Но никаква следа не намерихме от немия монах.
Ние вече щяхме да излезем от стаите, обитавани от астролога, без да открием нещо и учудвайки се на това мистериозно изчезване, когато внезапно ми хрумна идеята да разгледам камината на голямата стая.
Аз се върнах бързо и изненадах върху лицето на гадателя на звездите усмивката на един човек, щастлив, че ни е измамил.
— И какво намерихте в камината?
— Черната качулка на монаха… Но от самия него нито следа! Ауромето бе можал да направи да изчезне човекът, бе го направил невидим, обаче, неговата качулка бе останала!… Повярвайте ми, велики всемогъщи инквизиторе, този астролог е един много опасен магьосник.
— Той хвърли нещо върху пламъка, който гореше на масата му, и залата се изпълни с една атмосфера, която ни размъти мозъците — каза Антонио. — Наложете на този магьосник най-голямото наказание и вие ще бъдете справедливи, благородни и височайши сеньори!
— Това, което разказвате, изглежда едновременно и чудновато и тъпо. Не намерихте ли нещо, освен тази празна качулка у Ауромето?
— Нищо повече, всемогъщи инквизиторе. Запитах го за този, който носи тази качулка и той сам ми призна, че бил изучил черната магия, можел да направи да изчезна цял, освен тъмната ми мантия и шапката ми.
— И тогава вие напразно дирихте монаха в къщата, намираща се на уличката до канала де ла Фузина?
— Той не бе се върнал. Намерихме в стаята, която е обитавал, само останки от царевичен хляб и няколко плодове.
Кой знае къде този майстор на магиите е отправил монаха чрез своите вълшебства?
Не ще бъде намерен, повярвайте ми, благородни и височайши сеньори. Той не е вече в островния град и също както негърът избяга от пазачите, така и монахът ни избяга чрез могъществото на този магьосник, когото земята не трябваше да носи дълго върху себе си.
— Оттеглете се в чакалнята — заповяда главният инквизитор на двамата карабинери.
Когато те се отдалечиха, златното звънче зазвъня. Един маскиран прислужник влезе в страшната зала на съда.
— Доведете тук Бурони палачът, каза главният инквизитор.
И, докато прислужникът отиде да изпълни заповедта, той се обърна към своите помощници:
— Луиджи Гримани иска смъртта на астролога, понеже му е разкрил неща, които показват, че знае повече, отколкото трябва.
— Изчезването на немия монах е забулено със загадъчност — каза един от инквизиторите. — Ако не изповяда къде е монахът, трябва да умре.
— Споделям вашето мнение. Той упражнява черната магия, което изкуство му е дало могъщество да се бори срещу нас — заяви вторият инквизитор. — В канала Орфано, ако не се покори на нашата воля!
— Преди всичко да изслушаме това, което ще ни каже Бурони… Чувам стъпките му.
Вратата на черната стая се отвори и на прага от страна на слугата, който бе отишъл да го търси, се появи палачът при върховния съд на Венеция.
Бурони бе висок човек с едро и силно телосложение. Можеше да се съди за неговата сила по големите му мускули, тъй като кадифената му дреха, в която бе облечен, даваше възможност да се види изпъкналата му гръд, широките му рамене и силните му ръце.
На лицето си носеше черна маска, а на главата шапка, която сне при влизането си в залата на инквизиторите.
Бедрата му бяха покрити с плетени панталони от черна вълна, а краката му бяха голи и се виждаха дебелите му мускули. Ходилата му бяха обути в сандали.
Палачът се спря на няколко крачки от масата и се поклони, докато в това време прислужникът се оттегли.
— Каква новина ни носиш, майсторе? — попита главният инквизитор палача. — Предадохме ти преди три часа астролога Ауромето, за да го отведеш в Стаята на истината… Призна ли той?
— Поставих го на макарата за измъчване, велики и всемогъщи инквизиторе — отговори Бруно с висок и силен глас, който не се изменяше от черната маска. — Той понесе изтезанията без оплакване, без проклятие, без молитва. Тогава го запитаха следвайки вашите заповеди, желае ли да признае, къде се намира немият монах. Той отговори, че ще умре, но не ще го принудят да каже това.
— Подложи ли го на други мъчения?
— Поставих му краката върху горящи въглени — продължи палачът. — Той започна да стене от силните болки, но не призна нищо.
— Жив ли е още? — запита главният инквизитор.
— Намазах му с дървено масло гърба и окървавените крака, за да го върна в състояние да може да отговаря на въпросите.
— Кажи да го донесат в тази стая в един ковчег, майсторе — заповяда главният инквизитор. — Изтезанията не могат да окажат нищо върху твърдоглавците. Ако не признае, той ще умре тази нощ… Остани наблизо. Възможно е на твоите помощници да бъде възложена нощна работа.
— Вашите заповеди са свещени за мене, всемогъщи инквизиторе. Те ще бъдат изпълнени — каза палачът, като се отдалечи, за да даде нареждане да донесат алхимика Ауромето.
След няколко минути четирима помощници на палача, маскирани като всички, които стояха близо или далеч от кървавия съд, влязоха в черната зала.
Те носеха един ковчег, в който бе поставен старият гадател на звездите, чиито членове бяха изкълчени и окървавени от страшните изтезания.
Ауромето не издаде никакви оплаквания или охкания, макар раните на краката и гърба му получени, в страшните стаи на истината, да му причиняваха страшни болки.
Големите му очи, налети с кръв, се устремиха срещу тримата маскирани инквизитори, които с един жест на ръката заповядаха на помощниците на палача да напуснат палата.
Мъдрият Ауромето лежеше в дървения ковчег, без да може да се помръдне.
— Проклет да бъде Съветът на тримата! — произнесоха устните му.
— Ти се наричаш Ауромето — започна главният инквизитор — и упражняваш занятието да познаваш тайните сили на природата и да четеш по звездите. Ти си жрец на магьосническото изкуство и можеш да откриеш на земята неща, които никое човешко създание не познава.
Нещо повече: обвиняваш се, че си скрил при тебе един монах, наречен глухоням, и карабинерите са могли да намерят в твоето жилище само качулката му. Съветът на тримата изисква да му заявиш къде се намира немият монах.
— Какво искате от един монах, омразни съдии?… О! Проклет да бъде Съветът на тримата! — извика Ауромето, когото ужасните болки измъчваха страшно.
— Трябва да намерим този монах. Ако е необходимо, нашите полицаи ще го търсят във всички страни по света, но пак ще го намерим — каза главният инквизитор заповеднически.
— Аз ви казвам, че не ще го намерите никога, никога, викна алхимикът, чиито очи светнаха с триумфална радост.
— Чуй съдбата, която ще те постигне, ако не обадиш мястото, в което той се крие!… Ти го знаеш, но искаш да ни измамиш, негоднико! Макар да се занимаваш с черна магия, ти не можеш да се бориш с нас.
— Проклет да бъде Съветът на тримата! — прошепна пак Ауромето.
— Ако твоето могъщество е голямо както ти вярваш, повикай го на помощ в този час! Ако си способен да направиш монаха невидим, използвай твоето магьосническо изкуство и спаси себе си. Изчезни, ако можеш!… Но ти си безпомощен! Признай, че силата на държавната инквизиция е по-голяма от твоята, и стани покорен! Изповядай къде живее немият монах! Той трябва да падне в ръцете ни!
— Слушайте това, което ще ви заявя тържествено, съдии, които криете образа си! Чуйте и разберете добре!
Никога нито една думица, която може да ви въведе в следите на немия монах, не ще излезе из устните
