изменчивостта на женското сърце.
Бях обаян от чара и красотата на Инец, обзет от любов.
Обаче аз трябваше да си кажа, че тази, която е станала съпруга на баща ми, бе го измамила, виждайки ме, чрез своите погледи и в своите мисли, можеше да ме забрави още след опиянението на първите прегръдки и да срещне някой друг мъж, който изглеждаше по-красив и по-пленителен от мен.
— Вие осъждате много строго жените — каза Марино.
— Зная, вие мислите за вашата майка, мислите за Анунциата. Да бъда изоставен от бога, ако желая да разколебая вярата ви. Небето да ви пази от съдбата, подобна на тази, която ме постигна!
Инец стана моя жена. Синът се ожени за вдовицата на своя баща! Заплатих скъпо за часа, в който страстта и любовните желания бяха заглушили в сърцето ми всяка друга мисъл. Инец знаеше добре да ме държи под обаянието на своята красота и да разпалва страстта ми. Вътрешните гласове в мен бяха задушени от радостите, които ми предлагаше нейната любов.
Аз бях единственият наследник на Родриго Мадреселва, благородния испанец, който не знаеше сметката на своето богатство и аз трябваше да живея при Инец в нейния великолепен палат!
— Намерихте ли спокойствие и почивка в това жилище, Бенито?
— Не… Виждам колко ми съчувствате и мислите също като мен.
Струваше ми се, че заплашителни светкавици се кръстосваха над главата ми, че някакво страшно нещастие ме дебнеше.
Най-сетне, за се да избавя от терзанието на тия мисли, предложих на жена си да напусне палата, в който моят баща бе живял, и да ме придружи в Испания.
Ние купихме един хубав и бърз кораб, снабден с всички удобства и необходимите провизии за едно продължително и опасно пътуване. Продадохме палата на евтина цена и отнесохме нашите съкровища, които изпълваха голям брой куфари.
Има седем години, откакто напуснахме пристанището на Вера-Круз и се отправихме към Барселона.
— Значи вие сте се върнали във вашия роден град?
— Бях привлечен към него от някакви невидими и могъщи връзки. Вървях към своята гибел, без да подозирам това. Аз не можех да зная какво ме очаква. Още бях изцяло отдаден на радостите, които ми даваше любовта.
— Вие се съмнявате във верността на жените. Инец не ви ли е обичала с цялата си душа?
— Тя ме обожаваше или да кажа по-точно — гореше от бурна страст към мен. Ще бъде едно осквернение на думата любов, ако нарека с това име чувствата на Инец. Аз бях изпълнен с любов към нея, но това, което тя изпитваше не бе друго, освен плътско желание.
След нашето пристигане в Барселона аз се обзаведох княжески и скоро целият град, цялата провинция даже заговори за Бенито Мадреселва и неговата красива съпруга.
Нашите съкровища, блясъкът на нашия живот станаха предмет на всички разговори.
Приятели се струпаха около нас, тъй като нашата къща бе гостоприемна и винаги отворена.
Между тия приятели се намираше и един млад офицер от флота, който ми беше другар още когато служех на учебен кораб. Той се наричаше Карлос Костадо.
След произнасянето на това име, Бенито направи една пауза и лицето му прие мъчително изражение. Той продължи:
— Инец и аз прекарахме повече от една година в разкошната ми полска къща на брега на морето, на две мили от Барселона.
Бях поръчал да издълбаят там едно пристанище, където ние държахме цялата флотилия от лодки, малки и големи и великолепния кораб, с който бяхме дошли от Мексико.
Къщата се посещаваше от познати, между които Карлос Костадо бе най-честият гост.
Той беше красив мъж, снажен и на около тридесет години, колкото мен.
— Има шест години от тогава. — Обади се Марино учудено. — В такъв случай вие сте на 36 години?
— Точно така. Бенито Мадреселва е станал старец, вследствие това, което е изпитал и изстрадал. Да, приятелю, аз съм тридесет и шест годишен, а лицето ми е сгърчено, косите побелели, тялото отслабнало и останало без мускули и нерви.
