местонахождението на колибата и сигурно се е запътила натам. Но защо тръгва без него, без дори да му каже? Ако не се бе скрил тук, той щеше да разбере за бягството й много по-късно, когато тя ще е твърде далеч. Беше толкова изтънчена и невинна, когато за първи път се срещнаха, но явно оттогава бе научила много хитрини, които сега изкусно използваше. Държанието й издаваше паниката, която я бе завладяла. Стоун се питаше каква е причината за страха й. Може би Мат й е пратил съобщение да отиде при него, някъде в подножието на планината. Или пък е решила да търси баща си в колибата. Но това бе твърде безразсъдно и опасно… и подозрително, щом нищо не бе му казала нищо. Ще я проследи, за да разбере истината, но няма да й се показва, освен ако тя не попадне в беда.
Джини заобиколи двата главни пътя, които водеха към подножието на планината. По тях се движеха коли със стоки, предназначени за вътрешността на страната. Докато яздеше в северозападна посока, тя гледаше Пайкс Пийк, доволна, че няма да се наложи да изкачва стръмното било все още покрито със сняг, въпреки че беше вече края на юни. И все пак високи плата, долини, пасища и каньони я разделяха от уединената колиба, към която се бе запътила. Погледът й се спря на внушителните красиви планини. Тя мина покрай Маниту Спрингс, където преди стотици години са живеели древните обитатели на скалните жилища. Не можа да сдържи възхищението си, когато съзря чудатите форми на червените и бели пясъчници в Градината на Боговете. Някои от тях достигаха до височина триста фута. Джини следваше инструкциите на картата, които се бяха запечатали в паметта й. Вървеше успоредно на пътя, който водеше в северна посока. Стараеше се никой да не я забележи. Знаеше, че още много време пътят и потокът край него ще бъдат единствените указатели.
Постепенно наклонът на пътя се увеличи, но все още не беше толкова голям, че да затрудни коня й. Яздеше бавно и смело минаваше между неравните стръмни планински хребети, потънали в зеленината на дъбове, хвойнови храсти, брези и елша. Суровата природа бе изкривила и повалила някои от дърветата. Джини спря да си почине край едно от бистрите поточета и утоли жаждата си с леденостудената вода. През деня беше топло, но тя знаеше, че надвечер ще се захлади. Тънкият жакет приятно й топлеше, но замечтано си мислеше, че прегръдката на Стоун би я стоплила още по-добре.
Дългото и самотно пътуване продължаваше. Тя трябваше да се отдалечи колкото се може повече от Колорадо Сити, преди да се здрачи. За щастие наоколо не се виждаха нито находища, нито златотърсачи. Когато достигна най-високото място от началото на пътуването си, тя се спря, обърна се и погледна Колорадо Сити, който се намираше далеч под нея. Изглеждаше тъй нищожен и самотен, както в момента се чувстваше тя сред високите хълмове и необятната шир.
Не, тя нямаше избор. Франк едва ли щеше да забележи отсъствието й до неделя вечерта, а вещите и бележката, която бе оставила на Хати, щяха да поддържат заблудата поне до понеделник сутринта. Може да си помисли, че тя се е уплашила и е избягала в Денвър, за да бъде далече от него и вероятно щеше да тръгне да я търси. Джини се надяваше да е така, защото искаше да спечели повече време, преди Франк да е узнал за бягството й. Но дори и сега да поемеше обратния път, тя нямаше да стигне в града, преди Стоун да разбере, че е напуснала Колорадо. Не можеше да си представи как би реагирал Стоун, когато се промъкне довечера в стаята й и открие, че тя отново е изчезнала.
Джини пропъди образа на любимия си от съзнанието и се зарече отсега нататък да бъде предпазлива.
Вдясно от нея планината бе стръмна и опасна, цялата обрасла в гъсти гори, и тя се радваше, че не й се налага да преминава през нея. Дочу трополенето на някаква кола надолу по склона и бързо се скри в храстите, за да не я забележат. Стигна до мястото, откъдето трябваше да свие в югозападна посока, като заобиколи Каскейд Крийк. Много пъти се бе опитвала да си представи мислено картата и сега само като притвори очи, в съзнанието й изникна всяка една подробност от нея.
