепна мистериозният силует през дупката на ключалката.
Веднага вратата на килията се отвори безшумно.
— Изплашихте ме, сестра Сесил.
— Извинете ме, скъпа сестро, но имам нещо важно да ви кажа!
— Помислих, че това е нашата майка Еулалия, която…
— … иде да ви изненада!
— Да.
— Съжалявам, сестра Агнес, но това съм аз.
