Вече отделен от останалия свят, аз бях обзет от радост, при мисълта, че ще мога да подиря успокоение в смъртта и да се отърва от страшните душевни мъки, които ме потискаха.
Мисълта за една такава почивка бе удоволствие за мене след ужасната буря, която раздираше гърдите му и гнетеше мозъка ми!
Исках да умра, да изчезна заедно със съкровището си. Исках да потънем, моят кораб и аз, в бездната, така че хората, които мразех, да бъдат лишени от удоволствието да забогатеят от моите съкровища. Исках да изчезне и всичко с мене. Моите имоти и големите ми суми, поставени по секвестъра на Барселона бяха достатъчни, за да обезпечат нуждите на жената на Карлос Костадо, убит от мене.
— Какво?… Този негодник е бил женен?
— Да, той имаше жена и дете. Но оставете да ви доразкажа.
Сам върху моят кораб, аз го изоставих на произвола на вятъра и скоро попаднах на подводни скали.
Слязох тогава във вътрешността на кораба и със силен удар на брадвата пробих на дъното една голяма дупка под линията на плаването.
Водата зашуртя през отвора. След няколко минути корабът и аз щяхме да потънем в морето пред очите на моите съотечественици, които ме преследваха.
— Решението е храбро, даже героично!
— Върнах се бързо на моста и погледнах към двата кораба, които продължаваха да се приближават. Те не знаеха още нищо за моята отчаяна постъпка и вярваха, че ме държат в тяхна власт.
Обаче моят кораб продължаваше да се пълни с вода и да потъва все по-бързо.
Наблюдавах със скрита радост учудването, което се проявяваше върху испанските кораби, когато констатираха ясно, че „Грифон“ потъва.
Водната стихия щеше да погълне богатата плячка, която се надяваха да вземат.
Забелязах, че един от корабите спуща във водата една голяма лодка, очевидно, за да ме избави от опасността, в която се намирах.
Тия, които ме преследваха, не подозираха, че аз сам съм се натъкнал на подводна скала и през образувания пробив е навлязла водата.
Скоро в морето се образуваха водовъртежи и вълните се приготвиха да погълнат кораба.
Стоях прав на моста, поздравявайки радостно смъртта. Внезапно водата достигна двете горни страни на кораба и го повлече в дълбочините…
— Вашият екипаж не забеляза ли, какво сте направили?
— Не. Лодката отдавна бе изчезнала зад един нос… Какво се случи после, не знаех. Потънах едновременно с моя кораб. Бях изпаднал в безсъзнание.
Когато дойдох на себе си, видях, че се намирам върху моста на един от испанските кораби!
Скръцнах със зъби и избъбрих едно проклятие когато се видях в ръцете на тия хора, които бяха ме спасили за нещастие.
Но „Грифон“ бе загубен за тях. Когато се възвърнах в съзнание, чух да говорят около мен, че всички опити да стигнат до потъващия кораб и да го спасят били напразни.
Корабът, който бе тежко натоварен, потънал край подводните скали и не се забелязвал нито върхът на голямата му мачта.
Той бе загинал!
Полицейските агенти ме отведоха в Барселона, където ме оковаха и зорко ме наблюдаваха, за да не направя опит да се самоубия.
Бях умъртвил невярната си съпруга и нейния любовник; заслужавах смъртно наказание.
Съдиите, обаче, не се вслушаха в молбата ми; осъдиха ме на доживотна работа в каторгата.
Трябваше да продължа да живея с моите страдания, с моето отчаяние! Окован на каторжническата пейка, аз продължих проклетото си съществуване. Изпитах тука мъките на ада.
Доведоха ме в Тулон и ме поставиха на мястото, където съм.
— Вие сте пострадали много, Бенито Мадреселва. Ужасна е съдбата, която сме изпитали! — промълви Марино.
— Вследствие моето желание, още преди да се приключи процесът, всички мои богатства в Барселона, които бяха секвестирани, бяха предадени на нещастната вдовица на Костадо.
Аз вече нямах нужда от нищо; мизерията до смъртта ми трябваше да бъде моя спътница.
Богатствата, които притежавах, са още в морето. Правиха многобройни опити да ги извадят, но не успяха.
За мене този кораб, претоварен със съкровища, които бяха достатъчни да задоволят нуждите на много хора, беше без стойност, също както и животът ми.
— Значи корабът лежи още на дъното на морето?
— На същото място, между остров Малта и остров Комино, на сто крачки от една подводна скала, чийто връх се показва над вълните.
Чувствам, че краят ми е близък, Марино. В мълчанието на нощта, преди вашето идване, аз мислих, размишлявах, дирих и най-после открих с какво е възможно да се извади съкровището от морето… И ревниво пазих тази тайна.
— Как? Вие сте намерили средство, с което може да се осъществи почти невъзможното? Вие сте открили път, по който може да се слезе на дъното на морето? — попита Марино, без да прикрива изненадата си.
— Това не е измама, нито някаква магия. Вие ще узнаете истината.
Аз ще ви прехвърля всичките мои богатства. Ще ви направя мой наследник, Марино Маринели!…
Не ми отказвайте! Аз ви изучих; узнах, че сте благороден и честен, че имате големи проекти, за които ви са нужни тия съкровища.
С тях вие ще можете да добиете могъщество във вашата борба за отмъщение: вие ще бъдете по- сигурен в победата; вие ще спасите от мизерия и смърт много нещастници!…
Докато тия богатства за мене са без стойност и загубени, за вас ще бъдат от голяма важност, за да разклатите света, Марино!
Слушайте последната ми воля! Вие сте млад, пълен със смелост и сила, докато мене ме дебне смъртта.
Вие ще успеете да избягате. Тогава идете бързо на Малта. Там започнете веднага работата. Ще стигнете до потъналия кораб и цялото несметно богатство ще бъде във ваши ръце.
То е ваше неприкосновено притежание. Никой не може да претендира нито за част от него. Вие сте единственият наследник на Бенито Мадреселва.
— Но кажете ми, защо ме правите ваш наследник? Вашите думи ме вълнуват, тъй като не зная какво желаете да направя, нито как да ви се отблагодаря.
— Това, което ми казвате, още веднъж доказва, че вие сте достоен наследник на тия богатства, които без вас биха били безвъзвратно загубени.
Вие ще ги използвате, за да осъществите вашите справедливи проекти за отмъщение и освобождаване на вашия баща, който невинен лежи в страшния затвор.
Зная, че снабден с тия безчислени средства, ще покровителствате и спасявате невинните, а ще преследвате и наказвате виновниците.
Ще имате в ръцете си безгранична власт. Казвам ви без преувеличение, че тези богатства, каквито нито един крал, нито един император не притежава, ще направят от този, който ги вземе, един всемогъщ човек!
— Вие предизвиквате в дъното на душата ми вълнение, което ме изпълва с неописуема радост и накара да бие по-силно сърцето ми — извика Марино със светнали очи. — Да, вие имате право, богатството донася могъщество; тия съкровища ще дадат на моите планове една помощ и една сила, каквато даже не съм и помислял. Да, Бенито Мадреселва, моята гръд се вълнува и сърцето ми бие силно; то е пълно с идеи, достойни да раздвижат света!
— Сутринта наближава. Сега вие имате само едно съкровище, което изглежда недостижимо и до което вие не знаете, как да достигнете — промълви испанецът с глас, който отслабваше.
Утре вие ще узнаете тайната, която е плод на няколко годишно размишление. Утре ще притежавате във вашите ръце средства, чрез които ще можете сигурно да влезете в притежание на потъналото съкровище, тъй като имате и другото, съединени с благородството на сърцето.
