— Моля те, не идвай преди неделя, за да не ми въздействаш да кажа „да“. Трябва да постъпя така, както е най-правилно и за двама ни.
— Довиждане до неделя, Ана. Знам, че ще се съгласиш.
Джини и Франк се разделиха пред банката. Без да я забележат, тя се огледа наоколо, за да се увери, че не я следят — нито измамният й любим, нито хората на Кинон. Стоун сигурно се е скрил някъде или се опитва да заблуди преследвачите си. Тя знаеше, че той е достатъчно опитен и веднага може да разбере, че го следят. Така че неговата предпазливост ще й помогне да избяга от него. Ако се срещнат отново, той пак ще се опита да я мами, а тя не би могла да го понесе, не и днес. Ако я обичаше и ако й вярваше, снощи той щеше да й разкрие тайната си. Стоун сигурно е бил потресен, като е разбрал, че тя е дъщеря на Мат, но все пак не би могъл да крие тайната си дълго време. Той беше достатъчно умен, за да разбере, че излага на риск техните отношения, но все пак можеше да й каже поне част от истината — че познава баща й и че се съмнява в него.
Първо, тя трябваше да открие баща си, за да докаже, че е невинен. Освен това не й се искаше да рискува Стоун да разкрие истинската й самоличност пред Кинон, докато извършва безмилостното си разследване. Колко странно и жестоко безпощадната съдба ги срещаше и разделяше отново и отново. Всеки път щом щастието им се усмихнеше лъчезарно, на хоризонта се появяваха тъмни облаци, които пораждаха нови конфликти. Може би и двамата бяха родени в лош час.
Пансионът на Хати се появи пред погледа й и тя се надяваше Стоун да не я чака в апартамента й. Отдъхна си с облекчение, когато се качи в стаите и видя, че него го няма. Преоблече се набързо, мушна няколко рокли и малко храна в чантите си. Скри ножа, който си бе купила, в един от ботушите си, закачи един нов кобур на колана си и тикна вътре пистолета, който бе взела от Слим. Оръжието бе заредено и тя напълни джобовете си с патрони. Преди месеци Стоун й бе казал, че винаги трябва да има подръка достатъчно много патрони, в случай че изпадне в критично положение. Беше я научил на много неща, от които сега тя щеше да се възползва, за да се изплъзне от ръцете му и да се предпази от опасностите. Ужасяваше се при мисълта, че трябва сама да поеме към планините, където безброй мъже търсеха богатство. Но тя нямаше друг избор. Франк бързо ще направи проучванията си и до понеделник ще знае, че на седемдесет мили оттук се намира сребърната мина, която е регистрирана на името на В. А. Марстън. Не искаше да даде възможност на Кинон да я проследи до колибата и да залови баща й, в случай че Матю Марстън се укрива там. Ако Стоун знаеше местонахождението на колибата и ако я проследи до там, тя ще го принуди да й разкрие истината и ще го убеди, че преследва невинен човек. Баща й не би могъл да се върне в града, щом човек като Кинон и един специален агент са тръгнали по петите му. Колорадо Сити е опасно място както за Мат, така и за нея.
Стоун разбра, че въпреки брадата, която си бе пуснал и всички предпазни мерки, хората са го разпознали. Беше се опитал възможно най-хитро да задава въпросите си за Мат и за пожара в колибата, но един от златотърсачите се бе усъмнил. Само преди час той забеляза двама души, които го следяха. Вчера ги видя при Франк Кинон. Това го обезпокои, но не беше изненадан, тъй като още от миналата година банкерът търсеше сребърната мина. Той бе анализирал пробата и сега след като Мат и Клей са мъртви, Кинон бе решил да открие богатото находище. Миналия път бе събрал сведения за Кинон, но не се бе натъкнал на нищо подозрително. Банкерът се ползваше със славата на честен човек и изтъкнат гражданин, срещу когото никой не бе повдигал обвинения. И все пак, ако някой преследва Мат, с цел да опетни името му, именно Стоун трябва да помогне на стария си приятел и да докаже невинността му. И ако Мат се намира в беда, Джини се нуждае от помощта и закрилата му, за да я предпази от същата заплаха.
Стоун пиеше уиски в един от салоните, който скоро щеше да се напълни с клиенти. Голямата и шумна тълпа щеше да му помогне да се измъкне по-лесно от преследвачите си. Мат беше липсващото парченце от загадката, затова се налагаше скоро да го намери, за да разбере истината. Ако Мат му бе изпратил съобщение или някакво писмо, с което да го моли за помощта му, досега той щеше да разкрие убиеца на Клей и Мат щеше да излезе чист от играта. Ако бащата на Джини не е вярвал в закона и властите в Колорадо, то поне би трябвало да знае, че може да разчита на Стоун. Фактът, че Мат се крие от него, пораждаше съмненията, че старият му приятел е невинен. А може би собственото му неспокойно минало го караше да подозира Мат.
