намираща се близо до моста на Риалто, не са намерили монаха, който не бил излизал от там, а само магьосника Ауромето, когото днес ще покачат на ешафода. Знаете ли кой го предаде?
— Не, не зная нищо — каза търговецът на птици.
— Любопитна съм да узная, ха, ха, ха — разсмя се старата.
— Този магьосник и монах едновременно е сключил един пакт с дявола — продължи бъбривата Фросина. — Очаквам с нетърпение той публично да даде обяснения за обвинението срещу него и че може би ще направи някои разкрития в последната минута.
— Вие още не сте казали, Фросина, кой го е предал? — попита Луала.
— Да, вие още не сте ни казали това — потвърди продавачът на птици.
— Е, добре. Той сам се е предал — продължи Фросина. — Вие знаете, че тия, които са сключили договор с дявола, се предават сами срещу смъртта, когато техният последен час е настъпил. Той се е предал сам.
— В стаите на истината е, нали? — запита просякинята.
— Да, да, той трябва да е там, в стаите на истината…
Обзета от ужас, бедната кършеше костеливите си ръце.
— О, не! — извика Фросина. — Той не е в стаите на истината. Познавам събитието. Ако бях сигурна, че вие ще мълчите, щях да ви доверя това, което зная по тоя повод. Вчера началникът на карабинерите бе дошъл при моя господар. Те се разговаряха високо в стаята с оръжията, където Силвио Зиани си избираше една нова сабя. Действително, аз бях в трапезарията, която е наблизо, и можах да чуя, дума по дума това, което говореха. Обещавате ли ми да не казвате никому?
Папалардо и старата просякиня обещаха да пазят тайна, въпреки че търговецът на птици бе неспособен да я запази повече от четвърт час.
— Чуйте! По времето, когато астрологът е бил хвърлен в канала Орфано, монахът, който бил станал невидим в жилището на магьосника, се появил внезапно, кратко време след смъртта на последния.
— Ха, ха, ха! — прекъсна я просякинята с гръмогласния си смях. — Ние сега имаме доказателство, че тия, които стоят там горе, не знаят нищо точно. Преди всичко вие казвате, че двете лица не са друго, освен едно и също. Сега вие твърдите, че монахът се появил, след като магьосникът бил хвърлен в Орфано?
— Да, Луала има право, — наблегна Папалардо. — Те не знаят нищо, тия господа там горе.
— Оставете ме да завърша — извика Фросина със снишен глас, понеже бе забелязала, че някои лица, намиращи се наблизо, надаваха ухо. — Магьосникът продължава своите магии — каза тя. — Монахът е изчезнал пак без следа. Тогава един моряк разказва, че корабът, с който последният избягал, претърпял корабокрушение, като всички, освен него се удавили. Но внезапно отново виждат да се появява във Венеция магьосникът! Вижте, Луала! Дяволът му помага, тъй като той е можал да излезе жив от корабокрушението, като се е спасил и от канала Орфано.
— Отново се е спасил! — прошепна просякинята, която бе свикнала да повтаря по два или три пъти едни и същи думи. — Отново спасен! Защо ли е дошъл тук във Венеция?
— Не ви ли казах, Папалардо? Не знаете ли, че един призрак обитава гробницата на благородната фамилия Карманьола в острова на гробовете?
При тия думи Фросина се прекръсти.
— Казват, че старият Виторио Карманьола, когото никъде не виждат, си бил приготвил вече ковчега в гробницата!
— Ха, ха, ха! — разсмя се просякинята. — Това е ужасно, Фросина, ако някой дух…
— Доказано е — продължи слугинята, — че когато призракът е почнал да обитава гробницата, се е появил монахът. Той бил заловен в Маламоко и те са прибегнали до хитрост, за да го доведат до тука, иначе той пак би им избягал.
— Обаче, кажете ми — запита просякинята, — ако той е бил в сношение с дявола, защо не е използвал това си могъщество, за да се освободи? Аз не съм видяла нищо подобно, но само си въобразявам, че съюзът с лошите духове би го направил недостъпен за всякакви нападения.
