завръщане.
Видях няколко от прозорците на къщата още осветени. Това ме зачуди. Беше вече към полунощ. Инец подозираше ли, че бях толкова близо? Бодърстваше ли, за да ме посрещне?
Ускорих крачките си и стигнах до верандата, обкръжена с лози, под която чрез голяма стъклена врата се влизаше във вътрешността.
Никакъв слуга не ме очакваше. Стаите в долния етаж бяха тъмни и тихи. Никой не дойде да ме посрещне.
Отворих тихо високата врата и влязох в вестибюла на къщата си, където лъхаше нежен аромат на цветя.
Няколко крачки само ме отделяха от катастрофата.
Бенито се спря развълнуван. Неговото дишане бе станало трудно. Споменът за този страшен час накара кръвта да нахлуе във вените му, ръцете му се сгърчиха.
Той направи голямо усилие да се овладее и продължи:
— Изкачих се по стъпалата на стълбата, постлана с дебел килим.
При наближаването ми към апартамента на Инец ми се струваше, че различавам шепота на задушени гласове, а така също и нисък смях, излизащ от устата на тази, която обичах.
Аз почувствах някакво сътресение в мене и се ослушах.
Шепотът и смехът идваха от будоара на жена ми.
Стори ми се, че кръвта ми спря да тече; ледени тръпки ме побиха; ръцете ми затрепереха; прехапах устните си до кръв…
Така се смееше Инец, когато я държах в обятията си и я притисках до сърцето си.
Инстинктивно дясната ми ръка се отправи към пояса ми, където бяха окачени камата ми и сабята ми.
Отидох до вратата на стаята, откъдето се разнасяше шепот, който ме изпълваше с ужас. Поисках да я отворя, но тя не се поддаде. Бе заключена отвътре.
Почувствах тогава гигантска сила и се хвърлих с цялото си тяло срещу вратата, която се откърти с голям трясък.
Един вик се разнесе и аз познах гласа на Инец — Инец, лежаща в ръцете на този мизерник, който се наричаше мой приятел. Карло Косадо държеше жена ми в обятията си. Техните устни още се допираха.
Като луд влязох в стаята. Инец скочи от дивана, където беше до Карло, който също се повдигна с широко отворени очи, като че ли вижда някой призрак.
Без да зная що върша, извадих сабята си от ножницата.
— Измамнице — извиках аз, обзет от бясна ярост, — иди от ръцете на твоя любовник в тия на смъртта!
Карлос се опита да застане между нея и мен, но преди да може да си кръстоса сабята с моята, за да защити невярната съпруга, тя се търкаляше в кръвта си върху килима. Един втори удар на сабята ми прониза сърцето на неверния приятел.
Бенито Мадреселва, който току-що бе пристигнал преизпълнен с радост, стоеше подлудял от страдание и ярост пред труповете на измамницата и нейния любовник.
— Нещастнико, каква ужасна съдба ви е постигнала! — промълви Марино, дълбоко покъртен, докато испанецът държеше главата си в ръце.
Тежко мълчание настана, което Марино прекъсваше с леки въздишки.
Едно слабо сияние се появи на изток: нощта отстъпваше мястото си на зората.
Най-после Бенито Мадреселва повдигна глава. Сълзи — последните, може би — блестяха в хлътналите му очи. Неговото лице бе бледо и страшно, като че ли смъртта бе простряла върху него костеливите си ръце.
— Сега стига, — каза той с глас, който изглеждаше угасващ. — Утре вечер ще ви кажа останалото…
13. Хората на нощта
Малкият остров Сан Лазаро, който се издигаше от водата между острова Сан Николо и града Венеция, беше в епохата, когато ставаха тези събития, съвършено ненаселен.
През една тъмна нощ през август множество гондоли спряха там, без да произведат шум. Една дойде от остров Сан Николо, а другите от Пиацета.
Гъстата тъмнина се бе спуснала над водата. Никой не можеше да види какво става на малкия пуст остров.
От гондолите от Венеция слязоха трима маскирани мъже, загърнати в сиви мантии. Те се отправиха към центъра на острова.
Там бяха двамата рибари Тонино и Зани, които бяха дошли от остров Сан Никола. Те, противоположно на другите трима, не носеха нито мантия, нито маски.
В средата на малкия остров се издигаше още от древни времена една гигантска скала. Тази скала имаше чуден изглед: приличаше на отпечатък от конско копито. Наблизо бе издигната една могила с кръст от черно дърво.
Когато тримата мъже, загърнати в мантии, стигнаха до могилата, те снеха маските си. Бяха млади хора, които по силата и възрастта си приличаха на Марино Маринели.
Техните сериозни лица издаваха смелост и решителност и любов към приключения пламтеше в очите им.
Разкошните им дрехи и благородните им черти показваха, че те принадлежат към висшите слоеве.
Двамата моряци се доближиха до тях и повдигнаха шапките си.
— Ние поздравяваме благородните синьори Фалие, Анафесто и Манжили — каза Тонино.
— Приемете нашите благодарности и се приближете! Вие идете от името на вашите приятели, за да положите клетва като нас пред това величествено разпятие — каза Джироламо Фалие. — Какво е числото на ония, от името на които идете?
— Девет рибари от остров Сан Николо са решени като вас, благородни синьори, да поставят имота и живота си в борба срещу Съвета и дожа, които в своето заслепение стъпкаха правата ни в краката си и въведоха страшния терор — каза Тонино с решителен глас. — Ние сме решени да подпишем всички разпоредби, които вземате, само при условие да ни помогнете да освободим храбрия и благороден Марино Маринели.
— Тази е волята на деветимата мъже от Сан Николо, които са готови да напуснат къщите и мрежите си, за да служат за благото на народа — прибави Зани.
— От името на петимата благородници от Венеция, които споделят вашето негодувание, ви заявявам, хора от Сан Николо, че ние приемаме вашето условие и сме готови да ви помагаме, както вие на нас — подзе Фалие, изваждайки сабята си и държейки я с върха към земята.
— Ние сме решили, като първа манифестация за съществуването на нашето тайно сдружение и напук на Съвета на тримата да освободим храбрия Марино Маринели.
— Ние поддържаме тази декларация! — казаха Анифесто и Манжили с тържествен тон.
— Двамата благородници Оргосо и Граси, които бдят на брега за сигурността на нашето връщане, са съгласни с нас — подзе Фалие. — Ние ще изоставим нашите патрициански привилегии през времето на борбата, тъй като нашето общо негодувание ни кара да се сближим: и ние ви се заклеваме, че ще пожертваме живота си и имотите си за възтържествуването на правдата, за освобождението на нашето отечество от тираните. Да се свържем с една тържествена клетва пред кръста на Христа… Вие, мои приятели, кръстосайте сабите си с моята… Вие, хора на Сан Николо, поставете десните си ръце върху разпятието!
Слабата светлина на луната преминаваше през черните облаци и осветяваше фантастично петимата мъже, застанали прави в подножието на скалата, до разпятието. Гледката бе едновременно и тържествена, и страшна.
Стоманените остриета на трите саби блестяха, а голите ръце на рибарите, издигнати към кръста, се открояваха върху черното дърво със своята белота.