Веднага щом се стъмни, той ще се промъкне в стаята на Джини и ще я чака да се върне от вечерята с банкера… и ще е най-добре, ако оня негодник не си е позволил никакви волности. Ще й признае всичко и ще я убеди да му повярва. Може би за нея би било трудно да приеме, че баща й може да се е променил. За последен път е видяла Мат, когато е била на тринадесет години, а оттогава е изминало доста време. Баща й бе преживял кошмарната война, когато за много хора убийствата и жестокостите бяха станали втора природа. Бил е в затвора, изгубил е плантацията и семейството си и трудностите, през които е преминал, сигурно са оказали въздействие върху него. Мат е допуснал жена му и дъщеря му да си мислят, че е мъртъв, но все пак е поддържал връзка с Джини допреди една година. А това не означава ли, че Мат обича детето си? Но нима не му е минало през ума, че новината за богатото находище ще се разпространи из цялата страна и ще достигне до ушите на семейството, което е изоставил? Вероятно Мат търси инвеститори, защото не иска мината и компанията да носят неговото име.
Стоун допи уискито. Трябваше да убеди някак си Джини, че баща й може да е престъпник. В следващия им разговор той ще бъде откровен с нея. След като Кинон е по петите му, той трябва да изведе Джини от града, за да осигури безопасността й. Още преди да се зазори, те трябва да се измъкнат от Колорадо Сити и да се доберат до колибата, която се намираше на десет мили северно от Уестън Пас. Ако Джини откаже да го изслуша и да му повярва, ще се наложи да я върже и да я завлече със себе си в онази колиба, където насаме ще се опита да я убеди да му повярва.
Докато се приготвяше за бягството си, Джини с тъга и болка си мислеше за жестоката си съдба. Снощи, когато двамата лежаха прегърнати, Стоун я бе накарал да повярва, че ги очаква светло и щастливо бъдеще. Не, тя не бе успяла да го промени. Разделяше ги зло чудовище и Стоун отказваше да го убие. Любовта я бе заслепила и тя не бе прозряла истинската същност на човека, когото обичаше. Той знаеше колко много се притеснява тя за баща си и въпреки това не й бе разкрил тайните, които можеха да обяснят някои неща от миналото. Неговата омраза, огорчение и желание за мъст се оказаха по-важни за него, отколкото любовта им, ако изобщо я обичаше. Докато той не си признае всичко и не се промени, за тях двамата не съществуваше никаква надежда. Ако наистина трябваше да се разделят, тя искаше това да стане, преди да излязат наяве други факти, които го злепоставяха в нейните очи. А ако тя греши, той ще трябва да я намери и да я убеди в това.
Джини остави бележка на Хати. Собственичката бе излязла с един мъж, който се опитваше да я ухажва. Джини й бе признала, че Франк й е направил предложение и че има намерение да отиде до Денвър, за да обмисли отговора си. Помоли Хати да се погрижи за вещите й, докато се върне. Вдигна косата си на кок, навлече една голямо палто, за да прикрие фигурата си. Беше хапнала студено пържено пиле и бисквити и бе сложила малко храна в една чиста кърпа, за да се подкрепи с нея на следващия ден.
Джини се огледа във всички посоки, отиде в конюшнята и оседла коня си. Завърза торбите с припасите за седлото и се качи на коня. Благодарение на екскурзиите с Франк миналата седмица, сега тя знаеше по кой път трябва да поеме. Беше петък, пет часа и в града беше шумно и пълно с хора. Спокойно можеше да мине, без да я забележи никой, особено в тия дрехи, а и беше достатъчно добре въоръжена, за да се справи, ако неочаквано изпадне в беда. Докато се стъмни, оставаха още четири-пет часа, разполагаше с достатъчно време, за да се измъкне и да се скрие в планината. Огледа се отново и като не видя никой, излезе от конюшнята и пое към целта си, която се намираше на четири дена път от града.
Най-сетне Стоун успя да се изплъзне от погледа на двамата мъже и се промъкна в хамбара на пансиона, скри се в една купа сено и реши да изчака, докато настъпи сгоден момент да се качи при Джини. Дочу някакъв шум и застана неподвижен на мястото си. Когато човекът оседла коня си и излезе навън, Стоун надзърна през една пукнатина и съзря Джини. Тя беше сама и очевидно се бе приготвила за дълъг път. Изненадан, стъписан и объркан, той не посмя да се покаже пред нея. Досети се, че Джини знае