— Вие ме питате повече, отколкото мога да ви отговоря — каза Фросина. — Знаеш, че никога не съм ходила в кухнята на дявола.
— О, да ви пази Бог! — каза търговецът на птици, за когото Фросина бе една добра клиентка. — Вие никога не сте ходили в друга кухня, освен в тази на уважаемия майстор Илюзо, оръжейника.
— Зная ли аз? — продължи Фросина. — Неговото могъщество сигурно е било ограничено. Може би то е прекъснато сега!
— Ще ми разкажете ли продължението на разговора между началника на карабинерите и вашия майстор? — запита Луала.
— Господин Илюзо попита благородния Силвио Зиани защо е осъден на смърт астрологът и отговорът беше…
— Кажете ни, кажете ни го, Фросина! — помоли обезпокоената просякиня, подкрепена от Папалардо, който не виждаше в целия този разговор друго, освен едно убиване на времето.
— Астрологът, или, ако желаете по-добре, монахът или магьосникът, — продължи слугинята — е бил завлечен в подземните килии на палата на дожовете, за да признае от какво естество са били неговите връзки с Ауромето. Никой не е знаел, че…
— Един въпрос! — прекъсна я старата просякиня, смеейки се. — Носил ли е монашеско расо този човек, който е бил заловен в Маламоко и докаран с хитрост в двореца?
— Разбира се! Той е носел една черна доминиканска мантия. Бил е същият монах, когото шпионите на папата са търсили така отдавна.
— Така отдавна — подзе Луала. — Уви, да, вие имате право, Фросина.
— Те са го подложили — подзе последната, — на всички наказания, като са го заплашили със смърт. Чувствайки, че наказанието е неизбежно, той отправил една последна молба. Поискал още веднъж да го заведат при великите инквизитори.
Фросина хвърли наоколо безпокоен поглед, да се убеди, че никой не подслушва, после подзе, приближавайки главата си по-близо до продавача на птици и старата просякиня:
— Той обърнал внимание на началника на затвора, че неговото расо се е обърнало на дрипи и поискал една мантия и черна шапка, за да се яви достойно пред Съвета на тримата!
— Какво му е отвърнал началникът на затвора? — попита Луала.
— Изпълнил желанието на монаха и, когато последният, така преоблечен проникнал в тайната стая на инквизицията, тримата съдии подскочили от столовете си.
— Какво говорите? — каза Папалардо, дълбоко изненадан. — Подскочили? Инквизиторите?
Старата просякиня се засмя със своя саркастичен смях.
— Ауромето — продължи Фросина. — Ауромето, астрологът! — извикаха те. Действително монахът приличал по всичко на мистериозния човек, хвърлен в канала Орфано. Вие можете да си представите какво е било тяхното вълнение! Нещо повече, според както разказва капитанът, магьосникът е заплашил инквизиторите, представете си, великите инквизитори!
— Нечувано! Още не се е случвало подобно нещо — каза Папалардо.
— А примерът на Марино Маринели — обади се старата просякиня. — Той също е отправил заплашвания срещу инквизиторите.
— Тогава, продължи Фросина — те осъдили на смърт монаха астролог!… Но вижте там! — прекъсна се тя сама. — Войските от арсенала пристигат вече, за да образуват кордон около ешафода.
— Слънцето е вече на залязване — прошепна старата просякиня, хвърляйки поглед към небето. — Този път само Бог може да му помогне!
Търговецът на птици и слугинята не чуха тия думи, понеже хората, които се бяха натрупали наоколо, в този момент бяха внезапно грубо разблъскани от войниците и стана една бъркотия.
Образува се широко място около ешафода и колонадите на Дожския палат.
Можеха да се различават твърде ясно входът и стълбите на палата, които бяха срещу ешафода, но разстоянието, което ги отделяше от тълпата бе твърде голямо, за да могат да се разберат думите, които биха били произнесени.
Бедната стара Луала, прегърбена, трепереща и едва сдържаща се на крака, се намери така притисната между множество мъже с висок ръст, които войниците бяха изтласкали, че не можеше нито да се мръдне,
