— Ти… ти притежаваш половината от мината?
По реакцията й Стоун разбра, че тя не е знаела за завещанието на Клей.
— Аз бях най-добрият приятел на Клей, бяхме като братя. Той няма други роднини. Ти спомена, че си избягала от Колорадо, защото те е страх, че в понеделник Франк ще знае коя си и защото си смятала, че съм те измамил. Нали така?
Джини забеляза колко бързо Стоун смени темата.
— Да, така е. Освен това искам да спася баща си. Франк каза, че тримата сте служили в армията и сте били приятели. Как можеш да си помислиш, че татко ще направи такова нещо?
— Баща ти се е променил, Джини. Ти си го видяла за последен път, когато си била на тринадесет години. Оттогава той е имал какви ли не ужасни преживявания, които са оказали своето въздействие върху него. Последното писмо на Клей ме кара да подозирам Мат. — Той й разказа съдържанието на писмото. — Клей не му вярваше повече. Като изключим странните злополуки и необичайното поведение на Мат, не знам какви са другите причини за подозренията му. Знам обаче, че Мат е регистрирал земята чак след смъртта на Клей, и то на твое име. Имам чувството, че той нарочно е изчезнал, вместо да помогне да се издири убиеца на Клей. Дори не ме помоли да се намеся в разследването на това престъпление. Е, и тогава аз какво мога да си помисля, Джини? И как бих могъл да ти наговоря всички тези неща още онази вечер? Та ние едва се бяхме одобрили. Не исках да те загубя, поне не толкова бързо. Исках да сме заедно колкото се може повече, преди да призная нещо, което сигурно щеше отново да ни раздели. Имах намерение да ти разкажа всичко в петък вечерта, но ти замина и не ми даде тази възможност. — Стоун стисна ръцете й. — Нима не разбираш, че ме е страх да не те загубя заради това, което съм и това, което трябва да направя? Ако Мат е виновен, ще се наложи да го арестувам и да го пратя в затвора. Дължа това на Клей. Но, ако е невинен, ще се опитам да му помогна и да го предпазя от опасностите, обещавам. Какво още очакваш от мен? Заклех се да заловя убиеца.
Думите му я развълнуваха. Намеренията му бяха благородни, макар че бе действал твърде неразумно. Това поведение й бе напълно понятно, съдейки по собствените си безразсъдни постъпки.
— Повярвай ми, Стоун, баща ми е невинен.
— Това, че искаме да бъде така, не означава, че е истина. Това е третият баща, който застава между нас. Не исках да унищожа Чарлз Ейвъри, защото знаех, че ще нараня моята Ана. Не исках да напускам Бен, но знаех, че ако остана вкъщи, ще причиня болка на моята Джоана. А сега не искам да преследвам Мат, защото ти ще страдаш и това може да разруши нашето бъдеще. Моля те, Джини, не позволявай това да стане. Аз те обичам и имам нужда от теб. Смили се над мен, жено, защо непрекъснато ме караш да страдам?
Джини копнееше да се отпусне в прегръдките му и да го обсипе с целувки. Но трябваше още толкова много неща да му каже.
— А не си ли се замислял, че и баща ми е уплашен, объркан, наранен? Неговият съдружник и приятел е убит и някой се опитва да убие и него. Той вероятно се досеща, че дори и ти не му вярваш и го преследваш като престъпник. А щом един приятел се съмнява в невинността му, нима би могъл да си помисли, че законът ще му повярва? Той дори може да е мъртъв и да е погребан някъде.
Стоун я придърпа в прегръдките си.
— Не плачи, любов моя. Сигурен съм, че е жив. Ако успеем да го открием и да научим истината, всичко ще си дойде на мястото.
Джини отстъпи назад и го погледна в очите.
— Ами ако не може да докаже, че е невинен? Ами ако не намерят убиеца на Клей? Имат ли право да го арестуват и да го пратят в затвора само защото е заподозрян?
— Не, Джини, това е невъзможно. Но той сам се е поставил в неизгодно положение, така че сигурно ще се води следствие. Има ли още нещо, което не си ми казала?
— Не. Сигурна съм, че всичко е дело на онзи злодей Франк Кинон. — Тя му разказа как се е държал и какво е казал, когато е разбрал, че Стоун е в града. — Той си е наумил на всяка цена сребърното находище да бъде негово.
Стоун замислено я галеше по зачервените и мокри от сълзите страни.