Смрачаваше се и Джини трябваше да се установи някъде, за да прекара сама първата си нощ на открито.
Добре, че поне лунната светлина огряваше потъналата в мрак гора. Бе хапнала преди да тръгне от Колорадо и не възнамеряваше да пали огън, тъй като пламъците и мириса на пушек можеха да привлекат нечие внимание. За да избегне трудния и неравен терен, Джини бе принудена да премине през един бързей. Щом нагазиха в студената вода, тя наостри слух. Искаше да долови и най-слабия шум от промиването на златоносен пясък или от лагера на златотърсачите. Насеченият хълмист бряг пречеше на кръгозора й и тя се молеше навреме да съзре опасността. Най-сетне излезе от водата и минавайки покрай Сенд Галч, тя видя една колиба, която стоеше самотно на близкия склон. Пушекът, който излизаше от комина й, подсказваше, че вътре има хора. Джини продължи нататък, наклонът рязко се увеличи, но свежият въздух и вечнозелените храсти все още поддържаха силите й. Реши да пренощува край Кристола Крийк. Разседла коня и го пусна да пасе и да утоли жаждата си в близкия поток. Успокояваше се с мисълта, че той ще вдигне достатъчно шум и ще я събуди, ако случайно някой се опита да я нападне. Разстла едно одеяло върху покритата с борови иглички земя и постави оръжието си до него. До ушите й долитаха всякакви звуци. Нощни птици отправяха своя зов една към друга, животни се движеха с тихи стъпки в храсталака. Един елен, който кротко хрупаше листа почти се приближи до нея, но щом я подуши, бързо се стрелна навътре в гората. Във водата подскачаха жаби и щурците весело им пригласяха със своята безкрайна песен. Джини се мушна на топло под одеялото. Цялата трепереше, сърцето й лудо биеше, пулсът й се учести и дори зъбите й затракаха от страх. Опитваше се да се укори, че се държи като някое страхливо дете, но това не й помагаше да преодолее уплахата си. Най-сетне умората надделя и тя потъна в дълбок сън.
Стоун се приближи до нея, зави се с едно одеяло, готов да пази любимата си през дългата студена нощ.
В събота Джини прекоси Саут Плат Ривър и като премина през Уилкерсън Пас, се озова в по-ниската част на планината. През изминалите две нощи тя упорито прогонваше от съзнанието си образите на тримата мъже в живота си и не позволяваше на тревожните мисли да отклонят вниманието й. Не искаше да се безпокои и страда заради баща си, нито пък да се страхува от отмъщението на Франк. Не искаше да се измъчва заради евентуалното предателство на Стоун.
Но неканените мисли все по-често я обсебваха. Укоряваше се, че болката и възмущението я бяха накарали да действа импулсивно, без да даде възможност на Стоун да й обясни мотивите за поредната си лъжа. Вероятно е твърде глупаво и безразсъдно от нейна страна да пътува сама през тази огромна пустош. Всичко може да й се случи. Ако стане някаква злополука, никой не би могъл да й помогне. Може да я нападнат разбойници като тези от бандата на Барт. Ами ако на пътя й се изпречи някое опасно диво животно? Тази сутрин тя бе видяла две огромни мечки. Може да стане жертва на някой побеснял индианец или на отчаян златотърсач, полудял от суровите условия и самотата. Каквото и да си мислеше Стоун за баща й, тя бе убедена, че той я обича и желае и никога няма да й причини болка и страдание. Постъпи глупаво, като избяга така сама, без дори да поговори с него. Кой знае какви ужасни неща си мисли той за нея.
Тя го бе предупредила, че Кинон е опасен, макар че Стоун можеше да се погрижи сам за себе си. Ако Кинон вярваше, че Стоун знае местонахождението на мината, той би се опитал да изкопчи информация от него и дори да го убие. Нищо чудно, ако в този момент над главата на Стоун е надвиснала смъртна опасност. Вероятно Кинон не се е осмелил досега да го нападне, защото е знаел, че Стоун е човек на закона и ако го убие, другите специални агенти ще започнат разследване и ще го разобличат. Напълно е възможно Стоун да е дал някакви сведения за Кинон на властите и дано Кинон не се е добрал до тази информация.
Несъмнено, щом от Денвър пристигне телеграма с предявения иск на името на В. А. Марстън, Франк