Карлос Костадо бе най-скъпият ми приятел. Докато другите се движеха от интерес и егоизъм, само той изглеждаше въодушевен от абсолютно чисти и лоялни чувства.
Проклетникът! Той хранеше предателски желания!…
Докато алчността на другите ми предполагаеми приятели се отнасяше до моите богатства, неговата бе към моята жена, към Инец, която бе породила в него престъпна завист.
— И вие забелязахте това? Имали сте може би доказателства?
— Аз не подозирах още нищо, в мен още нямаше ни най-малкото съмнение за буйната страст, който ми показваше и ми се струваше, че не е възможно тя да ми изневери.
Един ден получих книжа от Мексико, поради които трябваше да отида незабавно при управителя на Мадрид.
В тях се съобщаваше, че в далечното отечество на жена ми един неин чичо се поминал без наследник и ни завещал цялото си богатство. Аз бях в приятелски връзки с този чичо и не се зачудих от обстоятелството, че в завещанието той бе посочил мен, а не нея за универсален наследник.
— И вие без съмнение сте заминали за Мексико, за да влезете в притежание на това наследство?
— Да. Инец заяви, че ще остане в Барселона. Тя бе малко болна и се страхуваше от пътуването.
Аз винаги бях имал доверие в нея, повярвах на думите й и й казах нежно довиждане.
Когато се качих на кораба си заедно с моя екипаж и неколцина приятели, които ме придружаваха и когато се обърнах към брега, видях съпругата ми да маха бяла кърпа за сбогом. Струваше ми се, че се разделям с моето щастие и така да кажа — с живота си.
Вдигнахме котва, платната се опънаха и корабът заплава към далечната страна, от която бяхме дошли Инец и аз.
— Било е неразумно да оставите Инец сама. Колко време трая вашето отсъствие?
— Шест месеца. В това време аз получих колосални суми, тъй като богатството на покойния бе много по-голямо от това на моята жена. Станах по-богат от всеки европейски княз… и в същото време по-беден от всеки просяк.
Имах в куфарите си съкровища, с които можех да купя градове и царства, обаче бях така окаяно обеднял, че не притежавах вече нито едно женско сърце!
О, погледнете, Марино Маринели, погледнете ме! Това старческо лице, тези бели коси, това разкъсано сърце, ето какво ми донесе моето завръщане!
В този фатален час всичко се разруши — това, което беше щастието на моя живот, това, което ме правеше горд и радостен! В този час аз станах един нещастник, един престъпник, един убиец!…
— Това е ужасно! — промълви Марино. — Разкажете ми, бедни приятелю, какво ви се случи при завръщането…
— Когато върху моя здрав кораб, натоварен със съкровища достигнах щастливо след едно бурно пътуване испанския бряг, извиках от радост!
Старият свят се разкриваше пред мен. С богатствата, които носех, можех да направя щастливи страдащите, да подпомогна изобретателите, да закрилям артистите, да окуража мъдрите.
Една жена ме очакваше, красива и пълна с любов!
Тази дълга раздяла бе разпалила огъня в моето сърце и с трескаво нетърпение очаквах момента, когато ще видя къщата си в Барселона и ще стъпя на тъмните скали на брега.
Поръчах на хора от екипажа да ускорят хода на кораба, обещавайки да възнаградя тяхното усърдие.
Най-после една нощ ние влязохме в моето малко пристанище, без някой да види завръщането. Аз забраних да се вика и стреля.
Желаех да изненадам жена си. Желаех внезапно да вляза в спалнята си, да я притисна нежно в ръцете си и нежно да й кажа:
— Ето твоя Бенито, който неизразимо те желаеше, който се бори срещу ветровете и морето и ги победи, защото не желаеше да умре далеч от тебе, защото му бе необходимо да те види и живее край тебе!
Скочих в една малка лодка и бързо излязох на брега. Нищо не трябваше да издаде моето неочаквано