— Защо ще убива Мат и Клей, преди да му кажат къде се намира находището? Ако е успял да изкопчи нещо от тях, сега щеше да е собственик на мината. Не би се разгневил от моето завръщане, не би търсил следи, които да го отведат до среброто.
— Знам, че няма смисъл да се убиват единствените хора, които имат информация за нещо, за което дълго си мечтал, но съм убедена, че все пак съществува някакво обяснение. Може би хората му са допуснали грешка, като са убили двамата съдружници. Може би не са разбрали, че двамата мъже са в колибата, когато са стреляли по нея и са я запалили. А може и да не е Франк, а някой крадец или разбойник — с неохота добави тя.
Стоун искаше да й докаже, че това не е работа на случаен човек.
— Но техните животни и вещи не са били откраднати. А двамата мъже първо са били застреляни и след това са ги запалили. Това е безспорен факт, макар че не мога да разбера каква е истинската причина. Предполагам, че по време на стрелбата някоя искрица от огъня или от фенера се е възпламенила и е причинила пожара. Тези колиби, направени от сухо дърво, много лесно се запалват и бързо изгарят. Възможно е пожарът да е избухнал случайно или пък Мат нарочно да е запалил колибата след това, за да заблуди убиеца и да го помислят за мъртъв. Двамата бяха идентифицирани по вещите и животните, останали навън пред колибата. Имам чувството, че някой съвсем тенденциозно е искал да убеди хората, че това са останките от телата на Клейтън Касиди и Матю Марстън.
— Под този „някой“ имаш предвид баща ми, нали?
— Да, Джини, така мисля. Мат е оставил багажа си пред колибата като доказателство, че е бил вътре, но и двамата знаем, че той не е бил втората жертва. За това говори фактът, че е регистрирал земята няколко дни след инцидента. В мига, в който чух името В. А. Марстън, веднага разбрах кой се крие зад него. Мат си е тръгнал от колибата, без да си вземе багажа, отишъл е в Денвър, регистрирал е земята и сетне е изчезнал. Ти спомена, че той е тръгнал да търси инвеститори. Но защо е избягал, Джини, след като е предявил иск за земята и молбата му е на сигурно място? Къде е сега той? Защо трябва да мине толкова много време, преди да се обяви най-богатото находище в тази област? С резултатите от пробата той би привлякъл толкова много инвеститори, че дори ще му се молят да ги включи в новата си компания. Защо не е потърсил помощта и закрилата на властите? Защо не се свърза с мен? Та нали сега аз съм новият му съдружник. Защо не ти е писал и дума за мен или поне да ти обясни нещо за цялата тази бъркотия?
Размишленията на Стоун не бяха в полза на бащата на Джини.
— Не знам — призна тя. — Може би Клей не му е казал, че ти е завещал своята половина. Сигурно се е страхувал за живота си, иначе не би ми изпратил картата. Щеше да ми пише да го чакам в Англия. Ако не му се е случило нищо лошо, той може и да ми е изпратил друго писмо.
— Писмата често се губят или се бавят. Понякога изчезват по време на кражбите. С Джоана сте напуснали Лондон в края на февруари. Може би след това е пристигнало писмо от баща ти.
— Досега Бен трябваше да го е получил. Ние помолихме цялата ни поща да се препраща на адреса на ранчото. Преди Джоана да умре, бяхме решили да й погостувам и след това да дойда тук. Ти сигурно щеше да се привържеш към нея, Стоун. Тя беше чудесно момиче. Ужасно много ми липсва. Не е честно, че напусна този свят толкова млада. Не е честно, че не можа да се прибере вкъщи и да се помири с баща си.
Сладки и горчиви спомени нахлуха в съзнанието й и очите й отново се напълниха със сълзи. Сгуши се в утешаващата прегръдка на Стоун, а той нежно я погали по главата.
— Същите чувства изпитвам аз към Клей, Джини. Тежко е, когато загубиш близък приятел и още по- трудно е да го замениш с някой друг. Какво ще стане с нас, ако Мат е виновен?
Джини се замисли и след кратко мълчание отвърна:
— Не се тревожи, той е невинен.
Завист изпълни сърцето на Стоун, защото Джини вярваше повече на баща си, отколкото на него. Все пак съзнаваше, че тя си има причини да не му вярва и той не можеше да я упрекне за това.
Джини забеляза напрегнатото му изражение. Усмихна се и го успокои:
— Не се притеснявай. Каквото и да се случи, нищо не може да промени нашите отношения. Само те моля да не си ти този, който ще го арестува. Моля те, Стоун, не го прави… заради мен… заради нас. Обичам
