Риалто — подзе Антонио.
— Във вашия разказ не сте ми споменавали за това.
— Ние току-що пристигнахме. Слушай! Ние чакахме пред тази къща цял час и се учудвахме защо монахът не се появява…
— Как?… Вие забравяте ли, че къщите на Рива де ла Карбоне, за които ми говориш, имат втори изход на малката уличка, която води към Кале Марчерия? — прекъсна го живо Франциско.
— Така е както казваш. Ние разпитвахме за къщата, за да узнаем кой живее там, понеже аз си спомням, че тя дълго време беше необитавана. Отговориха ни, че мъдрият и умен астролог Ауромето живее там, изолиран от останалия свят. Що се отнася до глухонемия монах…
— Той е избягал през втория изход — каза Франциско и стана — той ви е излъгал. Ела!
Старата просякиня се усмихна със задоволство и изчезна в сянката, преди още двамата полицаи да си платят консумацията.
— Бонифацио се е завърнал в палата — каза Антонио, излизайки от „Златния делфин“ със своя другар.
— И той очаква, че там ще повярват на един луд като него — каза Франциско разгневен. — Той е трябвало да отърчи в уличката, през която е минал монахът… Може би щеше да намери някоя следа от него.
Двамата мъже, грижливо загърнати в мантиите си, тръгнаха по направление към моста Риалто.
Като стигнаха в малката уличка, съседна на този мост, Антонио привлече другаря си в сянката на къщите и му показа една двойка, която в този момент излизаше от Кале Марчерия в малката уличка.
Дамата носеше разкошна дълга рокля от коприна с тъмен цвят. Главата си бе покрила с бял воал.
Нейният кавалер изглеждаше, че също принадлежи към висшето общество: шапката му, украсена с едно великолепно перо, и кадифената му мантия, която бе наметнал на раменете си, издаваха един член на благородничеството.
Неговите движения бяха плахи и неправилни, докато тия на неговата спътница издаваха нещо властно и заповедническо.
— Дожът — промълви Антонио. — Познах го по неговата шапка и неспокойните му движения… Знаеш ли какво казват? Че бил обхванат от Сатаната.
— Шт! Той не трябва да ни види или поне не трябва да забележи, че го наблюдаваме, отговори Франциско тихо.
— Ние сме скрити от погледите му. Неговият слуга Пепо ми довери вчера, че дожът прекарва нощите си, вървейки из коридорите и въздишайки, като че ли носи тежък товар. Пепо твърди, че Сатаната е седнал на врата на дожа и го води към неговите нощни разходки из палата.
— Мълчи, Антонио. Той минава пред нас.
— Дожесата е, която го придружава.
— Те завиват, за да влязат в тази къща.
— В името на светците!… Те не ни видяха. Те отиват при мъдрия Ауромето, за когото цяла Венеция говори.
— Ела с мен — каза Франциско със снишен глас, повличайки подир себе си другия полицай на оттатъшната страна на улицата, докато дожът и дожесата изчезнаха в тъмната сянка между тесните и високи здания.
Последните си въобразяваха, че не са видени от никого.
— Проклятие! — извика Луиджи Гримани гневно. — Мразя тъмнината. Този астролог, изглежда я обича!
— Последвай ме — прекъсна го Катерина, пристъпвайки към стълбата, която водеше към един тъмен вестибюл.
— Струва ми се, че познаваш местата…
— Видях вече веднъж алхимика, за да го предупредя за нашето посещение, — каза дожесата, изкачвайки се по стълбата.
— Въпреки това предупреждение той не ни очаква.
— Той не се съгласяваше да ни каже бъдещето — каза Катерина. — С големи мъки едва успях да склоня. Не бъди груб и присмехулен към него, за да ни открие той средството, с което ще си възвърнеш спокойствието, щастието и почестите.
Тя достигна до една врата на края на стълбата, където почука два или три пъти.
Чукането прозвуча продължително в празната къща.
Дожът застана близо до съпругата си и с нетърпение очакваше да види обитателя на къщата, който можеше да задоволи неговите желания.
Най-после, леки стъпки се приближиха. Резето от вратата бе отместено и пред дожа и дожесата се появи мъдрият Ауромето.
Той беше около седемдесетгодишен човек, с дълга брада и сиви коси, с мършаво лице. Носеше дълга и широка роба от черно кадифе, която бе пристегната на талията му с един чуден пояс, украсен с някакви кабалистични знаци.
Залата, в която алхимикът прие своите бележити посетители, бе обширна и издаваше при пръв поглед занятието на този, който я обитаваше.
Големи стъкла, в които бяха затворени препарирани животни или растения в най-чудни форми, мъртвешки глави, скелети на амфибии и други неща бяха натрупани върху множество масички покрай стените.
Върху една голяма маса се виждаха сини пламъци, върху които бяха поставени разни реторти.
Една лампа, висяща от тавана, осветяваше тази стая, в която се разнасяше някакъв странен парфюм.
Ауромето не се поклони, нито поздрави посетителите.
От своя страна дожът не счете за необходимо да отправи поглед към астролога и мина зад него, за да последва дожесата в залата, която Ауромето й бе посочил с ръка.
Дожът разгледа тази стая с видимо голямо вълнение; черепите и скелетите му напомняха за смъртта, от която той толкова се страхуваше.
Алхимикът затвори вратата докато дожесата отхвърли воала си назад.
— Вие оправдахте моето доверие — каза тя на стареца, който стоеше прав пред нея. — Капките, които ми дадохте бяха добри; те произведоха ефекта, който ми бяхте обещали…
— Мъдрият Ауромето, мой височайши съпруже, продължи тя, обръщайки се към дожа — ще ви разкрие бъдещето и ще излекува болката, която венецианските лекари не са способни да излекуват, въпреки че ви отрупват с разни лекарства.
— Започнете — заповяда дожът с мрачно и заповедническо лице. — Ще получите голямо възнаграждение. Луиджи Гримани не гледа на златото, когато се касае да заплати извършените му услуги.
— Аз не ще извърша това за награда. Не заради златото, което ми обещавате, ще ви кажа истината, — отговори мистериозният старец с важен и мистериозен глас. — Защото ако я чуете, ще забравите, че сте обещавали награда.
— Какво означават тези думи?
— Пригответе се за истината Луиджи Гримани! Истината! Не зная дали ще можете да я понесете.
— Значи вие знаете, че тази истина е твърде тежка за мен?
— Не зная още нищо, но аз познавам душата на хората.
— Може би вие се мамите по отношение на моята съвест.
— Ако вие сте готови да чуете това, което е написано на звездите, и това, което ще ви съобщя за бъдещето, последвайте ме Луиджи Гримани. Не се страхувайте и не треперете, а слушайте внимателно! Аз не разкривам на драго сърце бъдещето на хората, защото те са склонни да сметнат за мое лично дело това, което е писано на звездите. Намразват ме, ако им съобщя лошо, позорно, или ме обсипват с пари, ако им предскажа нещо хубаво. Но нека да изпълня волята ви.
Алхимикът отиде в дъното на стаята и дожът и съпругата му го последваха.
Той отвори една малка врата, зад която имаше спираловидна стълба. Той и посетителите му се изкачиха
